Властта на президента

28.

Кларк, Чавес и Кривов обикаляха цял ден баровете - кой от кой по-долнопробен, пиеха бира и седяха, а Игор се обаждаше и пращаше съобщения на познати от периферията на киевския подземен свят. Стояха далеч от хаоса-на площад „Независимост“, в работническите квартали далеч от центъра на града. Навсякъде идваха хора, оглеждаха масата с журналисти и в повечето случаи си тръгваха.

Но половината от подозрителните типове, които влизаха в баровете, за да проверят какви са тези чужденци и придружителят им, всъщност идваха при тях и сядаха на масата. Те бяха наркодилъри, трафиканти на хора, а един каза, че може да вземе всяка кола от улица в Германия и да я докара пред жилището на всеки украинец, но срещу определена цена. От тези хора, които познаваха добре местния подземен свят, Кларк и Чавес научиха доста за ситуацията с организираната престъпност в града.

Наистина в Киев имаше представители на руската организирана престъпност, но Кларк и Чавес се изненадаха, като научиха колко много операции с активни мерки провежда ФСБ тук.

Получиха и друга тревожна информация - за сблъсъците из целия град. Националистическата партия беше измъкнала президентството преди година от проруската партия, уличена в поредица корупционни скандали. Но и националистите имаха проблеми.

Кларк и Чавес научиха от слухове, че сегашните сблъсъци се подклаждат двустранно от ФСБ. Говореше се, че руснаците организирали кервани с автобуси от проруския изток, качвали в тях работници срещу заплащане и ги стоварвали пред маршируващите. В същото време тайно финансирали медиите да отстояват националистическите идеи.

Ако това бе вярно, излизаше, че руснаците искат не да печелят сърцата и умовете на украинците, а по-скоро да създават хаос и граждански конфликти.

Към осем вечерта Кларк обяви края на разузнаването за деня и мъжете се върнаха в апартамента. След като обсъдиха в хола събитията от деня, решиха да излязат да вечерят на близката улица „Крешчатик“. Отделиха няколко минути да почистят и подсигурят апартамента и излязоха.

Навън духаше студен вятър, но жителите на Киев считаха това за пролетна вечер - на път към препоръчания от Игор Кривов ресторант шестимата срещнаха много хора на площад „Европейски“.

Докато минаваха през площада към ресторанта, се намираха на по няколко метра един от друг. Кларк, Кривов и Чавес разговаряха на руски, а тримата, които не говореха руски, крачеха с ръце в джобовете си, за да ги топлят. Гавин Биъри се намираше най-вдясно от всички и когато пред него се изправи група младежи, той се отмести, за да им направи път. Но един от онези му препречи пътя и го блъсна с рамо отстрани, като го завъртя и го просна на земята.

Мъжът продължи да крачи с останалите от малката си група, без изобщо да забавя крачка.

Карузо не забеляза удара, но видя резултата. Когато очевидният извършител замина, Дом се завъртя и тръгна след него.

Сам Дрискол го хвана за ръката.

- Остави.

Чавес помогна на Гавин да стане на крака.

- Добре ли си, Гавин?

-Да.

Гавин изтупа дрехите си, повече засрамен, отколкото наранен.

Карузо погледна Кривов.

- Какво беше това?

Кривов нямаше представа.

- Не видях какво стана.

Чавес приключи с почистването на директора по информационни технологии в Колежа и го потупа по гърба.

- Ще ти купя бира.

След като влязоха в ресторанта, мъжете отидоха при дълга маса с пейки в далечния край на тъмния бар. На Гавин, Дом и Сам донесоха бира. Игор Кривов поръча шише водка с лед. Динг и Кларк, които от десет и половина сутринта пиеха по баровете, за да се срещат с местните, си поръчаха минерална вода, въпреки че Игор накара сервитьора да донесе чаши за водка на всички, за да вдигнат тост.

Говореха по теми, които съответстваха на легендата им, че са журналисти. Обсъждаха новините в други части на света, хотели, компютри и други технологии. Поради многото прилики на прикритието с реалния им живот разговорът по никакъв начин не изглеждаше скован или пресилен.

