Властта на президента

64.

След като аналитикът от ЦРУ Джак Райън облече бронежилетката върху ризата и вратовръзката си, получи яке с цип с думата POLIZEI на гърба, написана със златисти букви, и един детектив от „Бундесгренцшуц“ на име Вилхелм му подаде радиостанция.

В един часа след полунощ се качиха в необозначената кола на Вилхелм и заминаха до мястото, от което щеше да започне нападението, на две преки от целта. Тук мъжете от GSG 9 стояха и пушеха около бронираните си коли, а няколко линейки и още полицейски коли, включително един микробус, чакаха паркирани в тъмен подземен гараж.

След обаждане по радиостанцията Вилхелм, Райън и Истлинг - другите английски офицери останаха в театъра -тръгнаха по улицата и минаха край местните полицаи, които отцепваха улиците в района. Вилхелм ги поведе след група въоръжени неуниформени полицаи до следващото място за изчакване, от другата страна на улицата пред сградата. Тъкмо пристигнаха, когато мъжете от GSG 9 дойдоха със своите камиони, които се движеха бавно по „Шпренгелщрасе“ с угасени фарове, и двадесет и четиримата командоси изскочиха от тях и се наредиха в две групи по дванадесет души. Едната група отключи вратата на автосервиза с шперц, а другата се качи по противопожарната стълба с помощта на преносима тясна стълба и бавно тръгна към покрива. Смълчаха лаещото куче в сервиза с шоков пистолет, след което групата пое по стълбището към офисите на първия етаж.

Сега Вилхелм, Райън, Истлинг и няколко цивилни полицаи прекосиха улицата и влязоха в сградата. Качиха се по стълбите до първия етаж, след което застанаха заедно в коридор до стълбището към ателието на втория етаж. Екипът от GSG 9 пред тях изчака минута до стълбите, след което тръгна бавно към втория етаж и изчезна от погледите им в тъмнината.

Райън се наведе до ухото на Истлинг и каза:

- Те знаят, че са тук, за да арестуват терористи, нали? Няма да успеем да установим връзката на Фракцията с нападенията н Швейцария, ако изтрепят всички.

Истлинг прошепна в отговор:

- Ще се изненадаш колко неща можеш да научиш от пълна с мъртъвци стая. Не се притеснявай, стрелците знаят, че трябва да им дадат възможност да се предадат мирно - каза той, като намигна, и вдигна ръка. - Разбира се, ако лошите решат, че искат да се стрелят, тези немски командоси ще убият всичко, което се движи. Така правят.

Екипът от GSG 9 продължи нагоре по стълбището до втория етаж и влезе в ателието, което се оказа почти изцяло без вътрешни стени, ако не се броят няколкото отделени места. Из залата се виждаха рафтове с боя, колички с художнически материали, както и стативи с полузавършени рисунки. Големите прозорци по всички стени пропускаха лунната светлина и сиянието на уличните лампи, което позволи на немските бойци да доближат тясното стълбище за горния етаж, без да ползват фенерчетата си. Много от прозорците стояха отворени и в залата имаше хладно течение.

Когато стигнаха по средата на залата, чуха гласа на водача, който се качи по пожарната стълба до покрива.

- Mannschaft Eins, fertig. Екип едно готов.

Водачът на екипа в студиото прошепна в отговор:

- Verstanden. Разбрано.

Стигнал в началото на стълбището, водачът на групата погледна нагоре в тъмното. Вратата в горния край на стълбището стоеше отворена и оттам, някъде в апартамента, се виждаше слаба трепкаща светлина като от телевизор.

Обърна се, за да даде сигнал с ръка на екипа си да се подготвят да щурмуват стълбището, но тъкмо вдигна ръка, когато в залата отекна силен звук като пляскане с длан, водачът се завъртя надясно и се стовари тежко върху количка, пълна с художествени материали.

