25.

Президентът Джак Райън лежеше на леглото си в Блеър Хаус. Знаеше, че е полунощ, защото големият стоящ часовник в коридора до спалнята тъкмо спря да отброява. Трябваше да го събудят в шест сутринта, ако преди това не се случи нещо, което да изисква неговото внимание, затова се надяваше да заспи бързо.

Но не смяташе, че има такава вероятност. Някои нови събития от тази вечер го държаха буден. Джей Кенфийлд от ЦРУ съобщи, че Русия е вкарала един механизиран батальон в Беларус. Но това не беше нападение, а точно обратното - имаха пълна подкрепа от Минск. Райън знаеше, че каквото и да поиска Москва, Минск се подчинява. Володин държеше в задния си джоб авторитарния лидер на Беларус.

Не, движението на тези войски не го тревожеше, защото можеха да сторят нещо на Беларус, а защото Беларус граничеше с Украйна от север.

Джак беше питал Джей дали механизираният батальон в Беларус е заплаха за Киев и все още мислеше над отговора на Кенфийлд:

- Да, но честно казано, дори руските войски на източната граница на Украйна са заплаха за Киев. Разходите за отбрана в Украйна не са достатъчни да си поддържат дори оборудването, с което разполагат. Руснаците могат да завземат столицата от всяка страна.

Джак имаше чувството, че с всеки ден вероятността от инвазия нараства. Изпратил беше Скот Адлър, своя държавен секретар, в Европа, за да потърси дипломатическа подкрепа за опитите да спрат руската инвазия още преди да е започнала, но до момента Адлър получаваше от европейските страни само банални обещания в лични разговори и нищо друго.

Трябваше да се срещне сутринта с министъра на отбраната Боб Бърджис, за да обсъдят последиците от нахлуването на Русия в Украйна и да подготвят план за нещо, което започваше да изглежда все по-неизбежно.

Предвид всичките си главоболия, Джак знаеше, че трябва да мисли за настоящето. Но не можеше въпреки усилията си, защото случайната забележка на Мери Пат Фоли за убиеца на име Зенит и серията убийства отпреди тридесет години връщаха мислите му назад към тези дни.

От доста време не беше се сещал за Зенит. През четирите години преди мандата си работеше по своите мемоари. Работата вървеше бавно, особено поради секретния характер на много неща, за които Райън не можеше да пише.

Но случаят „Зенит“ - тогава го наричаха „възможния случай Зенит“, защото никой не доказа, че всъщност Зенит съществува - не само не беше секретен, но дори вече не се споменаваше никъде. Джак не помнеше да е обсъждал Зенит от тридесет години насам.

Затова се изненада толкова силно, когато Мери Пат го спомена в контекста на тази криза.

Нямаше много тайни от времето на студената война. Когато „желязната завеса“ падна, отговорите придойдоха като от отприщен язовир.

Но въпреки разследването на руското правителство въпросите около Зенит останаха без отговор.

Джак знаеше, че Мери Пат е права - той не се водеше по слухове. Очевидно искаше да разбере дали наистина Таланов е свързан с убийствата от Зенит, защото така една важна част от пъзела щеше да си дойде на мястото и да стане по-ясно кой е той. Но трябваше да си признае, че нареди проучването на случая най-вече защото не обичаше въпросителните от миналото и ако Роман Таланов имаше нещо общо, колкото и малко вероятно да изглеждаше това, Джак искаше да знае.

Затвори очи, за да заспи. През утрешния ден трябваше да остане напълно ангажиран с опасното настояще - не можеше да си позволи лукса да се излежава и да мисли за опасното минало.


Санди Ламонт се тревожеше за своя знаменит служител по няколко причини. Първо, защото след като се върнаха от Антилите, Джак работеше толкова много, че заприлича на зомби, и Ламонт се притесняваше, че някой от шефовете може да го викне в офиса си и да му чете конско, че малтретира служителя си.

Тревожеше го и друго - Санди получаваше обаждания от Москва с едно и също послание. Част от работата му с Джак-младши привличаше нежелателно внимание от местните власти.

Джак отново се занимаваше с „Газпром“ - това си личеше от обажданията. По време на разследването младият американец изпрати хора от офиса на „Кастор и Бойл“ в Москва до данъчните служби, за да поискат досиета. Това създаваше неприятности и Санди знаеше, че трябва внимателно да убеди силно мотивирания си нов служител да забави темпото заради собственото си здраве и за доброто на фирмата. Санди не се съмняваше, че когато Кастор разбере, че американецът проучва дойната крава на силоваците, ще настъпи ад.

