Властта на президента

88.

Президентът на Съединените щати Джак Райън седеше на бюрото си в Овалния кабинет. Пред него лежеше бележник с няколко реда, написани със собствения му почерк. Бързо погледна часовника, а после телефона си и се постара да успокои трескавите си мисли.

Моментът беше от онези, критичните за един държавник, защото действията му през следващите няколко минути щяха да определят дали хиляди, десетки хиляди или дори стотици хиляди ще умрат или ще живеят.

Няколко часа снощи преминаха в срещи със Скот Адлър, Мери Пат Фоли и Джей Кенфийлд, с Боб Бърджис и Марк Йоргенсен, с Дан Мърей.

Всички го подготвиха за онова, което трябва да каже, но решението взе не заради съветите на тези опитни професионалисти, а заради деветдесетминутния телефонен разговор, който проведе със сина си.

Джак-младши започна разговора с вестта, че руснаците са убили Бедрок. Първият въпрос на баща му беше как е самият той. Джак-младши го убеди, че е в безопасност, и накара Доминго Чавес да се обади, за да потвърди.

След това все още развълнуваният от вестта, че някогашният му спасител е спасил и сина му, президентът попадна под лавина от факти, цифри и детайли. И разкази за Роман Таланов и Валерий Володин, както и за човека, отровил Головко и за връзките му с мафиотски бос в Украйна.

Джак-старши си направи записки, поиска някои пояснения, а след това направи бележки към записките си за неща, които да провери сам.

Новината, че сметката в „Рицман Приватбанкирс“ е трансформирана в диаманти от друг собственик на сметка, го заинтригува особено силно. Райън си спомни, че по онова време се говореше за диаманти, въпреки че сега, след тридесет години, не се досещаше за нищо конкретно.

След разговора със сина си президентът свика всички в Ситуационната стая и обясни положението. Фоли, Кенфийлд и Мърей излязоха бързо, за да проверят каквото могат. А Адлър му обясни как е редно да постъпи.

Райън взе решение за незабавно арестуване на Дмитрий Нестеров. Бърджис предложи тази задача да бъде изпълнена от оператори на място, в Киев, и Райън подписа плана.

Сега, след като Нестеров се намираше в джоба им, макар все още да мълчеше, всички смятаха, че президентът Райън трябва да се обади по телефона на Володин и да му представи фактите. Всъщност това щеше да е съвсем леко завоалирана заплаха за разкриване на всички факти, които имат или за които, макар и без никакви доказателства, можеха да убедят Володин, че имат.

Лампичката на телефона се включи и Джак разбра, че са го свързали с Москва. Пое си дълбоко дъх, нагласи тефтера пред себе си и вдигна слушалката.

В слушалката се чу гласът на Володин. Той, разбира се, говореше на руски, но Райън разпозна забързаното темпо и самоувереността в гласа. Преводачът в комуникационната зала говореше по-силно от гласа на Володин, и Райън лесно чуваше превода.

- Господин президент - каза Володин. - Най-накрая разговаряме.

Райън отговори на английски, като преводачът на Володин в Кремъл преведе бързо думите му:

- Президент Володин, искам да започнем този разговор с предложение, което се надявам да обмислите сериозно.

- Предложение ли? Може би ще предложите да си подам оставката. Това ли е идеята? - запита Володин и се засмя на шегата си.

Райън не се засмя.

- Моето предложение е да накарате преводача си да напусне разговора. Онова, което искам да ви кажа, е само за вас и моят преводач ще се справи. Ако след това искате, включете отново своя преводач в разговора.

- Какво е това? - запита Володин. - Не може да определяте условията на нашите разговори. Просто искате да контролирате диалога. Но няма да се поддам, президент Райън. Така правеше предишният президент на Русия, но не и аз.

Джак остана заслушан още няколко секунди в арогантните думи, превеждани от преводача, и каза:

- Става дума за Зенит.

Думите му преминаха през преводача на Володин и за момент настъпи тишина.

- Не знам за какво говорите - отвърна Валерий Володин.

- Добре тогава - каза Джак Райън. - Ще ви кажа. Ще ви кажа всичко до последния детайл. Номера на сметки, имена, дати, жертви, последствия. Желаете ли преводачът ви да излезе от разговора, или да продължа?

Джак не очакваше отговор отсреща, но Володин каза предпазливо:

- Ще ви позволя това за малко.

След като на линията в Кремъл не остана никой друг, Райън насочи разговора в нова посока:

- Господин президент, имам преки доказателства, които ви свързват с отравянето с полоний на Сергей Головко.

- Очаквах да чуя това дори по-скоро. Казах на целия свят, че ще измислите всякакви лъжи, с които да намесите Русия.

- Павел Лечков, от престъпната организация „Седемте каменни мъже“, е дал полония на венесуелците, които от своя страна са отровили жертвата. Имаме снимки на Лечков в Съединените щати.

- Никой не вярва на снимки - отговори Володин. - Освен това, ако този човек е престъпник, какво общо има той с мен? Вашата страна има проблеми с престъпността, нали така? Да ви обвинявам ли за действията на вашите банди?

- Лечков е сниман на срещи с Дмитрий Нестеров, член на „Седемте каменни мъже“.

- Включвам преводача си обратно. Не казвате нищо, което да не може да бъде чуто от всеки гражданин на Русия, въпреки че думите ви са само глупости на стар шпионин от студената война.

