Властта на президента

87.

Джон Кларк стоеше сам на стоянката, когато хеликоптерите пристигнаха. Гледаше как разтовариха най-напред тежко ранените бойци от „Делта“, за да ги качат в линейки, след което сложиха двама мъртви американци в чували.

Леко ранените мъже отидоха с малко помощ отстрани, където медиците от ВВС се погрижиха за раните им.

Накрая от хеликоптерите излязоха натъртени, охлузени и уморени останалите и поведоха ценното си притежание - руснака с оповръщаната качулка.

През това време Мидас се озова до Кларк. Стисна ръката му.

- Твоите момчета се справиха адски добре. Не знам как да ти благодаря.

Кларк отговори мигновено:

- Знам как. Искаме да говорим с Нестеров. Дай ни пет минути.

- Ако питаш мен, можеш още сега да го откараш зад тази постройка и да го биеш с гумени маркучи. Защо искаш да говориш с него?

Кларк обясни набързо, че той и хората му имат информация за Нестеров, с която ще могат да компрометират други членове на руското правителство. Не даде подробности, но завърши полуобяснението си с думите:

- Смятаме, че това е възможност да накараме Русия да напусне Украйна. Може и да не е така, но си струва да опитаме.

- Напълно съгласен съм - каза Мидас. - Какво пък, по дяволите? И без това наруших почти всички правила досега. Нищо не пречи да дам пленника си на едни цивилни, за да си побъбрят. Но не повече от пет минути. Трябва да го подготвя да излети оттук до час.

Доведоха Нестеров в малък офис в задната част на един склад в района на Съвместния команден център и го завързаха с верига за стола. Мръсната качулка остана на главата му, като само я свалиха, за да може един медик да го провери и да му даде малко уиски.

Отвън двама рейнджъри стояха охрана и Нестеров, който мислеше, че са го оставили сам в стаята, подскочи стреснат от щракането на ключа за лампата. Кларк и Райън влязоха, дръпнаха столове пред мъжа с качулката и седнаха.

Тишината продължи още няколко секунди. Нестеров се огледа наляво и надясно, но не виждаше нищо през качулката.

Кларк каза на руски:

- Дмитрий Нестеров. Най-после се срещаме.

Нестеров не реагира.

- Знам кой си - продължи Кларк. - Знам, че си Глеб Белега, вор в законе и член на „Седемте каменни мъже“, а също и Дмитрий Нестеров, президент на банка „Шоул“ в Антигуа и Барбуда и председател на холдинга ИФК.

Нестеров отговори тихо, с несигурен глас:

- Невярно, но моля, продължавайте.

- Павел Лечков е арестуван от САЩ.

- Кой е той?

- Човекът, доставил полоний в Съединените щати миналия месец. Човекът, заговорничил за нападението срещу сина на президента на Съединените щати, и човекът, сниман тук, в Киев, на среща с теб. Той опита да убие английския бизнесмен Хю Кастор в Швейцария. Провали се и сега двамата с Хю Кастор ни разказаха всичко за теб.

Кларк се надяваше, че тези основани на истини лъжи ще повлияят на руснака.

- Не знам за какво говорите - отвърна Нестеров.

- Ти си тук от името на ФСБ - обясни Кларк, - но нещата ще се обърнат, преди Русия да стигне до Киев, така че това няма да ти помогне. Ние ще те закараме в черен лагер, така че каквото и да стане тук, за теб няма да е от значение.

Кларк се приведе към скритото под качулката лице на мъжа:

- Сега ни принадлежиш, Дмитрий. Изтакован си.

Нестеров не отговори.

Кларк се изправи и смени тона. Сега говореше по-спокойно, по-небрежно.

- Искам да знам как така работиш за Роман Таланов.

- Таланов ли? Не разбирам. Преди минутка каза, че съм от организираната престъпност, а сега казваш, че работя за разузнаването? Можеш ли да си изясниш нещата и да опиташ пак?

- Таланов е водачът на "Седемте каменни мъже“ - отвърна веднага Кларк. - Потвърдено е.

- Потвърдено? - разсмя се Нестеров. - Да не сте го чели във Фейсбук?

Кларк се засмя с него и го тупна грубо по гърба. След това каза мрачно:

- Потвърдихме и друго, Дмитрий. Роман Таланов е бил в гулаг в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Там е станал член на „Седемте каменни мъже“. Бил е редови член.

Качулката на Нестеров не мръдна.

- Но Роман Таланов не е роден в гулага, Дмитрий. А е отишъл там, след като е работил за КГБ.

Нестеров отново се разсмя.

- Не знам кои сте, но с толкова много неточни догадки работите, че е очевидно как налучквате и се опитвате да измъкнете някаква информация от мен.

- И какво точно греша, Дмитрий?

- Това, което казваш, е невъзможно.

- И как точно е невъзможно?

Нестеров само се засмя.

- Смяташ, че е невъзможно, защото знаеш, че Таланов е вор в законе и е такъв още преди да иде във ФСБ - продължи Кларк. - Това е позволено от ръководството заради онези времена, заради достъпа, който се осигурява така на „Седемте каменни мъже“ до истинската власт в Русия, до Кремъл.

Нестеров не отговори.

- Но те е използвал, както използва всички - каза Кларк.

След малко Нестеров отвърна:

- Не ни е използвал. Той е един от нас.

- Как може да е от вас, след като е бивш капитан от ГРУ, а после убиец от КГБ през осемдесетте години? Вие да не сте си сменили изискванията за вход в организацията? - запита Кларк и добави с много студен тон: - Той те използва и сега. Твоята организация е поредното стъпало към властта. Станал е вор в законе по операция на КГБ. И то много успешна операция.

- Всичко това са лъжи - отговори Нестеров. - А и да е вярно, е било много отдавна.

- Не е. Аз знам как работят организациите като твоята. Няма да му простиш просто защото са минали няколко години. Всяка година, в която е почитан като вор, е поредната обида към светостта на вашия кодекс. Подиграл се е с вас.

Кларк се доближи до пленника.

- Но това не може да остане така, нали?

Настъпи продължителна пауза. Накрая гласът под качулката запита:

- Какво искаш?

- Онова, което ти казах, след малко ще стане обществено достояние. Таланов може и да го отрича, но знаеш как става. Ще се появят стари познати. И всички ще научат, че шефът на ФСБ е начело на „Седемте каменни мъже“. Това ще създаде неприятности у дома. За всички, освен може би за човека под него в йерархията

- Какво искаш да кажеш?

- Когато се разчуе, че „Седемте каменни мъже“ са били просто поредният помощник на един мошеник, поредните глупаци, вършили работата на Кремъл, организацията ти ще трябва да направи някои промени, няма избор. Но ти можеш да оцелееш, Дмитрий - отговори Кларк, почти долепи устни до ухото на Нестеров и продължи след кратка пауза: - Обаче не и Таланов. Нали?