Шумът от падането отекна в огромното и почти празно помещение като малка бомба. Командосите коленичиха и осветиха залата с прожекторите върху автоматите си.

Мъжете най-отпред изтичаха до водача си, който се оказа прострелян. Лежеше по лице в долния край на стълбището и те допуснаха, че куршумът е дошъл от апартамента отгоре, затова двама стреляха с автоматите си в апартамента, за да елиминират всяка заплаха, докато останалите изтеглят водача си от огневата линия.

Улрике Ройбенс подскочи от кушетката, когато чу как нещо падна долу. Това не беше плъх, каквито понякога я стряскаха нощем. Не можеше плъх да вдигне такъв шум. А и никой не беше й казал, че е възможно тази вечер някой от наемателите да остане до късно.

Улрике тъкмо влезе в кухнята, когато от стълбището пред нея избухна стрелба. Тя скочи от изненада, изпищя и тромаво се зае да сваля автомата от рамото си.

На стълбите ревна сирена, което означаваше, че някой се качва нагоре. Момичето вдигна автомата пред себе си и в този момент я обля ярка бяла светлина.

Първият, който влезе през вратата, откри огън по въоръжената жена пред себе си, като я надупчи с осем деветмилиметрови куршуми от натовския стандарт. Жената се свлече на земята, без да успее да стреля нито веднъж.

Джак Райън очакваше превземането на тайната квартира на „Фракция Червена армия“ да започне с приглушените звуци на избухващи шокови гранати два етажа над него. Вместо това в тихата зала, точно над мястото, където клечеше, се разрази престрелка. Веднага полицейските радиостанции запращяха и по стълбището отекнаха гласовете на мъжете в ателието.

Райън и мъжете около него инстинктивно се приведоха още по-ниско. Вилхелм се обърна към него и към Истлинг — изглеждаше, сякаш опитва да реши дали да не ги изпрати надолу, защото битката, изглежда, се водеше по-близо от очакваното.

По стълбището отпред се чуха викове и стрелбата се усили. Мъжете по радиостанциите се разкрещяха. Истлинг хвана Вилхелм за ръката.

- Какво става?

Офицерът от „Бундесгренцшуц“ отговори:

- Водачът на екипа на втория етаж е прострелян!

- На втория етаж?

Райън чу бъркотията по стълбите и видя светлини от прожекторите на автоматите, последвани от група мъже от GSG 9, които влязоха в коридора. Отначало Джак реши, че всички се оттеглят, но след секунди разбра, че с усилие дърпат нещо тежко в тесния коридор. Закачаха се един друг с автоматите и оборудването си, а и онова, което носеха, ги затрудняваше.

Джак разбра, че това е раненият водач на групата.

Извикаха нещо на немски, когато минаха край тях, и Райън и Истлинг се отместиха от пътя им. Джак видя за малко офицера, влачен от трима от колегите му. Изглеждаше напълно отпуснат и вероятно мъртъв.

Мъжете продължиха нагоре по коридора и поеха по стълбището към приземния етаж.

Отгоре се чу нов силен трясък, вероятно осколочна граната - Райън познаваше този звук достатъчно добре от морската пехота. От тавана се посипа мазилка, която падна по него, по Истлинг и Вилхелм и по униформените полицаи с тях.

По всички радиостанции наоколо се чуваха викове и команди - Джак не разбираше нищо от чутото, но остана с впечатление, че нещо се е объркало много и горе е настъпил хаос.

След секунди в стълбището се появи втора група командоси, които влачеха един ранен мъж със себе си. В светлината на фенерчетата Райън видя кръв по комбинезона му.

Отново се прилепи плътно до стената, за да им направи път, но под тежестта на ранения бойците минаха съвсем бавно край него, като се препъваха.

Райън изтича при тях, протегна ръце и хвана ранения под мишниците. Вдигна го и го задърпа, а обувките на командоса се повлякоха по линолеума. Райън не носеше оръжие и муниции като другите и това му позволяваше да се движи по-бързо от останалите. Извика им да се връщат горе.

