Властта на президента

54. В наши дни

Президентът Джак Райън седеше в края на заседателната маса в Ситуационната стая на Белия дом с чаша кафе и купчина папки пред себе си. От половин час ги разглеждаше, за да се готви за срещата, и сега, както всички останали около него, си записваше разни неща, въпроси и доводи.

Джак вдигна очи от документите. Все повече заседаваха тук, почти колкото в Овалния кабинет, а това означаваше, че нещо не е наред с настоящото състояние и стабилност в света. В залата влязоха членовете на екипа - високопоставени служители на разузнаването, дипломати и военни, и седнаха около масата.

На днешната среща щяха да обсъждат последните седемдесет и два часа в Украйна. Шестима американци бяха убити в базата за специални мисии „Фарът“, включително резидентът на ЦРУ в страната, и въпреки че международните новинарски служби отразиха събитието там като демонстрация с насилие пред база на НАТО, довела до смъртта на няколко натовски служители, коментаторите по руската телевизия говореха задъхано как американският империализъм носи смърт, защото ЦРУ открили огън по група мирни протестиращи.

После, на следващия ден, убиха Оксана Зуева. Практически всички новинарски станции на планетата описаха безочливото убийство като дело на украински националисти, а може би дори на самия президент Кувчек.

След убийството на Зуева Володин изключи газопроводите за Украйна и Западна Европа, а в същия ден по време на протест на проруски настроени хора в Донецк се взриви кола. Допускаше се, че случаят в Донецк е дело на националисти, но руските медии, притежавани от „Газпром“, лансираха теорията, че тук има пръст базата на ЦРУ в Севастопол.

Сега президентът Райън изпитваше чувства, които далеч надхвърляха възмущението. Не, след всичко, което направиха от ФСБ през последните няколко седмици, той си върна спокойствието, защото си казваше, че е изправен пред сериозна криза и може да намери бързо решение само ако е спокоен.

Въдвори ред в залата, като се обърна към директора на ЦРУ Джей Кенфийлд:

- Джей, какви доказателства използват руснаците, за да покажат, че ЦРУ са свързани с колата бомба в Донецк?

Кенфийлд отговори:

- Показват снимки от разрушената сграда на базата „Фарът“ и списък с имената на агентите ни в страната. Твърдят, че притежават инструкции как се прави тази бомба, които ЦРУ дали на националисти със заръката да правят такива бомби и те.

- Казват, че са научили това от свой шпионин в Службата за сигурност на Украйна?

- Точно така, сър.

Райън беше чел всички репортажи за бомбения атентат в Донецк.

- И защо му е на ЦРУ да използва хексоген, по дяволите? Този експлозив го има още от Втората световна война.

На този въпрос отговори Мери Пат Фоли:

- Руснаците казват, че го използваме, защото искаме да изглежда, че местните селяндури са го направили. Достатъчно лесно може да се намери такъв експлозив и работата с него и детонирането му са изключително лесни.

Райън въздъхна гневно.

- Знам. Само ви казвам какво говорят те.

- Това е като отравянето на Головко - заяви Райън. - И взривяването на Бирюков. И убийството на Оксана Зуева.

- Много приличат на всичко, в което директорът на ФСБ Роман Таланов има пръст - съгласи се Фоли. - Той жертва хора за целите си. Своите хора. И обвинява за това други хора и организации.

- Намесата ни в Севастопол е очевидна - добави Кенфийлд, - въпреки че нямаме участие в Донецк или в убийството на Зуева, или в тези на Бирюков или Головко. Таланов може да говори каквото си иска, но няма доказателства.

Райън каза:

- Оцелелите след нападението в Севастопол обвиняват руската престъпна организация, която работи активно в Украйна. Вече половин час чета за тези „Седем каменни мъже“.

Фоли кимна:

- Да, сър. Руснаците въоръжават и обучават „Седемте каменни мъже“, както и проруските украинци в източната част на страната. Създали са пета колона от руската мафия и от тези въоръжени бунтовници.

- Това доказуемо ли е? - запита Райън.

- Враговете на Володин опитват да докажат, че е свързан с организираната престъпност, след като напусна ФСБ и започна рязкото си издигане до върха през деветдесетте - отвърна Кенфийлд. - Всички смятат, че много му е помагано по пътя нагоре. Но той се пази чист. Освен това е очистил и вкарал в затвора толкова гангстери в Русия, че не виждам каква полза имат те да го поддържат, ако изключим „Седемте каменни мъже“.

