Властта на президента

81. Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън се завърна в Лондон в следобедна гръмотевична буря, която подмяташе самолета „Боинг“ 272 на „Луфтханза“ в небето над летище „Хийтроу“. Джак навеждаше тялото си наляво и надясно, сякаш за да насочва самолета с мускулите на гърба и краката си, и стискаше силно подлакътниците въпреки мъчителната болка от превързаната му с бинт ръка.

Накрая разлюленият самолет се спусна до пистата, крилете му се успокоиха от въздушната възглавница между тях и земята и Джак си отдъхна, защото самото кацане се оказа гладко.

Искаше веднага да се прибере в дома си в Чатъм и да е със семейството си, но нямаше възможност за това. Знаеше, че трябва да иде в Сенчъри Хаус и че вероятно ще остане там до късно вечерта.

Успя само да остави куфара си и да съблече шлифера, преди Саймън Хардинг да дойде в кабинета му.

- Добре дошъл, Джак. Как мина всичко? Чакай малко! Какво си направил с ръката си?

Джак беше оставил сакото си в резидентурата на ЦРУ в Берлин. Скъсаният ръкав не можеше да се поправи, а и не искаше да се връща с окървавено сако при Кети, след като я беше уверил, че ще се пази от опасности.

Разрезът в навития до лакътя ръкав се виждаше, а и на ръката му имаше дебел слой бинт. И от Кети нямаше да успее да го скрие.

По дяволите, дори и от Саймън не успя да го скрие.

- Малък инцидент - отговори Джак. Не се изненада, че Хардинг не знае за целия случай, но Джак се почувства неловко, че трябва да крие информация от разузнавач в главната квартира на Тайната разузнавателна служба.

- Нека позная. От ютия? Всеки път, когато тръгна някъде без жена си, не мога да се оправя с ютията. Просто банята беше задимена с пара и...

Телефонът на бюрото на Джак звънна. Той грабна слушалката и се усмихна извинително.

- Райън.

- А, добре, стигнал си.

Обаждаше се Базил.

- Моля те, качи се тук, след като се пооправиш.

Джак седна на дивана срещу Ник Истлинг и сър Базил от другата му страна. Предложиха му чай или кафе, но той отказа и двете. Стомахът му все още беше свит от друсането в небето над Лондон, което се прибавяше към напрежението от последните няколко дни. Не искаше да налива кафе в киселините, които бушуваха в стомаха му.

За няколко минути разказа за действията си, след като Истлинг го остави в Берлин. Отначало разказваше плавно - искаше двамата мъже пред него да разберат ясно, че вътрешно-банковите преводи на 204 милиона долара, които той откри в документа от „Рицман Приватбанкирс“, трябва да бъдат проучени, но че не знае как точно може да стане това.

Когато стигна до решението си да се върне в апартамента на „Фракция Червена армия“ на „Шпренгелщрасе“, много от подробностите и чувствата отпаднаха от обясненията. Все още не знаеше със сигурност какво го е накарало да се върне там, освен последния опит да научи нещо ново при това катастрофално задгранично пътуване. Истлинг и Чарлстън не го разпитваха, а по-скоро сякаш Джак опитваше да оправдае действията си пред самия себе си.

След това разказа за късната си среща с Марта Шойринг в спалнята й в апартамента. Истлинг запита недвусмислено откъде е сигурен, че това наистина е Марта, а не някоя самозванка. Както винаги, ходът на мислите на Истлинг раздразни Райън, но той отговори възможно най-изчерпателно. Истлинг си записа името на Ингрид Брец и обеща да се поинтересува от нея.

- Аз вече я проверих от моите източници - каза Джак. -Ленгли не знаят нищо за нея. И германските служби не знаеха. Ако е от източната част, това може да се очаква.

- А твоята Марта, истинската Марта. Тя не е казала нищо за Дейвид Пенрайт, нали? - запита Ник.

Джак разбра накъде бие англичанинът. Задачата му изискваше да проучи смъртта на Пенрайт и нищо повече. Всичко останало му се струваше без отношение към случая.

- Откъде, по дяволите, може Марта да знае за Пенрайт, Ник? Тя не е била в Швейцария. Ингрид е била там с документите на Марта.

- Само си изяснявам, Райън. Няма нужда да ме нападаш.

Сър Базил се обърна към Истлинг:

- Ник, внимателно. Джак е имал доста премеждия там.

Райън пропусна някои подробности и бързо стигна до момента, в който загуби Марта на улицата. След това им разказа за колите, които пристигнаха много скоростно в района, и за двамата си нападатели.

Накрая разказа за добрия самарянин, който беше изскочил и буквално му спасил живота.

След това Чарлстън промърмори:

- Невероятно.

