Властта на президента

32.

След седмица и половина почистване и ремонти семейство Райън се върна в резиденцията на Белия дом, без да парадира. Президентът искаше това събитие да не се разгласява и без да предупреждават медиите, Кети и децата дойдоха с хеликоптер от дома си в Мериленд и кацнаха на Южната поляна, където Джак ги чакаше до южния вход. Кейти и Кайл веднага изтичаха в стаите си, които изглеждаха непроменени, въпреки че играчките на Кайл бяха прибрани за миенето с пара и почистването на мокета.

Този следобед Кети възнамеряваше да покаже резиденцията на една репортерка от пресслужбата на Белия дом. Оказа се, че тя е и кореспондент на Ей Би Си и Кети я разведе заедно с телевизионния оператор по всички стаи, за да покажат на Америка, че неприятното събитие не е оставило никакви белези.

Кореспондентката опита да притисне първата дама с въпроса дали не е лоша идея да се кани на обяд враг на правителството на Русия.

Кети отговори тактично, че Сергей е приятел на семейството, приятел на Америка и приятел на Русия.

Джак Райън се ядоса, като разбра че десет дни след инцидента тялото на Головко е все още в Съединените щати и не може да напусне митницата. Лично той се обади на директора на имиграционната и митническата служба, за да разбере каква е причината за това. Директорът трябваше да обясни деликатно на президента на Съединените щати, че съгласно законите на САЩ тялото на приятеля му е класифицирано като опасен отпадък и въпреки че се намира в ковчег с оловна облицовка, превозването му до Великобритания за погребението изисква невероятно много бюрокрация.

Тази вест ядоса и натъжи Райън, но той разбираше в каква ситуация е поставил шефа на службата. Извини се, благодари му за усилията и усърдието и го остави да си върши работата.

Семейството прекара първата си вечер в Белия дом заедно, в кинозалата, където гледаха детски филм. Кети искаше да се върнат към обичайния си живот и идеята й се оказа успешна. В един момент Кайл каза нещо за „мъжа, който оцапа“ тоалетната, но както повечето деца, той и сестра му, изглежда, не се притесняваха от нещата, които не разбират. Джак знаеше, че не след дълго Кейти ще се досети какво е станало през онази странна нощ, когато, десетгодишна, се наложи да спи в офиса на баща си преди изненадващата пролетна ваканция.

На следващата сутрин Райън замина с президентския самолет за Маями за реч на обяд с лидерите на кубинските американци. Възнамеряваше да прекара там вечерта, за да се срещне с представители на републиканския фонд за подпомагане, но се наложи да се върне във Вашингтон веднага след обяда заради ситуацията в Украйна.

Щом самолетът кацна във военновъздушната база „Андрюс“, му казаха, че Ед Фоли го чака. Джак се отправи към Овалния кабинет.

През последните няколко дни Фоли беше разглеждал изходните данни на британското разузнаване за случая „Зенит“ - убийствата в Европа отпреди тридесет години. Райън му възложи тази задача, без да обяснява много за какво е важна тя.

Президентът надникна в стаята „Рузвелт“, където Ед го чакаше.

- Здравей, Ед. Извинявай, че те карам да чакаш. Ела.

Фоли го последва в Овалния кабинет с думите:

- Няма проблем. Как беше в Маями?

- Няма много за казване. Стоях само два часа и половина. Но поне хапнах хубав кубински сандвич и кафе.

- Внимавай. Такива неща се разчуват и някои хора ще кажат, че си станал комунист.

Президентът се разсмя и двамата седнаха на диваните пред бюрото.

- Благодаря, че се ровиш из тези стари неща - каза Райън.

- За мен е удоволствие. Оказа се доста интересно.

- Какво откри?

- Повече въпроси, отколкото отговори. Пет дни четох всичко за събитията, разказани от разузнаванията и полицията на три държави. От британците имам документи от разузнаването, от МИ-5 и от Скотланд Ярд, като в онези години британското разузнаване е получило доклади и от германците. Проучих и досиета от швейцарската федерална полиция.