Намери Джак на обичайното му място в края на работния ден - приведен над компютъра и с телефон на ухото. Изчака младият мъж да завърши разговора си с един от преводачите на фирмата и почука на вратата.

- Здравей, Санди.

- Имаш ли минутка?

- Да. Влизай.

Санди влезе в малкия кабинет, затвори вратата и седна на единствения свободен стол.

- По какво работиш? - запита, знаейки отговора.

- По една швейцарска компания параван, която върти бизнес с „Газпром“.

Санди се престори на изненадан.

- Нали помниш, приятелю, че от кражбата на Голбрайт накрая са облагодетелствани в „Газпром“, но не те са я извършили.

- Не съм много сигурен в това.

- Момче, щом си купиш имот, който друг е откраднал, може да ти се наложи да го върнеш, ако е придобит незаконно, но това не значи, че самият ти си престъпник. Ние трябва да помогнем на Голбрайт и неговите юристи да докажат виновност на някоя от фирмите, които са извършили сделката, а не на „Газпром“, която всъщност е закупила активите след тази сделка.

- Това е нещо много голямо, Санди - отговори Райън. -Може да стигне чак до „Газпром“ и до тузарите, които го притежават. Знам, че Кастор се безпокои, и затова действам възможно най-внимателно.

Санди знаеше, че никак няма да е лесно да накара този енергичен аналитик да успокои малко темпото. Потисна една въздишка.

- Какво научи?

- В данните, които намерих от боклука на Рандолф Робинсън, открих един документ за банка „Шоул“, която смятаме за собственост на хората зад ИФК. Ставаше дума за прехвърляне по сметка в тази банка от фирма в Германия. Проучих фирмата и проследих акционерите с имената и адресите им, както и холдинговите компании, с които работят и кои са се подписали за заемите, с които фирмата е правила покупки.

- И каква е тази фирма?

- Германия купува природен газ от „Газпром“. Немската фирма, която е регистрирана в Швейцария, получава пари от немското правителство, след което обработва плащания за „Газпром“.

- Обработва?

Джак се засмя.

- Да. Те са само посредник. Германия превежда пари в швейцарската сметка на фирмата, откъдето парите отиват в Русия, но след като се плати такса за обработката на трансфера. Няма видима причина „Газпром“ да ги използва.

Санди каза:

- Очевидно целта е германците да плащат повече за газта си, за да може някой да изкара пари.

- Да - отговори Джак. - Но нещата са дори по-зле от това. Открих, че германците, по искане на „Газпром“, са платили десет милиона долара на консултантска фирма в Женева и че за целта са ползвали банка „Шоул“ в град Сейнт Джон. Все още издирвам собствениците на консултантската фирма, но съм сигурен, че става дума за фирма параван, или за параван на друг параван. Това плащане е някаква комисионна. Според мен женевската фирма съществува само за да улеснява плащания под масата.

- Много улеснява подкупите - съгласи се Санди. - Фирми като нея съществуват само на хартия и издават само незаконни фактури.

- Вярно - отговори Джак. - Някой немски държавен служител е одобрил договора за природен газ с „Газпром“ и създава непроследима фирма в Женева, за да може да прибере подкуп от собствената си страна.

Райън знаеше, че Санди разбира тези неща много по-добре от него и че ще е трудно да го изненада с нещо.

- И това е само едно плащане от десет милиона - каза той.

- През този швейцарски посредник за „Газпром“ са заминали над четири милиарда от Германия. Не може да се каже колко са отклонени и къде са отишли.

- Браво, момче - поздрави го Санди. - Когато старият Кастор ми каза, че Джак Райън-младши ще е мой подчинен, реших, че ще си само едно красиво лице със силно име. Сега започвам да се притеснявам, че скоро ще ми седнеш на мястото.

Райън оцени комплимента, но остана с впечатлението, че това е подготовка за нещо друго.

- Наследил съм любопитството от баща си - отговори той. - Обичам да се ровя из разни тайни, но да ти призная, много ми се иска да разреша тази загадка. Нямам амбицията да управлявам отдел, а да не говорим за цяла фирма.

Санди отговори:

- Едно време и аз хапех като питбул. През деветдесетте, когато Русия беше съвсем друга. Когато разни типове със златни ланци се стреляха в главите. И сега нещата не изглеждат приятни, с всичките тези финансови измами, но не е като през деветдесетте.

- Е, ама онзи ден и нас ни нападнаха в Антигуа.

- Прав си. И не искам това да ми се случва пак.

