Властта на президента

45.

Пилотите на V-22 „Оспри“ казват, че могат да летят два пъти по-бързо и пет пъти по-далеч от хеликоптерите и въпреки че тези самолети се управляват трудно, са особено горди с авангардните си машини.

Двата самолета, които идваха над Севастопол, имаха позивни „Постоянен четири-едно“ и „Постоянен четири-две“ и бяха от ескадрилата самолети с наклоняеми носещи винтове VMM-263 на 2-ро авиокрило на морската пехота. Ескадрилата получи цветистото наименование „Гърмящите пилета“ още през войната в Корея, където действаха като транспортна част, но прякорът остана през годините, независимо че машините се сменяха. Преминаха на „Оспри“ през 2006 година и оттогава превозваха бойци и оборудване в бойни зони в Ирак и Афганистан.

На тази екстремна мисия в Кримския полуостров „Постоянен четири-едно“ возеше осемнадесет автоматчици, както и двама пилоти, двама бордови стрелци и командир на екипажа. В „Постоянен четири-две“ се намираха шестима автоматчици и екипаж от петима.

Средната възраст на стрелците в самолетите беше само двадесет и една години и както често се случва в армията, никой не им беше казал, че ще евакуират секретна база на ЦРУ. Никой не им каза и нищо за това, че ще влизат в бойна обстановка, ще кацат в нещо като дипломатическа зона на САЩ и ще евакуират петнадесет-двадесет американци, обстрелвани от всички точки на компаса.

Но знаеха едно - информираха ги по пътя насам, че в мястото на целта могат да стрелят, а това ги зарадва, защото им казаха, че и по тях ще стрелят.

Първите прелитания направиха в самолетен режим - големите винтове на крилата им сочеха напред като огромни витла. „Четири-едно“ и „Четири-две“ обиколиха града на триста метра височина с над петстотин километра в час. Нападателите долу можеха само да зяпат гърмящите машини с огромните витла. Повечето се колебаеха - дори не бяха виждали такива самолети и имаха чувството, че наблюдават вражески машини. Но след като предишните чужди самолети отлетяха, без да направят нещо сериозно, много от нападателите не се разтревожиха от тези нови и странни самолети.

Оръдията в купол на коремите на двата самолета се въртяха и оглеждаха района с инфрачервените монитори в търсене на цели, като използваха координатите, дадени от човека от другата страна на радиостанцията.

Наричаха оръдието Междинна отбранителна оръжейна система - тя беше добавена скоро към машината, за да й позволи защита радиус от 360 градуса. Преди него самолетът разчиташе на поддръжка от хеликоптери и на единствената петдесеткалиброва картечница, за която се налагаше да се спуска задната рампа и да се ограничава значително живучестта на самолета в бой.

Картечарят на рампата отзад седеше на колене зад голямото оръжие и поддържаше радиовръзка с картечаря от купола чрез шлема си. Двамата имаха връзка и с картечарите от другия самолет, а по свръхвисокочестотен канал и с човек на име Мидас на земята в дипломатическата сграда. Вече шестдесет секунди Мидас ги насочваше към местата, откъдето според него стреляха с минохвъргачките, и когато самолетите се появиха отгоре, четиримата картечари се заеха да търсят тези цели.

Знаеха, че трябва да очистят позициите на минохвъргачките, преди да кацнат. „Оспри“ е голям, тлъст и бавен при кацането, а на земята е почти безпомощен, особено ако онези са имали няколко часа време да прицелят оръжието си, за да пускат мините точно в мястото на кацането, и по тази причина нямаше да кацат, преди да унищожат минохвъргачките.

Стрелецът на „Постоянен четири-едно“ управляваше оръдието под себе си с помощта на контролно устройство, което приличаше много на конзолите за видеоигри. Инфрачервената камера се прицелваше през мерника на оръжието и при всяко местене наляво, надясно, нагоре и надолу точката, в която се прицелваше то, се показваше в центъра на малкия монитор като кръстче. Той претърсваше район, от който Мидас подозираше, че ги обстрелват с минохвъргачката, и почти веднага забеляза на екрана двама души на една сграда източно от падналия в средата на парка хеликоптер Ми-8.

Мъжете се показваха на зеления екран като черни петна. Стрелецът забеляза и горещата тръба на минохвъргачката помежду им. След миг черна светкавица потвърди, че тези двамата изстрелват мина към дипломатическата сграда.

Миг по-късно бордовият стрелец натисна бутона за стрелба.

Под него, увиснало от долния люк на самолета, голямото оръдие „Гатлинг“ нададе рев и залпът от петдесет експлозивни куршума изригна с дим и пламък, а горещите празни гилзи се посипаха сякаш от чешма.

Двамата мъже върху покрива на сградата паднаха на керемидите с разкъсани почти до неузнаваемост тела.

В същия момент картечарят отзад забеляза човек с гранатомет на улица от западната страна на оградата на базата и откри огън по него, като обсипа с куршуми улицата и стената на сградата до онзи мъж. Въздухът се изпълни с прах и късчета мазилка, а когато всичко утихна, се оказа, че стрелецът с гранатомета лежи по лице на улицата с крака, отделени на около метър от тялото му.

Двата самолета летяха по срещуположни траектории около района и четиримата стрелци откриваха и елиминираха отделни цели. Петдесеткалибровите картечници отзад издаваха подобен на бръмчене звук, докато стрелят, а гилзите им минаваха по дълга гумена тръба като улук, падаха от нея върху рампата, изтърколваха се до края й и отлитаха навън.