Малко след като пристигна храната, в ресторанта влязоха трима мъже с тъмни шлифери. Всички от Колежа ги забелязаха - имаха навика да се оглеждат за заплахи дори по време на вечеря. Когато сервитьорката поздрави мъжете, те я подминаха, без да отговорят.

Гавин Биъри говореше за фотография, за разликите в качеството между снимките от лента и дигиталните изображения, но останалите петима на масата мълчаха, съсредоточени върху тримата новодошли. Мрачните и облечени в тъмни дрехи типове отидоха право до дългата маса, на която седяха мъжете от Колежа, и се настаниха в двата й края на метър и нещо от тях. Обърнаха столовете си към групата и ги загледаха мълчаливо.

Биъри млъкна.

Минаха няколко секунди в дискомфорт, докато американците чакаха Кривов да представи приятелите, които беше поканил за вечеря и очевидно бе забравил да го спомене, но много скоро стана ясно, че Игор също не ги познава.

- Кои сте вие? - запита Игор на украински.

Тримата го изгледаха, без да отговорят.

Сервитьорът дойде, за да предложи менюта на новите посетители, но един от мъжете го блъсна с ръка да се маха.

След още една минута в неловко мълчание Чавес погледна Дрискол.

- Ще ми подадеш ли хляба?

Сам вдигна панера с хляб и го подаде на Динг.

След секунди всички продължиха да се хранят и дори и Доминик, който се гледаше гневно с един от мъжете, не се отказа от агнешкото с картофи.

Когато сервитьорът донесе сметката, като се постара да дойде по средата на масата, за да се пази от злобните на вид мъже в двата й края, Кларк плати, изпи си водата и стана.

- Господа, ще тръгваме ли?

Всички тръгнаха след него към вратата, но тримата, които седнаха на масата, не ги последваха.

Когато се озоваха по средата на площад „Европейски“, Игор Кривов каза:

- Приятели, съжалявам за това.

- ФСБ? - запита Кларк.

- Да. Така мисля.

Дом кимна.

- Тези са клоуни. Не съм виждал по-лош начин за наблюдение.

Кларк поклати глава.

- Доминик, те са демонстративная слежка, демонстративно следене. Искат да знаем, че ни следят. Ще ни досаждат, ще ни дразнят и ще ни пречат, за да не можем да вършим онова, за което според тях сме тук.

Дрискол каза:

- Бих разбрал това в Русия, но тук не е Русия. Как им се разминава в Украйна?

- Определено са нагли - призна Кларк. - Сигурно са уверени, че няма да идем при местната полиция.

- Или имат връзки в местната полиция - обади се Кривов.

- Или и двете.

- Няма за какво да се тревожим. Това не значи, че сме компрометирани. Прикритието ни е стабилно - добави Кларк и се засмя. - Те просто не го харесват.

- Тези тъпаци ще пощуреят, ако разберат какво всъщност правим - обади се Сам.

- Не ми харесва това, господин Кларк. Защо не накараш Игор да ни намери оръжие? - запита Карузо.

Кларк поклати глава.

- Докато сме под прикритие, не можем да носим оръжие, дори тайно. Запомнете, че по всяко време може да ни спре местната полиция. Намерят ли оръжие в някой от нас, цялото ни прикритие ще се скапе бързо-бързо. А стане ли това, заминаваме за местния затвор, където ви гарантирам, че ще е пълно с бандити, с които не искаме да си имаме работа.

- Добре - съгласи се Доминик. Не се радваше, че е невъоръжен, докато руски побойници се блъскат в него, но не спореше с Кларк, който се беше занимавал с тези неща отпреди Дом да е роден.

Върнаха се в сградата към единадесет и се качиха по стълбите до третия етаж. Когато пристигнаха пред вратата на апартамента Динг вкара ключа в ключалката, завъртя го, но спря, преди да отвори вратата.

- Лягай! - извика той.

Другите петима нямаха представа какво се е объркало, но бързо се хвърлиха на пода. Биъри не го стори по собствена воля, а Дрискол го събори като ръгбист.

Не последва експлозия. След няколко секунди Кларк вдигна очи към Чавес, който стоеше до вратата, стиснал с ръка ключа, който все още се намираше в ключалката.

