Властта на президента

9.

Джак, Кети и Сергей влязоха в Жълтата овална стая. Кафетата ги чакаха, но Сергей не докосна своето, поради което Джак и Кети също оставиха своите.

Головко каза:

- Извинете страстните ми изказвания на обяд.

- Няма нищо - отговори Джак.

- Жена ми почина преди години и оттогава мисля повече за работата си, както и за историческото място на моята страна. Под ръководството на Валерий Володин Русия тръгва назад към състояние, от което по-младото поколение не се бои, защото няма достатъчно мъдрост, и нищо не ме плаши повече от това. Смятам, че след като знам интимните по-тъмни аспекти на миналото, ролята ми е да направя необходимото то да не се повтори.

Сергей поговори още малко за пътуването си из Съединените щати, но изглеждаше разсеян, а по челото му избиваше още повече пот.

След умоляващия поглед на Кети Джак Райън каза:

- Сергей, бих искал една лична услуга от теб.

- Разбира се, Иван Еметович.

- Искам да ви прегледат, за да сме сигурни, че сте добре.

- Благодаря, но това не е необходимо.

- Вижте нещата от моята гледна точка, Сергей. Как ще прозвучи в световните медии, ако бивш ръководител на СВР дойде тук, в Щатите, и се разболее заради развалено месо?

Хората от Тайната служба, които стояха наоколо, се разсмяха тихо, но на лицето на Сергей се появи само слаба усмивка. Джак забеляза това, а знаеше, че приятелят му обича добрата шега. Това убеди Райън още повече, че Мора, президентската лекарка, трябва да прегледа руснака.

Тъкмо когато смяташе да каже това, началникът на секретариата на президента Арни ван Дам надникна през вратата. Райън се изненада от присъствието му - обикновено Ван Дам не напускаше Западното крило през деня, за да дойде тук, в резиденцията. Присъствието му тук означаваше нещо важно. За да спази протокола, Райън представи Головко на Ван Дам. Руснакът стисна ръката на началника на секретариата, след което седна обратно на стола си срещу Кети.

- Господин президент, може ли да поговорим за момент?

- Да. Извинявай, Сергей, дай ми само секунда време, но молбата ми си остава.

Сергей се усмихна в отговор и кимна.

Райън последва Арни в централната зала, а оттам - към западния хол. Там го очакваше Мери Пат Фоли. Джак се досети, че каквото и да става, Мери Пат е научила току-що за нещо, защото само преди десет минути си тръгна от обеда с него, а тогава не изглеждаше да има нещо спешно.

- Какво става?

Мери Пат отговори:

- Става дума за Русия. Преди тридесет минути директорът на СВР Стан Бирюков е убит с бомба в центъра на Москва, на около километър от Кремъл.

Райън стисна зъби.

- Виж ти.

- Да, ние го харесвахме. Наистина руски шпионин беше, но пък за по-свестен на негово място не сме и мечтали.

Райън мислеше същото за Бирюков. Не го познаваше, но знаеше, че е играл основна роля при спасяването на приятеля му Джон Кларк от ръцете на брутални мъчители в Москва преди година. След това Бирюков бе помогнал тайно на Колежа да вкара Кларк в Китай. Президентът Райън смяташе, че като за шеф на руското разузнаване Станислав Бирюков е достоен за светец.

- Има ли някаква вероятност това да е било случайно терористично нападение, а не убийство? - запита той.

Фоли отговори:

- Бих отговорила, че няма никаква вероятност, но все пак това е Москва. Откакто Володин дойде на власт миналата година, имаше колко, пет-шест бомбени атентата? Ресторантът е известен като „културен“ - възможно е да е взривен заради клиентелата си от високопоставени руснаци, а не конкретно защото шефът на СВР се е намирал там.

- Но? - запита Райън. Работеше от достатъчно дълго време с Пат Фоли, за да долавя мислите й от нейния тон.

- Но... както знаете, говори се, че някои от другите бомбени атентати са само за отвличане на вниманието и че са извършени от ФСБ. Бирюков не е имал връзките в Кремъл, които има директорът на ФСБ Роман Таланов. Всъщност смятат двамата за ожесточени съперници. Или бяха смятани за такива - поправи се жената.

Райън вдигна глава изненадан.

- Намекваш, че шефът на ФСБ е поръчал убийството на шефа на СВР, така ли?

- Не намеквам това, господин президент. Само разсъждавам на глас. Прекалено провокативно е да се мисли така, но всичко, което става в Русия след идването на власт на Валерий Володин, е драматично, меко казано.

Райън помисли над това.

- Добре. Да се срещнем в Овалния кабинет след час с целия екип по националната сигурност. Потърси повече отговори дотогава.

Мери Пат отговори:

- Жалко за Головко. Ако си беше изиграл картите правилно и се бе подмазал на Володин при идването му на власт, можеше да получи предложение за работа. В края на краищата в СВР се освободи едно място.

Райън не се засмя на тази черна шега.

- Сергей не би работил за Валерий Володин дори ако му опрат пистолет в главата.