Ламонт се подготви да започне конско, но Джак го прекъсна:

- Както и да е, открих още нещо в данните на Робинсън. Открих бележка, според която съветът на директорите на банка „Шоул“ е летял за Цуг, Швейцария, на първи март тази година, за среща с банката там. Реших, че ключът към разкриването на сделката с газта е да се разбере кой от управителния съвет е присъствал на тази среща.

Ламонт вдигна учуден вежди.

- Командировъчни документи?

- Да, но нещата са малко особени.

- Сигурно. Най-близкото летище е Цюрих и там сигурно кацат по сто самолета всеки ден.

Райън кимна.

- Прегледах полетите от всяка точка на Русия дотам седемдесет и два часа преди срещата. Проверих само първа класа, защото... защото тези хора участват в измама за милиард и двеста милиона долара и затова сметнах, че едва ли ще се возят в говеждата класа отзад.

- Разумно предположение.

- За Цюрих са летели директори и финансови мениджъри цял ден, но никой с връзки или пари за тази операция.

- Предполагам, проверил си и частните самолети - каза Ламонт.

- Разбира се. Прецених от самото начало, че ще трябва. Проверих всички обявени полети, но не особено старателно, защото според мен тези хора ще дойдат с блокиран полет.

- Това какво е?

- Летателната администрация на Швейцария се нарича „Скайгайд“. Те могат да блокират, или скрият, даден полет от обществеността. И ние имаме такава служба в Щатите. Необходимо е само да помолиш любезно и те ще скрият твоя самолет и курса на полета му. Фирмите трябва да могат да си въртят бизнеса, без конкуренцията да следи директорите, филмовите звезди така избягват папараците, а има и съображения за сигурност.

- Сигурен съм, че има и редица други причини от по-подмолен вид - отбеляза Ламонт.

Райън кимна и посегна към кафето си.

- Несъмнено. Както и да е, знаех, че няма да мога да проследя самолетите само по номерата на опашките им, затова измъкнах аудиозаписите от кулата в летище „Цюрих“ за тези седемдесет и два часа и ги вкарах в програмата за преобразуване на говор в текст. Дори и регистрационният номер да е скрит от всички писмени регистри, самолетът трябва да говори с кулата и да спомене регистрационния си номер. Та така измъкнах номерата на всички частни самолети и проучих всеки от тях.

Ламонт остана удивен от упоритостта на Джак Райън.

- Казах ти, че си истински питбул - отбеляза той.

- Не беше чак толкова трудно, защото знаех, че трябва да търся някой от блокираните самолети без наличен полетен план. Разбира се, открих няколко, защото в Швейцария идват много самолети на сенчести фирми. Но имаше един „Еърбъс“ АЗ18 с номер на опашката NS3385, който се е приземил в девет и половина сутринта на първи март - деня на срещата. Той е фирмен, със спалня, салон с кресла и даже с отделна заседателна зала.

- Много скъп самолет.

- Проучих го и не открих нищо, затова разгледах записите за обработка на самолетите в летището - същата сутрин са заредили с гориво един АЗ18. Сметката за гориво е платена от холдингова фирма там, в Цюрих, която е платила също горивото за друг самолет няколко месеца преди това. Онзи самолет е собственост на група ресторанти в Санкт Петербург.

Санди наведе глава настрана.

- Група ресторанти в Санкт Петербург, ли?

Джак се усмихна

- Точно така. Същата, за която работи Рандолф Робинсън в Антигуа. Създал е корпорация параван и управлява банка „Шоул“, която е собственост на ИФК.

- А имаш ли имена, които са свързани с тази ресторантьорска фирма? - запита Санди.

Джак погледна записките си:

- Да. Дмитрий Нестеров. Той притежава верига ресторанти. Но не знам нищо друго за него. Много търсих. Не е учил в бизнес школа, не е член на Думата или пък служител на Кремъл. Но управлява фирма, която през последните четири месеца е купила инфраструктура за нефт и газ за над дванадесет милиарда евро.

- Не е за вярване.

- Да - съгласи се Райън. - Трябва да разберем кой е Нестеров и защо Кремъл определя него да изкара един милиард и двеста милиона долара при обира на „Голбрайт Россия Енерджи“.

Ламонт кимна, но бавно и предпазливо. Призна си, че никой в офиса не би могъл да стигне толкова далече в проучването, колкото американецът. Знаеше, че Кастор е срещу всеки, който работи срещу „Газпром“, но Джак Райън беше попаднал на следа и Санди Ламонт нямаше да му се пречка.

- За какво искаше да говорим? - запита Райън.

- Нищо. Продължавай така - отговори Санди и поклати глава.

Загрузка...