- Те са група с непостоянен състав - каза Райън, като погледна записките си. - Никой не познава водача на организацията им.

Вдигна поглед и продължи:

- Защо не можем да разберем кой е кръстникът?

- Идентифицирали сме един от високопоставените им шефове - отговори Кенфийлд. - Той действа от хотел в Киев. Може дори да е номер две, но командната структура на „Седемте каменни мъже“ ни е почти напълно неизвестна, както казахте. Вярваме, а това се потвърждава и от скорошните събития, че „Седемте каменни мъже“ са ръката на ФСБ в Украйна.

- Защо? - запита Райън. - Искам да кажа, какво печелят?

- Добър въпрос - отвърна Мери Пат. - Подозирам, че имат някаква договорка с Кремъл за услугите си. Например, че ако „Седемте каменни мъже“ помогнат на Русия да превземе Украйна, Русия няма да забелязва какво друго правят те там.

Джак разтърка очи под очилата си. Руските военни, руските разузнавателни служби, руската мафия. Всички искаха Украйна и знаеше, че превземат ли я, ще искат да продължат и на запад.

Министърът на отбраната Боб Бърджис каза:

- Господин президент, за мен ускоряването на събитията означава едно. Русия е направила всичко, което може, като подкупване и заплахи за насилие срещу Украйна, без всъщност да изпълни тези заплахи. Дори вдигнаха летвата - опитват да навредят на репутацията на САЩ и НАТО в района.

- Значи за Русия не остава друго, освен да запали танковете и да премине границата - отбеляза Райън.

- Точно така. Военните разузнавачи и хората на ЦРУ на изток докладват за значително движение на войски от руската страна на границата. Анализът ни по снимки потвърждава, че руснаците само чакат Кремъл да им каже да тръгват.

- Е... какво ще правим, Боб?

Бърджис очакваше този въпрос.

- Господин президент. Дъглас Макартър казва, че всички военни провали могат да бъдат обяснени с две думи: „Твърде късно“. Ако ще спираме инвазията с военна сила, се опасявам, че е твърде късно.

- Не виждам как можем да спрем Русия да не превземе Крим - отговори Райън. - Той и без това е полуавтономен район, с десетки хиляди истински руснаци и още десетки хиляди, на които през последната година са раздали паспорти. Володин може да изкара пред народа си, че превземането на Крим е въпрос на национален интерес за Русия. Това ще се случи. И предвид слабата украинска армия, няма как да се предотврати. Но не искам да идат още повече на запад. Колкото повече успее Володин, толкова по-енергично ще се цели в други мишени в района.

След кратък размисъл Райън продължи:

- В страната имаме няколкостотин военни съветници. Повечето от тях са компетентни по специалните операции. В каква степен могат да повлияят на ситуацията?

- Голяма. Има планове за ползване на силите ни там в помощ на Украйна. На предни позиции сме разположили екипи от „Делта“ и Зелените барети, както и английски бойци от САС. Всички те имат средства за комуникация с украинските ВВС. Британците са с нас в случая. Ако наредите, можем да започнем операция за свързване на лазерното ни прицелно оборудване с прицелите на украинските многоцелеви изтребители МиГ-29 и с щурмовите им хеликоптери Ми-24. Можем да служим като значителен умножител на силите на ВВС. И ако имаме късмет, ще притъпим острието на руската атака.

- Без да се разкриваме?

Бърджис кимна.

- Оперативният ни план е организиран с оглед опазване на тайната. Като казвам това, обаче...

Бърджис спря, замислен как да довърши изречението си.

- И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени - обади се президентът Райън.

- Точно така, сър.

- Разкажи ми за бойната готовност на руските сили.

- Не е добра, но не е като преди няколко години, когато нападнаха Грузия. Тогава в армията им цареше корупция и прахосване, което си пролича на бойното поле. Спечелиха лесно конфликта, но само заради неподготвеността на грузинската армия и заради лошото ръководство от страна на цивилните лидери. Когато Володин дойде на власт, се смяташе, че двадесет процента от поръчките за руската армия се пилеят поради корупция и че служителите буквално крадат. Сега тази цифра е почти нула. Предвид корупцията в цялата страна, липсата на далавери в армията е значително постижение.

- Мога ли да смятам, че е постигнал това подобрение с твърди мерки? - запита Райън.

- Някои хора бяха убити - кимна Бърджис. - Не много, но достатъчно, за да направи впечатление.