- Немското разузнаване е намерило тунела днес следобед - каза Истлинг. - Използвали са твоите обяснения при претърсването на всички необитавани сгради, но се оказва, че тунелът е под пода на кабинета на ушен лекар на „Бойенщрасе“. Стотина метра от мястото, в което момичето се е измъкнало от теб. Не може да се каже от колко време го ползват, но ако се съди по това, което ти е казала, Щази са контролирали този тунел, а докторът е техен агент отсам.

Райън кимна и каза:

- Марта заяви категорично, че „Фракция Червена армия“ няма нищо общо с нападението в Швейцария. Каза, че я е подлъгал някакъв руснак с кодово име Зенит. Аз не казах за това на немското разузнаване, но когато се прибрах в резидентурата на ЦРУ в Берлин, се обадих на Джим Гриър. Той не знаеше това име, но го провери. Оказва се, че винаги го е имало на радара ни. За вас значи ли нещо това име?

Ник Истлинг поклати глава, а Базил се обърна към него и каза:

- Ник, би ли ни извиниш за няколко минути, моля?

По лицето на Истлинг се изписа объркване. Базил му кимна и контраразузнавачът стана бавно и напусна кабинета.

Когато вратата зад Ник се затвори, Базил каза:

- Късно следобед днес се случиха някои неща. Не е необходимо да включваме Ник в тях. Честно казано, не ми е позволено да включвам и теб, но мисля, че заслужаваш да знаеш.

- Какво да знам?

- Всичко по реда си. Тази сутрин западногермански граничари близо до Гьотинген са чули взрив на противопехотна мина в ничията земя между Източна и Западна Германия. Разбира се, там е пълно с мини - така Изтокът държи хората си вътре. Западногерманските войници пристигнали на мястото на инцидента и видели как източногерманците извличат тялото на млада германка от ничията земя.

Джак се хвана за главата.

- Марта. Убили са я, мамицата им.

- И аз смятам така, но знаеш как ще го докладват във вестниците, нали?

Джак остана с наведена глава.

- Ще кажат, че гражданката на Източна Германия Ингрид Брец е направила опит да избяга на Запад и е била убита от противопехотна мина.

- Да - отговори сър Базил. - И е невъзможно да докажеш, че не е така.

Джак вдигна глава.

- А защо Истлинг не трябваше да чува това?

- Не това исках да скрия от него. А Зенит. За първи път чух това име днес на среща в Номер десет.

Номер десет на „Даунинг Стрийт“ беше резиденцията на правителството на Нейно величество.

Чарлстън продължи:

- Министър-председателката я нямаше, но пък присъстваха всичките й най-висши служители, както и сър Доналд Холис, директорът на МИ-5.

- МИ-5? Вътрешното разузнаване?

- Да. Срещата се състоя, за да ме уведомят, че МИ-5 са провеждали някаква операция в Европа. За първи път чувам за това. И е свързана с руски оперативен агент на име Зенит, за когото до момента само се носят слухове.

- Защо МИ-5 се интересуват от този Зенит?

- Техен човек на терен опитва да го открие. Очевидно човекът им е изчезнал някъде зад „желязната завеса“, като за последно са се чули с него от Унгария.

- Не разбирам. Унгария е в компетенциите на МИ-6.

- Така е - отговори Базил. - Вероятно няма да се изненадаш, че им казах доста неприятни неща в тази връзка. Сега научавам за програма, която се провежда на наша територия. Никой не каза защо е решено тази операция да се изпълнява от МИ-5. Вероятно ако знаехме за техния човек, ако имахме възможност да контролираме операцията му, сигурно още щеше да действа, а не да е изчезнал.

- И сега искат помощ от вас, за да го намерят?

- Точно така. МИ-5 отишли право на „Даунинг Стрийт“, а оттам извикаха нас. Самата Маги Тачър се интересува от случая.

- Смяташ ли, че Зенит може да е убиецът от Швейцария?

- Джак, знаеш не по-зле от останалите - отговори Чарлстън, - че обикновено КГБ използват заместници за мокри работи в чужбина. Българите например.

- Да, това е моделът, който знаем - призна Джак. - Но тази седмица се случиха много неща, които не са според съветските правила на играта.

- Вярно е - съгласи се Базил. - И все пак въпреки думите на Марта Шойринг смятаме, че вероятно КГБ са заповядали на „Фракция Червена армия“ да извърши убийствата в Швейцария. Може да не е била Марта или дори нейната клетка терористи, но сме убедени, че Ингрид Брец е работила с фракцията. Има доста такива случаи на съвместна работа на разни организации в полза на КГБ.

- Значи не вярваш в съществуването на Зенит?

- Мога само да кажа, че не открихме никакви доказателства за убиец от КГБ, който вилнее из Западна Европа. Ти дори не знаеш със сигурност дали КГБ са участвали. Помисли. Защо им трябва да убиват Тобиас Габлер? Според Утринна звезда той е управлявал сметката им. Той е техният човек.

- Може да е искал да проговори.

