Властта на президента

44.

В базата Чавес и Карузо се вдигнаха от пода на колене. Когато в небето се появи първият самолет, те се проснаха по корем, без да знаят дали е свой или чужд. Противният рев от бълващия огън двигател избута вече натрошените стъкла от прозорците пред тях и ги блъсна в ушите, които и без това звъняха силно от стрелбата в затвореното помещение.

За секунда видяха самолета - тъмна размазана точка в синьото небе, но в този момент от юг на север прелетя друг самолет. При третия, този път от север на юг, хората в базата се досетиха какво става - тези самолети правеха опит да накарат врага да се спре за малко и Динг и Доминик решиха да се възползват от бъркотията навън.

Откриха стрелба по мъжете от вътрешната страна на оградата, налягали за прикритие или спрели, за да се целят в небето. Много от другите американци над и под тях се възползваха от тази възможност да поразредят стадото въоръжени агресори.

Когато третият самолет се появи в небето, от някакъв покрив далеч на изток полетяха две ракетни гранати.

Стрелците нямаха шансове да улучат цел, която всяка секунда изминаваше километър и двеста метра, а само се разкриха пред американците в базата. Незабавно стрелците от „Делта“ от третия етаж откриха огън натам и онези се скриха.

В небето отгоре самолетите продължаваха да реват. Динг не можеше да каже дали това не са едни и същи самолети, но с шума и вибрациите си правеха точно това, за което бяха дошли. Нападението над базата спря почти напълно, защото хората в район от няколко преки се разбягаха в отчаяно търсене на прикритие.

Кларк доближи Динг и Доминик.

- Онези, които останат тук после, са хората, които имат заповеди. Ако видиш някой да не бяга, се басирам, че ще е с оръжие.

- Ясно - отговориха двамата и се заоглеждаха за нови цели.

- Трябва да ни плащат за това шоу - каза Грънджи преди третия заход.

- Само се надявам, че караме достатъчно бързо, та да не могат онези задници долу да видят, че сме без ракети „въздух-земя“ - отговори Пабло.

Преди Грънджи да натисне бутона за микрофона си, се чу гласът на Скрабъл:

- Онези долу, като видят ракетите ни „въздух-въздух“, ще решат че е напалм. Много руснаци сега се насират - разсмя се той.

Грънджи отговори:

- При всяко следващо минаване ще ставаме все по-малко страшни.

Провери позицията си и продължи:

- Добре, ще ги зарадвам още веднъж.

След малко, като завърши четвъртия прелет, Грънджи се издигна на две хиляди метра и се отправи на изток, за да заобиколи пристанището.

Дом Карузо презареди автомата и се огледа бързо наоколо.

- Виж ги как бягат - каза той.

Динг за момент отдели поглед от мерника и се огледа. Протестиращите търчаха полудели във всички посоки. Хора със запалени бутилки „Молотов“ ги захвърляха на земята и бягаха, а една жена, която оказваше първа помощ на случайно пострадал от падналия хеликоптер, го остави на тротоара и хукна по улицата.

От вътрешната страна на оградата имаше над дузина мъже в цивилни дрехи, които лежаха мъртви или ранени, като най-близкият от тях се беше добрал почти до колонадата на входа. Други петнадесетина нападатели бяха се оттеглили извън портала.

Отвън почти седемдесет и пет процента от протестиращите и нападателите отпреди три минути бяха изчезнали - скрили се в сградите и избягали с коли или пеша.

Мъжете в базата не се съмняваха, че без тези самолети, които разпръснаха повечето от тълпата навън, триетажната сграда щеше да падне. И че останалите живи в нея имаха само още няколко мига живот.

Но ревът на самолетите, който разтресе земята, затихна почти мигновено и районът стана неприятно тих.

Мидас влезе в залата с мъжете от Колежа.

- Момчета, гответе се. Това ще ни е въздушната подкрепа, докато дойдат да ни измъкнат. Битката не е свършила.

Кларк отговори:

- Аз гарантирам, че пак ще ни атакуват. Може да им трябва минута време да се прегрупират и да се подканят, но ще разберат, че това е било само блъф, и ще се върнат, този път по-силно.

- Говориш като човек, който е преживял такива неща.

Кларк сви рамене, без да отговаря.

Мидас включи радиостанцията:

- Всички да презаредят и да си подобрят отбранителните позиции. Имаме четиридесет и пет минути до евакуацията. Тая лайнарщина не е свършила още.