- Значи армията на Русия е зле, но е многобройна.

- По-многобройна от украинската поне. Освен това Русия има и друго нещо.

- Ядрени ракети - каза Райън.

- Тема, уместна при всеки разговор за военен конфликт с Русия.

Райън се приведе към заседателната маса.

- Ако успеем да забавим придвижването на запад на руснаците, каква е вероятността да прибягнат до ядрено оръжие?

- Ако питате дали ще използват срещу нас стратегически ядрени ракети - отвърна Бърджис, - ще отговоря съвсем ясно. Наскоро двамата с адмирал Йоргенсен присъствахме на няколко срещи на тази тема в Пентагона. Русия вече няма възможност да изпълни унищожителен първи удар по Съединените щати. Две трети от ядреното им оръжие е морално остаряло.

Райън беше чел всички доклади от срещите, за които Бърджис говореше, и знаеше оценката на Министерството на отбраната и на ЦРУ.

- Могат ли все още да изстрелят ракети, които да минат през нашата защита? - запита адмирал Йоргенсен. - Да. Да, могат. Както знаете, Русия има непрекъснато летящи стратегически бомбардировачи, които спряха полетите след падането на Съветския съюз, но започнаха отново, когато Володин реши да се прави на силен.

- Но освен възможностите — намеси се Мери Пат, - стои и въпросът за волята. Това не са ислямски фундаменталисти, които искат да се жертват. Володин и най-приближените му хора знаят, че всяка ядрена атака ще означава, че и те ще загинат до часове, ако не и до минути.

- А тактически? - запита Райън.

Бърджис отговори:

- Володин никога няма да използва тактическа ядрена ракета в Украйна. Тя ще унищожи част от земята, която той смята за своя. Ще се бие за нея със зъби и нокти, но няма да я обрече на ядрена зима.

Райън потупа с пръсти по масата.

- Кажи ми повече за плановете за активно сътрудничество между нашите сили по програмата „Партньорство за мир“ в Украйна и украинските ВВС.

Бърджис измъкна една папка от класьора пред себе си и я вдигна във въздуха.

- Операция „Червен килим от жарава“. При нея се допуска нападение от Русия по въздух и земя с конвенционално оръжие срещу Украйна за контрол над Крим и над източната част на страната. Това е скица за действията на американските специални сили, които с лазерни прицели насочват украинските реактивни самолети и хеликоптери, а не за побеждаване на руските агресори. По-скоро задачата е да ги забавят при навлизането им навътре в страната. Целта е нападението да се спре или забави достатъчно дълго и руснаците да претърпят обезсилващи загуби още докато са далеч на изток от река Днепър.

- Имаме ли достатъчно оператори там, на място?

Бърджис обмисли отговора си и каза:

- Ако активираме „Червен килим от жарава“, армията на САЩ ще прехвърли в Украйна ескадрила хеликоптери разузнавачи, която сега е на служба в НАТО, отново под егидата на програмата „Партньорство за мир“. Тези хеликоптери ще се използват за лазерно прицелване. В Съвместния оперативен център ще бъде добавена и малка група рейнджъри за охрана. Така в страната ще влязат около четиристотин и петдесет американски и английски бойци. Смятам, че те ще са достатъчни за този конфликт, поради едно съществено нещо. Там сме само в подкрепа на украинските ВВС, а руснаците, ще кажа направо, ще унищожат украинските ВВС. Съжалявам, но не виждам друг сценарий. Нашите хора с лазерните си целеуказатели ще имат много цели, но недостатъчно птици в небето с ракети „въздух-земя“. Украинските хеликоптери и изтребители ще бъдат унищожени. Опасявам се, че ако вкараме повече хора на терен, с нищо няма да подобрим ситуацията.

Райън каза:

- Ще известя за това необходимите членове на Конгреса. Това не е точно в обхвата на „Партньорство за мир“.

- Не, сър, не е - съгласи се Бърджис.

Райън погледна часовника на стената.

- Добре, разрешавам операция „Червен килим от жарава“, за да може в случай на руска инвазия нашите сили на земята да могат да действат. Боб, търси ме за всичко необходимо и по всяко време. Мери Пат и Джей също ще съдействат на Министерството на отбраната с каквото могат.

- Слушам, сър.

Райън закри срещата е думите:

- Става дума за четиристотин и петдесет американски и британски бойци, които през идните дни ще се нуждаят от нашата подкрепа и молитви. Нека се погрижим да получат достатъчно и от двете.