Властта на президента

15.

В Емитсбърг, Мериленд, където се намираше фермата на Джон Кларк, минаваше десет вечерта. Джон и съпругата му Санди прекараха вечерта, загледани във филм, взет от видеотеката, и се готвеха да си лягат, когато телефонът на нощната масичка звънна.

Кларк вдигна слушалката.

- Ало?

- Джон Кларк, ако обичате.

- На телефона е.

- Здравейте, господин Кларк. Съжалявам, че ви притеснявам толкова късно. Обажда се Кийт Биксби от посолството на САЩ в Киев.

Кларк прерови огромната база данни с имена в мозъка си. Това име не му говореше нищо, пък и не знаеше някой в момента да работи в Киев.

Преди Джон Кларк да каже, че не познава човек с такова име, Биксби каза:

- Джими Хардести каза да ви се обадя.

Кларк познаваше Хардести от ЦРУ от десетилетия и му имаше доверие.

- Ясно. Какво работите в посолството там, Кийт?

- Културен аташе при посланика.

За Кларк това значеше, че Биксби е шефът на резидентурата на ЦРУ в Украйна и че му дава тази информация свободно.

Защото не може да не знае, че Кларк ще разбере, че е шеф на резидентурата.

- Ясно - отвърна Кларк, без да се забави нито миг. - Какво мога да направя за вас?

- Тук, в работата, ми излезе едно име и не знаем много за човека, та се поразрових. Известно ви е, сигурен съм, че Джими е главен архивар на вашия бивш работодател, и почти винаги се обръщам към него по такива въпроси.

- Разбираемо е.

- Джими нямаше повече информация за онази личност, отколкото имам аз, но предложи да се обадя на вас. Допуска, че може би сте се срещали с него по време на своите... пътувания.

- Коя е личността?

- Един руснак, според мен от петдесет и пет до шестдесет и пет годишен, и голям престъпен бос от Санкт Петербург на име Белега.

Кларк отговори:

- Отдавна не бях чувал това име.

- Значи го познавате?

- Знам малко за него... но не познавам вас. Нищо лично, но нека се обадя на Хардести и ще ви звънна.

Биксби отвърна:

- Ако бяхте отговорили по друг начин, щях да си помисля, че вече допускате неволни грешки.

Кларк се засмя по телефона.

- Само физически, но не и умствено.

- Съмнявам се, че е така. Ето ви директния ми номер.

След като Кларк прекъсна разговора, се обади на Джеймс

Хардести, разпита за Кийт Биксби и се увери, че наистина е шеф на ЦРУ в Киев. Хардести се изказа ласкаво за този човек, а Кларк знаеше, че архиварят на ЦРУ има адски добра преценка за уменията и характера на хората.

Пет минути след това Джон Кларк разговаряше с Кийт Биксби.

- Джими казва, че си истински и че си свестен, но искам да съм сигурен, че говоря с точния човек. Кога и къде за последно си пил бира с Джими?

- През миналия месец стана една година оттогава. В „Краун Плаза“, град Маклийн. Имах разни срещи там. Аз пих „Шок Топ“, а Джими - „Бъд Лайт“, ако не греша - отговори Биксби без колебание.

Кларк се засмя.

- Добре, издържа изпита. Джими е изненадан, че не те познавам.

- Пазя си задника под радара и това ми служи добре в кариерата досега - отговори Биксби. - Мисля, че стигнах до най-високото стъпало в работата по разни пущинаци, но седмият етаж не ме радва така, както радва някои от колегите.

- Двамата с теб сме лика-прилика. Ще ти кажа каквото те интересува, но не забравяй, че моята информация е отпреди няколко години.

- По-прясна няма. Кой е той?

- Познавах го като Глеб Белега. Шеф на банда, но това вероятно вече го знаеш.

- Подозирах. Мога ли да ти пратя снимка, за да го разпознаеш?

- Боя се, че няма нужда от това. Никога не съм го виждал.

- Леле. Значи наистина е много потаен.