Райън тръгна обратно към Жълтата овална стая. Обикновено прекъсваше сбирки като сегашната при нещо толкова важно, колкото убийството на шефа на руското разузнаване, но искаше да чуе мнението на Головко по въпроса.

Но в стаята цареше смут. Един агент от охраната до стената изтича към зоната с дивана. Едва тогава Джак забеляза, че старият му приятел е легнал по гръб на пода до падналия стол. Кети държеше главата на руснака.

По лицето на Головко личеше болезнена гримаса.

Кети вдигна поглед към Джак.

- Викай Мора. И кажи на линейката да дойде при Южната веранда. И че ще пътуват за болницата в университета „Джордж Вашингтон!“

Райън се завъртя и излезе от стаята. Агентите на Тайната служба вече говореха по радиотелефоните си - със сигурност изпълняваха заръката на първата дама, но Джак също последва указанията й.

Сергей Головко замина през източния вход на Белия дом в линейка, а Джак и Кети стояха отвътре до вратата на входа.

Линейката не включи сирените, докато не излезе на авеню „Кънетикът“, за да не възбужда интереса на медиите около Белия дом.

Кети искаше да отиде с Головко, но знаеше, че ще я видят при пристигането в болницата и само след минути в залата за медиите в Белия дом ще пристигнат журналистите, които с викове ще искат да узнаят какво са изпуснали. Е, с Головко пътуваше личната лекарка на Джак, която беше от най-добрите.

Президентът Райън остави жена си след малко и тръгна към Западното крило, като се стараеше да се освободи от шока заради припадъка на Головко и да мисли за предстоящата среща. Когато пристигна, го информираха, че Мери Пат Фоли и директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд са в преддверието и чакат за разговор с него. Той погледна часовника си. До срещата имаше още половин час.

- Да влизат - каза той по разговорната уредба и седна на ръба на бюрото си.

Фоли и Кенфийлд влязоха забързани. Мери Пат започна, без да губи време:

- Господин президент... имаме проблем.

Джак стана от бюрото си.

- Май се трупат доста, а? Кажи.

- Руската телевизия съобщи, че полицията е открила и убила един мъж в апартамент в Москва. Казват, че той е извършил бомбения атентат срещу ресторанта. Хърватин е, на име Дино Кадич.

- И защо това е проблем?

Мери Пат се извърна към Джей Кенфийлд. Той кимна, а после погледна към президента.

-Кадич... ни е... познат.

- Което значи какво?

- Беше агент на Управлението.

Райън отпусна рамене и седна отново на бюрото.

- Бил е от ЦРУ?

- Само косвено. През деветдесетте години работеше на Балканите. За кратко време участваше в една група на заплата от ЦРУ. Обучихме ги. Но се отказахме от Кадич и групата му, когато... станаха неуправляеми, така да се каже.

- Военновременни престъпления ли?

- От най-лошия вид.

- Господи. А руснаците знаят ли, че е бил на заплата в ЦРУ?

Мери Пат отговори:

- Кадич е изградил кариерата си в подземния свят с преувеличения за бившите си връзки с ЦРУ. От приказките му, ако искаш да го слушаш, ще решиш, че е имал директорски офис на седмия етаж в Ленгли. Вярвайте ми, руснаците знаят, че Кадич е свързан с Управлението.

- Чудесно - отговори Джак. - Володин притежава медиите в Русия. Сутрешните им вестници ще пуснат статия как убиец на ЦРУ е очистил шефа на външното им разузнаване.

- Точно така - съгласи се Кенфийлд. - Ние, разбира се, ще отричаме, но не знам колко полза ще има от това.

Мери Пат смени темата:

- Чух за Головко. Той ще се оправи ли?

Джак сви рамене.

- Нямам представа. Бих предположил, че е хранително отравяне, но не съм доктор по медицина, а само по история. Откараха го в болницата. В съзнание беше, но слаб и дезориентиран.

- Значи не сте имали възможност да му кажете за Бирюков?

-Не.

Джак се замисли за момент.

- Сега ще се разчуе, че Головко заминава за болницата, след като е бил тук, в Белия дом. Трябва да се подготвим и за това, не само за убийството на Бирюков.

Мери Пат подсвирна, като се замисли за връзката между двете събития.

- Джак Райън очиства шефа на руското външно разузнаване и след това в същия ден се среща с висш критик на Кремъл.

Кенфийлд добави:

- Който след това пък си повръща пилешката салата.

- Да. Ситуация като за висока бойна готовност - промърмори Джак. о:

В този момент в стаята влезе Скот Адлър, държавният секретар.

- Скот - каза Джак, - трябва да доведем руския посланик тук, за да изразя съболезнованията си за Бирюков.

Адлър рязко спря.

- Това не е ли малко прекалено?

- Има някои неща, за които все още не знаеш. Я изпий едно хапче против киселини, докато Джей ти разкаже какво ще четем в руските вестници утре.

Адлър седна бавно на дивана и каза:

- Страхотно.