Две минути след като напусна Севастопол, Грънджи направи завой на юг и намали скоростта, за да пести бързо намаляващото гориво.

Трите други самолета в групата също се обадиха, когато преминаха над морето, и Грънджи се поуспокои малко.

Но не за дълго.

В мига, когато Грънджи пое по новия си курс към самолета цистерна КС-135 над турския бряг, се чу глас от въздушната кула:

- „Воин едно“, група от четири руски „Фланкър“ идват по курс за прехващане. Летят в посока нула пет нула, ангел пет, и се изкачват.

Коул измърмори:

- Су-27. Мамка му.

След миг от Инджирлик отново се обадиха:

- „Воин едно“, самолетите изразиха намеренията си. Ще летят с вас и ще ви съпровождат над Черно море до турското въздушно пространство.

Скрабъл чу това и каза:

- Само за да се похвалят, че са го направили.

Коул му отговори:

- Да. Това ще го дават по телевизията в Русия. Ще говорят как са отблъснали американските пълчища.

- Нямаме достатъчно гориво за бой - добави Пабло. - Ако искат да летят до нас, не е толкова страшно.

- Имаш право - призна Грънджи.

Сега се готвеше за предстоящия половин час в тревоги за намаляващото гориво, заобиколен от група ядосани руски пилоти, които търсят повод да си покажат мускулите. Каза на своите летци да не се притесняват за руските самолети и да не правят нищо, което може да ги провокира. Вече забрави вълнението от прелитането над базата и сега трябваше да лети по права линия, на малка височина и да скучае.

Надяваше се, че е успял да спечели малко време за хората в Севастопол.

Петнадесет минути след като самолетите заминаха, минохвъргачният обстрел се поднови. Кларк беше отбелязал, че минохвъргачните разчети - защото по скоростта, с която идваха мините, можеше да се съди, че има два екипа - са разглобили оръжието си и са се крили, докато самолетите прелитат, и едва сега бяха заели отново позициите си.

Защитниците в базата на ЦРУ преминаха в режим „оцеляване“.

Мидас заповяда всички да слязат във фоайето и в другите стаи на нивото на земята, защото заради снайперистите, мините и управляемите ракети горните два етажа ставаха прекалено опасни. Сега имаше само девет души, които можеха да се бият, и Мидас реши, че е по-добре да се съберат на долния етаж. Разпредели мъжете по всички страни на сградата, като Чавес и Карузо застанаха на предната врата.

Тук, на приземния етаж, нямаше опасност от онези, които стреляха отдалече, но пък нямаха поглед към района.

Мините удряха с постоянно темпо, по две експлозии в минута, но след това спряха рязко. Не след дълго един камион се насочи бързо към базата, зави през строшената порта и тръгна по пътя към паркинга.

Карузо, Чавес и Мидас се намираха до входа на фоайето и включиха оръжията си на автоматична стрелба.

Докато стреляха в камиона, високо над тях две управляеми ракети удариха сградата. Строшиха челното стъкло и убиха шофьора, а след това стреляха в резервоарите за гориво, докато не ги запалиха. Камионът отби наляво по тревата в Южната част на имота и се блъсна в стената.

Щом спря, от задната му страна изскочиха въоръжени мъже. Динг, Доминик и Мидас стреляха по тях, но камионът изригна в пламъци, преди хората вътре да успеят да нападнат.

От камиона заизскачаха горящи мъже, които се затъркаляха по земята и се удряха с ръце, за да угасят пламъците.

Докато тримата презаредят, мините полетяха отново. Мъжете изтичаха обратно вътре и се скриха.

Мидас каза:

- Не след дълго ще се сетят, че могат само да хвърлят мини, докато не стигнат пред портала. А ние ще седим тук с ръце на шлемовете, вместо да ги дебнем, и няма да можем да се целим по следващия камион чак докато не дойде тук.

По радиостанцията на Мидас се чу слабо пукане и той я доближи до ухото си.

- Повтори последното.

- „Фарът“. „Фарът“. Говори „Постоянен четири-едно“, идваме към вас, две минути. Как ме чувате?

Мидас погледна нагоре към тавана на фоайето и благодари на Бог.

- Мамка му, добре ви чувам, морска пехота!

Доминик и Динг се поздравиха, като се плеснаха по дланите, но един от мъжете до прозореца във фоайето извика, че през северната стена на базата отново се прехвърлят нападатели, което охлади радостта.