- Бравата е пипана - каза той. - Усещам я грапава. Може би просто е отворена с шперц или да има превключвател за налягане. Ако е така, като я пусна, ще гръмне.

Мъжете станаха бавно от пода в коридора. Някои се засмяха нервно, но не и Кларк. Той се приближи до вратата и извади тънко фенерче. Коленичи и накара Чавес да помести ръката си малко, за да огледа ключа и ключалката.

- Може да има жица отвътре. Няма как да разберем.

Докато Чавес стоеше неподвижен, без да е сигурен дали ако мръдне вратата, няма да предизвика експлозия, Карузо отиде към стълбището, излезе през един прозорец и по перваза се добра до балкона. След малко мъжете в коридора чуха, че е влязъл в апартамента, а след още няколко секунди той се озова от другата страна на вратата.

- Чисто е - каза той.

Чавес си отдъхна продължително и пусна ключа.

Карузо отвори вратата отвътре.

Останалите мъже влязоха в апартамента и ако отворената с шперц ключалка не стигаше, сега разбраха с пълна сигурност, че са имали посетители, докато бяха навън.

Стаята изглеждаше странно пренаредена. Диванът сега се намираше в средата на стаята, един стол седеше поставен върху друг, а кухненската маса беше обърната с краката нагоре. Вазата, която преди седеше върху нея, сега се намираше в центъра на обърнатата маса.

Всички компютри на Гавин имаха парола и криптиране, поради което не можеше никой да ги е претърсил. Но това не беше попречило на ФСБ - Кларк знаеше със сигурност, че това е тяхна работа - да извади кабелите им и да ги върже един за друг. Лаптопите бяха натрупани един върху друг в затворено положение.

Едновременно Кларк и Чавес вдигнаха пръсти до устните си, за да накарат останалите да мълчат, защото сега имаше вероятност да ги подслушват. Можеха да говорят, но само според ролите си.

Потресен, Гавин Биъри каза:

- Някой ми е бърникал компютрите.

Чавес го потупа по гърба и отиде да провери трите спални.

Те изглеждаха по същия начин, както хола - различни вещи стояха преместени на нови места, куфарите - натрупани един върху друг, а дрехите лежаха разхвърляни по пода.

Поклати глава объркан, след което забеляза малко плюшено мече на едно от леглата. Нямаше го преди това. Динг го провери за микрофони, но то се оказа чисто. Явно представляваше някакво извратено послание.

Като провери и последната спалня, разхвърляна по същия начин, Чавес забеляза, че лампата в тоалетната свети. Посегна да я угаси, но спря, защото долови отвратителна миризма.

Погледна. В тоалетната имаше изпражнения.

- Висока класа - каза си той.

Доминик се втурна в стаята.

- Някакъв задник ми е извадил всички дрехи.

Надникна над рамото на Чавес.

- А това е гадно. Какво искат да докажат? Някакви шибани хлапета ли са влизали?

Двамата мъже се върнаха в хола, където Кларк включи телевизора и радиото с пълна сила, след което отвори всички кранове за вода в кухнята, за да добави и нейния шум.

Събра хората си в средата на хола. И каза на фона на силния шум:

- Момчета, това е малко психологическо сплашване. Искат да се махнем, но засега използват меки мерки. Показват ни, че можем да очакваме по всяко време много близка и много неприятна компания.

Кларк огледа стаята и осъзна, че тактиката на ФСБ е постигнала желания ефект. Гавин и Дом изглеждаха объркани и сразени, сякаш операцията им е осуетена още преди да започне. Дрискол изглеждаше гневен, сякаш личното му пространство е нарушено.

Кларк каза:

- Тези задници показват, че могат и ще правят каквото си поискат, но ние няма да позволим това да ни пречи. Можем да работим, но трябва да сме нащрек. Ще намерим начини да ги заобикаляме и пак да сме под прикритие.

Гавин поклати глава, като се стараеше максимално силно да забрави тревогите си. След миг каза:

- Добре. Аз съм първи в тоалетната.

Чавес и Карузо се спогледаха.

- Изцяло е твоя, Гавин - каза Доминик.