Може и да не разбраха думите му, но разбираха опасността, в която се намираха колегите им горе, затова се обърнаха и тръгнаха обратно, като презареждаха оръжието си.

- Ник! - викна Джак. - Помогни ми!

Истлинг дойде и хвана ранения за краката, вдигна го и двамата заедно го понесоха към стълбището. Той все още беше жив, но очевидно го бяха простреляли в лицето. Автоматът му висеше на ремъка, а на гърдите му се виждаше друг ремък с пълнители и гранати.

Ник и Джак свалиха с усилие ранения чак долу, в сервиза, където се появиха двама медици с носилка. Четиримата с усилие сложиха ранения върху нея. Единият медик каза нещо на Райън, който не го разбра, но помисли, че онзи иска от него да свали автомата от ранения, затова откачи ремъка и взе оръжието.

Райън придружи ранения и медиците чак до линейката, а Истлинг се върна обратно по стълбите, като се размина с трети човек с огнестрелна рана в ръката, подпомаган от униформен полицай.

Линейката замина с пълна газ, а Джак остана на улицата, заслушан в стрелбата в апартамента над него. На улицата се виждаха още линейки и полицаи с извадено оръжие, загледани нагоре към отблясъците светлина по прозорците. Джак не знаеше на кого да даде автомата, затова го метна на рамо, за да го предаде на Вилхелм.

Видя едни униформени полицаи да се катерят по пожарната стълба от Южната страна на сградата - очевидно имаха заповед да помогнат в боя, който продължаваше много по-дълго от очакваното.

Райън се върна тичешком до входа на гаража, но сега там имаше друг екип медици с носилка на колела, които качваха на нея мъж, ранен в рамото. Райън искаше да се върне на позицията си на първия етаж и затова изтича до пожарната стълба, защото реши, че може да последва полицаите до горния етаж и да влезе в коридора, откъдето излезе преди две минути.

Тръгна нагоре, като се качи по вертикалната стълба от земята. Когато се насочи към прозореца за коридора на първия етаж, чу силно свистене и усети някакво налягане пред лицето си, а после една тухла на половин метър пред него се пръсна. От шума и налягането изгуби равновесие и се просна на металната площадка.

Още преди да падне на студения и мокър метал, разбра, че по него са стреляли, и ако се съди по звука, стреляха отгоре.

Погледна надясно - отсреща се виждаше четириетажна сграда. В някои от стаите светеха крушки и Джак остана легнал на мокрото стълбище, загледан натам, за да види откъде дойде изстрелът.

До тази сграда имаше друга и Джак осъзна, че го виждат от всички прозорци по цялата улица.

Прозорците се оказаха твърде много, а той нямаше никаква представа откъде стреляха по него.

Никой снайперист нямаше да стреля от стая със светеща лампа и затова Джак насочи вниманието си към неосветените прозорци. След половин секунда се досети, че трябва да търси отворен прозорец, което още повече го улесняваше.

Може би там?

Един блясък от ъгловия прозорец на четвъртия етаж, накъдето гледаше, привлече вниманието му. Намираше се най-малко на седемдесет и пет метра от него, почти на половината разстояние до следващата пряка. Не чу куршума, което значеше, че снайперистът използва пушка със заглушител и още по-важното, че вече стреля по друг.

Джак измъкна радиостанцията от джоба на якето си. Не знаеше колко полицаи тук разбират английски, но му беше все едно.

- Снайпер! Отвън, четвъртия етаж на сивата сграда по улицата! Втори прозорец от ъгъла.

Отговориха му с вик:

- Wer spricht denn? Кой говори?

Райън не разбра, повтори съобщението си, а после изпълзя през отворения прозорец и се скри. Не чу да стрелят отново по него, но не можеше да е сигурен при този шум от горния етаж.