- На кого? Не на Ленгли. Не на нас. Съмнявам се да е проговорил пред друго западно разузнаване.

- Ами ако е проговорил пред КГБ?

Сър Базил примигна изненадан.

- Ами ако е така, защо им трябва да го убиват?

- Имам версия, Базил - отвърна Джак. - Но не мога да я докажа.

- Искам да я чуя, Джак. Искам да знам какво мислиш за всичко това.

- Мисля за това цял ден - започна Райън. - Виж фактите. Пенрайт ни уверяваше, че в „Рицман Приватбанкирс“ играят две групи руснаци. Положиха се големи усилия да убият всички, които знаят за сметката с двеста и четири милиона долара. И извънредни усилия да се прехвърли вината върху групата от „Фракция Червена армия“, след което тя да бъде избита, за да не могат да обявят невинността си.

Джак въздъхна продължително. Почти се страхуваше да каже следващото, защото като аналитик разбираше, че навлиза в опасните води на догадките.

- Според мен КГБ се бият сами със себе си.

- Защо?

- За пари. За двеста и четирите милиона. Това поне е ясно. Доколкото разбирам, ако КГБ искаха да убият швейцарските банкери и английския агент, са можели да ангажират за това „Фракция Червена армия“ или друга група с леви убеждения. И не е необходимо да ги мамят. Фактът, че ги измамиха и ги убиха, за да скрият истината, ме навежда на мисълта, че това не е обикновена операция на КГБ. И няма как онези да не са КГБ, защото как иначе ще си осигурят подкрепата на Щази?

- А защо смяташ, че хора от КГБ са скрили пари от други хора от КГБ - запита Чарлстън. - И защо точно в сметка в Западна Европа?

- Невъзможно ли е някои от тях да се опитват да заделят малко пари за черни дни? - запита Райън. - Да скътат едно богатство в номерирана сметка, например в Швейцария, ако се наложи да бягат бързо? Погледни нацистите в края на Втората световна война. Онези с достъп до пари са имали средствата да избягат.

- Всичко това са догадки, Джак - отговори Чарлстън. - Не искам да мачкам плодовития ти мозък, който доста помогна, но погледни нещата от моето място. Носиш ли доказуема информация?

Райън въздъхна продължително.

- Не. Нищо.

Чарлстън вдигна ръце. Вече беше взел решението си.

- Истлинг иска да закрие разследването на смъртта на Дейвид Пенрайт. Ще откажа, но без нова информация мисля, че следствието просто ще затихне от само себе си. Ще оставя МИ-5 да търсят Зенит, защото, изглежда, вече работят по въпроса и без помощта ни. Ще направим каквото можем за тях в Централна Европа, ще поразпитаме за техния човек, но се опасявам, че ако идват при нас смирено с каскет в ръката, вероятно човекът им си има големи неприятности. Вероятно е твърде късно.

Изведнъж Джак се досети за нещо.

- От колко време липсва този човек? Дали не е онзи, който ми помогна снощи?

Чарлстън поклати глава.

- Казаха, че не се е обаждал от няколко седмици, а и не забравяй, че той е отвъд фронтовата линия. В Унгария, според думите им. Западен Берлин не е в територията му.

- Нямам много опит в оперативната част на нещата, но тези хора не отиват ли там, без да се обаждат дълго време? Искам да кажа, ако е оператор на терен, не може просто да влезе в телефонна будка и да се обади до дома си в Лондон. И не правят ли понякога неща, известни само на тях? Кой казва, че не е отишъл в Западна Германия, за да търси Зенит там?

Чарлстън помисли над тези думи.

- Мога да се обадя на Холис и да му кажа това, но все пак онзи агент не е от моите хора и не мога да говоря за начина му на работа.

Джак отново въздъхна.

- И сега какво?

Чарлстън му съчувстваше, но нямаше какво да каже.

- Прибери се при жена си и децата и ги прегърни силно. В Швейцария подбутваше Истлинг, когато това се налага, и спаси живота на доста хора в Берлин, като почти щеше да загубиш своя. Гордей се с делата си. Но след като липсва агент на МИ-5, ние трябва да мислим, че може и да е зад "завесата". За него е най-добре, дори бих казал съществено важно, да не се понесат слухове за липсващ английски шпионин.

- Искаш от мен да не казвам това на Ленгли?

- Ако МИ-5 помолят Ленгли официално за помощ, нека го направят. Но ти си връзката с МИ-6 и искам пълна дискретност по този въпрос. Няма нужда да убиват онзи човек, защото се говори за него.

Джак поклати глава.

- Тази операция се оказа един дълъг списък с неизчистени неща.

- Понякога е така в разузнаването, момче. Противникът влияе на събитията също колкото нас.

- Имам чувството, че губим, Базил.

Сър Базил Чарлстън сложи длан на рамото на Джак.

- Не сме загубили, Джак. Просто не сме победили.