Кларк отговори:

- Срамува се от фотоапаратите, но знам малко от биографията му. Роден е в Джанкой, в Крим, Украйна, но е етнически руснак. Заминава за Санкт Петербург в началото на деветдесетте години след престой в затворнически лагер за мафиотски убийства, като се връща от Сибир още по-печен отпреди.

- До един са такива, нали?

- Може да се каже. Той е заместник-шеф в Санкт Петербург, защото работи за една от най-големите славянски престъпни групировки, „Седемте каменни мъже“ - рекет, контрабанда, мокри поръчки. Преди години ръководех „Рейнбоу“ в НАТО и тогава организацията му се появи на нашите радари. Една група въоръжени биячи нахлули в градската администрация - търсели някакви общински служители. Типичен мафиотски удар. Но полицаите реагирали нетипично бързо и обкръжили стрелците. Онези взели заложници. След два дни преговори ни повикаха и дойдохме от Великобритания. Проследихме обажданията от сградата и прехванахме разговор между един стрелец и шефа - именно този Глеб Белега. Той им заповяда да не се предават, а да се бият. На нас ни звучеше сякаш ги жертва, за да не го свърже никой с този удар. Ние влязохме и ги очистихме. Спасихме всички оцелели заложници, защото онези бяха екзекутирали трима от общинските служители и половин дузина от охраната. И ние получихме леки рани.

При този спомен Кларк направи пауза, замислен със съжаление за инцидента.

- Нещата не се получиха така чисто, както ни се искаше. Ако руснаците ни бяха дали зелена светлина няколко часа по-рано, можехме да спасим много повече хора.

- И Глеб не го заловиха?

- Не. Той обича да изпраща хората си да му вършат мръсната работа. Голям шеф е и не си цапа ръцете. Остава възможно най-чист, докато дребните риби поемат рисковете.

Биксби се поколеба за момент.

- Виж, това е интересно, защото е тук, в Киев, и, изглежда, командва в центъра на събитията.

- Странно. Доколкото си спомням, Киев не му е в територията. „Седемте каменни мъже“ не действат там, нали?

- Не. Работят вътре в Русия и са доста силни в Беларус, но ако действат тук, в Украйна, значи е нещо ново. Глеб е сниман с група младоци, които приличат на спецназовци. Имали са среща с чеченски бандити в града.

- Това изобщо не отговаря на спомените ми за Глеб Белега. Екипът му беше само от славяни. Преди Володин да се появи и да смаже мафията, грузинските и чеченските бандити върлуваха из цяла Русия. Но онзи Глеб, когото помня, нямаше работа с тях.

- Може би с годините става по-малко тесногръд.

Кларк се засмя.

- Според мен получава заповеди от някой, който го е изпратил на тази мисия. В Киев, с бивши военни и с престъпници от етнически групи? Това не са „Седемте каменни мъже“, а по-скоро напълно нов бизнес проект.

- Неприятна мисъл, Кларк.

- Да, имате проблеми. Трябва да разберете на кого докладва - този кучи син ще е истинският причинител на неприятностите.

Биксби въздъхна продължително.

Кларк реши, че мъжът е разочарован от толкова малко информация.

- Иска ми се да можех да помогна повече.

- Не, помогна много. Просто ми даде тема за размисъл.

- Надявам се, че ще можеш да направиш повече, не просто да размишляваш.

Биксби се разсмя.

- Сигурен съм, че се досещаш колко разузнавателна работа има напоследък в Киев, предвид проблемите между Кремъл и Украйна. Глеб Белега е личност, която ни интересува, но за момента е по-скоро обект на любопитство, защото нямам ресурси. Ще трябва да направи нещо истински впечатляващо, за да стане приоритетна цел.

- Разбирам - каза Кларк, но продължи да се пита какво точно прави висш руски гангстер в Киев, където очевидно изпълнява нечии заповеди.

- Благодаря за помощта.

- По всяко време, Биксби. Пази се там. Ако новинарите се окажат прави, значи си в центъра на следващата световна гореща точка.

- Ще ми се да мога да кажа, че медиите преувеличават, но нещата тук, на терен, изглеждат доста зле.