След второто преминаване по тази схема почти всички стрелци долу, на земята, се бяха скрили, но мястото на втората минохвъргачка все още оставаше неизвестно. Пилотите на двата самолета обсъдиха дали да не започнат евакуацията, без да са я открили, но решиха да продължат огледа и да дадат малко повече време на своите картечари.

Стрелецът в „Постоянен четири-две“ откри втората минохвъргачка при четвъртото прелитане над квартала. Тя седеше на малък паркинг до желязна кофа за боклук, а край нея имаше няколко сандъка, но не се виждаха хора. Картечницата унищожи тръбата на минохвъргачката, контейнера за мините и няколко от паркираните наоколо коли.

Пилотът на „Постоянен четири-едно“ намали скоростта при следващото преминаване над „Фарът“. Самолетът забави ход и се наклони назад - въздушната му скорост падна бързо, защото крилата се завъртяха по оста си и винтовете минаха в режим хеликоптер. Докато другият самолет летеше отгоре, за да го прикрива, „Четири-едно“ застана над „Фарът“. Командирът на екипажа се наведе през рампата и огледа терена, а картечарят до него въртеше оръжието наляво и надясно в търсене на заплахи. Командирът се зае да насочва пилота на точното място, в което трябваше да кацне голямата тлъста птица.

През цялото това време вторият „Оспри“ продължаваше да лети в стеснен кръг отгоре, а картечарят на рампата му следеше всяка врата, покрив, балкон и група коли по паркинга в отчаян стремеж да открие достатъчно бързо евентуална заплаха и да я елиминира, преди отдолу да унищожат неговия самолет или този на земята.

„Постоянен четири-едно“ се приземи, но двигателите продължиха да работят без видима промяна. Самолетът нямаше да стои и да чака. Осемнадесетте морски пехотинци в задната част на машината се втурнаха навън с насочени напред автомати, но не виждаха нищо в прахта. Половината от тях отидоха наляво, другата половина - надясно, и затичаха, докато стигнаха портала и стените на оградата. Хората на портала насочиха оръжията си към парка, а останалите се покачиха на потрошените коли и на други предмети, за да могат да се прицелват към сградите и терена отвъд стените.

За младите морски пехотинци, които едва сега видяха ситуацията, районът наоколо приличаше на постапокалиптичен призрачен град. По улиците лежаха тела, от колите се вдигаха дим и пламъци и стотици прозорци в сградите наоколо бяха строшени. Виеха алармите на коли. Разбилия се в парка хеликоптер Ми-8 сега представляваше купчина пепел, но от нея все още се издигаха кълба черен дим.

Бойците знаеха, че в района все още има вражески сили. Отнякъде се чу изстрел от пушката на снайперист и всички в базата отвърнаха на стрелбата, за да не допускат никой да надига глава.

Самолетът над тях откри позицията на снайпериста на един хотелски балкон и пилотът зави, за да може картечарят отзад да се прицели натам. С няколко кратки залпа той уби снайпериста и накара останалите въоръжени мъже наоколо да се скрият.

Когато морските пехотинци с автоматите си осигуриха кордон около самолета, все още живите мъже от сградата излязоха навън. Всеки от тях носеше автомат, подкрепяше някой ранен или мъкнеше тялото на мъртвец.

Динг и Доминик носеха опакованото в чувал тяло на Кийт Биксби, а Джон Кларк помагаше на цивилния охранител, когото рикоширал куршум улучи в дланта преди няколко часа. Кларк го предаде на командира на екипажа и спря отвън до рампата.

За почти половин век в служба на САЩ и НАТО като военен и разузнавач Джон Кларк се беше качвал на почти всеки самолет - от витлови до турбовинтови и реактивни, и на незапомнен брой различни хеликоптери.

Но тук стомахът му се сви. Самолетите с накланящ се винт си бяха съвсем смислени, но преходът от хеликоптер към самолет се струваше на Кларк ненадежден в аеродинамично отношение.

Идеята, че може да се разбие в земята със самолет с летателните характеристики на фургон, не му харесваше никак, но намери сили да се качи на борда при мисълта, че със сигурност някой руски бандит ще го накълца с куршуми от своя „Калашников“.

Тридесет и осем годишният подполковник Бари Янковски, с позивна Мидас, се качи последен на самолета. Още преди една трета от морските пехотинци да успеят да се приберат в самолета, той и още един боец от „Делта“ бързо сложиха взривни заряди на колите до сградата. Мидас прикриваше сержанта с дистанционния взривател, докато се качи на самолета, а после изтича по рампата, завъртя се и коленичи с насочен навън автомат. Картечарят до него протегна ръка и закачи въже с кука за бронежилетката му, след което командирът на самолета викна по разговорната уредба:

- Всички са на борда и в безопасност! Тръгвай!

Огромните двигатели изреваха още по-силно и самолетът се вдигна към небето.

„Постоянен четири-едно“ премина бавно в режим самолет, след което се зае да кръжи наоколо за прикритие на „Постоянен четири-две“, който кацна, за да прибере останалите морски пехотинци. След като вторият „Оспри“ се отдалечи достатъчно от сградата, сержантът от „Делта“ натисна един бутон на дистанционния взривател в ръката си и шестте джипа избухнаха в огън, който премина в подобен на гъба облак.

Двете „гръмовни пилета“ завиха на север и се отдалечиха бързо.

Цялата евакуация, от пристигането им до относителната тишина в базата, след като шумът от витлата им затихна, отне само пет и половина минути.