Ед продължи с обяснението:

- Всички страни стигат до един и същи извод. В Европа не е действал руски наемен убиец, наричан Зенит. Това е просто история, която са измислили членове на немската терористична група „Фракция Червена армия“. Убийствата са политически мотивирани, но през онези времена „Фракцията“ е бездействала. Някои от терористите са искали тя да остане в това положение. Убийствата не са одобрявани от тази организация и никой в нея не е искал да го свързват с тях, затова са измислили историята с КГБ.

- А как името на Роман Таланов е свързано със Зенит?

- Това са го измислили от британското разузнаване, но години след случая. В началото на деветдесетте източник от Русия със заличено име е заявил, че убиецът Зенит е реално лице, бивш офицер от ГРУ на име Таланов, който служил отначало във въздушнодесантните войски при нападението срещу Афганистан.

- Името на източника е заличено?

- Да, и това е много странно. Това е единственото заличено име във всички документи, които получих. Показах го на Мери Пат и тя отправи искане до англичаните. Те казват, че тази редакция е направена върху самия оригинален документ от 1991 г. и не знаят кой е източникът.

- Това е необичайно.

- Много. На Мери Пат й казали, че смятат тази информация за невярна и източникът не заслужава доверие. Трябвало да заличат целия коментар за Таланов, но някой сбъркал и заличил само името на информатора, а не самата информация.

- Значи казваш, че става дума за лоша информация от лош източник - каза Райън. - И че това е задънена улица, защото дори не знаем откъде е постъпила информацията.

- Има малко информация от швейцарските досиета. Едно от тях е от полицията на кантона Цуг - задържали мъж на мястото на едното убийство. Спрели го за свидетел, но отказал да се подчини на полицаите. Сложили му дори белезници и го вкарали в полицейската кола, но той избягал оттам.

Ед разлисти документите и подаде една страница. Райън я разгледа - фотокопие на документ от електрическа пишеща машина, на немски език.

Отначало не разбра нищо и само каза:

- Ich spreche kein Deutsch[4].

Ед се разсмя.

- И аз не говоря немски. Но погледни внимателно в полето отдясно.

Джак спусна очилата върху носа си и забеляза избледняла следа. Изглежда е имало нещо написано с молив, но след това изтрито.

Вгледа се по-внимателно.

- Тук Бедрок ли пише?

-Да.

- Какво е Бедрок?

Ед поклати глава.

- Нямам представа. Никога не съм чувал това преди и определено никъде не се споменава в досиетата за Зенит. Питах и Мери Пат. Англичаните не знаят за човек или операция с кодово име „Бедрок“.

- А надписът е точно до мястото, в което се споменава избягалият свидетел?

- Ужасно много не знам немски, но това казва преводачът - отговори Ед.

Райън погледна отново думата на английски език.

- Чий е този почерк?

- По документите от швейцарските и английските досиета има и други бележки на английски - отговори Ед. - Англичаните трябва да са били. Предполагам, че надписите са от самия сър Базил Чарлстън.

- Интересно.

- Може да се обадиш на Базил. Едва ли си спомня - минали са цели тридесет години, но не се знае.

Райън обмисли предложението.

- Обадих му се миналата година да му честитя рождения ден. Умът му е остър, но се боя, че е глух като пън.

- Ако искаш, мога да ида във Великобритания и да говоря с него лично - предложи Ед.

- Благодаря, но няма нужда. Ще звънна на Джак-младши и ще го помоля да отскочи до къщата на сър Базил и да го разпита. От доста време не съм се чувал със сина си и така ще имам повод да му се обадя, без да изглеждам прекалено много като грижовна квачка.

- Той как се справя там?

- Да си призная, не знам. Онзи ден говори с Кети. Казва, че всичко било супер. Може аз да го накарам да каже повече неща.

Двамата мъже станаха. Ед каза:

- Жалко, че не успях да науча повече от тези бележки. Знам, че се надяваше да свържеш Таланов с убийствата, но те, изглежда, наистина са работа на „Фракция Червена армия“. Германците разбиха една тяхна клетка в Берлин и намериха информация, която ги свързва с всички убийства.

Райън го потупа по рамото.

- Може и да е така, Ед. Може и да е така. Но знам, че има и друго, което не е казано в бележките.

- Защо казваш това? - запита Фоли.

Райън се усмихна уморено.

- Защото преживях всеки момент от онези времена.