- Отношенията на Роман Таланов със „Седемте каменни мъже“ са създадени от вас като разузнавателна операция - продължи Райън - и той се е издигнал до върха на организацията, както вие се издигнахте до върха на руското правителство. Но сега Роман Таланов е компрометиран. Вече уведомихме основни лица от „Седемте каменни мъже“, че Таланов е работил в КГБ, преди да стане мафиот, а това е голямо неуважение към организацията им. Смятам, че животът му ще стане особено труден.

Володин отговори, но Джак забеляза, че не е върнал преводача си в разговора.

- Това са само лъжи.

- Господин президент, Хю Кастор ни разказа някои неща. Неща, за които знаете, че съществуват. Снощи заловихме Дмитрий Нестеров жив. Показахме му факти и той е толкова ядосан, че ни разказа доста неща. А покажем ли го по телевизията, за да обясни как ФСБ са му платили един милиард и двеста милиона, за да дестабилизира Украйна, за отровата за Головко и за незаконните бизнес сделки, чрез които силоваците продължават да изнасилват държавните фирми, които са на руския народ, вашето положение ще стане доста неприятно. Президент Володин, въпреки че всичко това ще унищожи Таланов, за вас има изход, ако искате да се възползвате. Ще разкрием онова, което открихме от следствието за полония. То ще сочи към „Седемте каменни мъже“. И фактът, че Таланов сега е не по-малко токсичен, отколкото беше Головко, ви дава възможност да се дистанцирате публично от него, преди вашият съюз с него да ви унищожи.

- Какво целите с всичко това? - запита Володин.

Джак знаеше какво го питат. Володин се интересуваше какво искат Съединените щати в замяна за това, че няма да разкриват плащанията от руското правителство за „Седемте каменни мъже“.

- Просто е - отвърна Райън. - Армията ви спира където е и се връща в Крим. Ще сте спечелили малка победа, но макар и малка, тя е повече от онова, което заслужавате. В този случай няма да разкрием връзката между вас и Зенит.

- Не се поддавам на шантаж!

- Но ще бъдете унищожен. Не от мен. Аз не искам война. Ще ви унищожат отвътре. Русия трябва да знае кой е кормчията. Никой там няма да повярва на мен. Но има факти. От Нестеров, от Кастор и от други и те ще говорят сами и ще стигнат при вас.

- Ако мислите, че се страхувам от вашата пропаганда, грешите.

- Президент Володин, старата гвардия, която е още жива в КГБ, ще се поинтересува от датите. Банкерите ще разгледат банковите сметки. Управлението на затворите ще се поинтересува от информацията за Таланов. Няколко европейски държави ще разследват отново стари престъпления. Ако моята пропаганда започне като снежна топка, тя ще стои на върха само за момент. Но всичко, което ще кажа, ще се потвърди, след като хората научат къде да гледат.

Валерий Володин затвори слушалката.

След секунда на линията се включи секретарят:

- Господин президент, да опитам ли да се свържа отново?

- Не, благодаря - отговори Райън. - Аз изпратих посланието си. Сега трябва да видим как ще отговори той.

Роман Таланов си подаде оставката от ФСБ два дни след като Русия прекрати офанзивата в Украйна и изтегли силите си в Крим. Характерно за кариерата си в държавния апарат, Таланов не направи сам изявление. Вместо това Валерий Володин се появи пред любимата си новинарка в телевизията и след като прие щедрите хвалби за успешното унищожаване на тероризма в Източна Украйна, заяви, че има много неприятно съобщение.

- Реших, че вече нямам доверие на Роман Романович Таланов. Разкрити бяха притесняващи факти за сделки между него и организираната престъпност и аз като човек, отговорен за почтеността на всички руски граждани, разбирам, че Таланов не е подходящ за длъжността.

Володин назначи напълно непознат човек - избра го сам от група доверени съветници въпреки пълната неопитност на този човек в разузнаването - и заповяда името на Таланов да се заличи от официалната кореспонденция.

Роман Таланов знаеше какво е да си вор, изпаднал в немилост. В Русия нямаше по-опасно положение от това, защото всички от обкръжението му в един миг се превърнаха в най-опасните за него хора. Оттегли се в своята дача в Краснодар, на черноморския бряг, с охрана от двадесет доверени мъже, и ги въоръжи с арсенал, откраднат от спецназ поделение на КГБ.

Валерий Володин изпрати емисар - не искаше да говори лично с Таланов - и го увери, че ще му осигури правителствена защита и печалбата от акциите му в „Газпром“, които ще продаде, но че иска в замяна Таланов да не прави никакви публични изказвания.

Таланов се съгласи. Той следваше заповедите на Валерий Володин вече над тридесет години и не можеше да постъпи по друг начин.

Уби го член на собствения му екип. Шест дни след уволнението на Таланов като офицер от КГБ, представял се умишлено за друг, за да добие статус вор в законе, един от младшите членове на охраната му - цивилен, който също се стремеше към величие в „Седемте каменни мъже“, го изчака да излезе от банята и го прободе в сърцето с кама. След това направи снимки на тялото с мобилния си телефон и ги изпрати по социалните медии, за да се хвали.

Особена ирония имаше във факта, че първата снимка на бившия шеф на разузнаването, която повечето руснаци видяха, бе голото му тяло, проснато по гръб на покрит с плочи под, и широко отворените му мъртви очи.

Джак Райън-младши позвъни на баща си от салона на самолета на „Хендли Асошиейтс“, когато летяха над Атлантика. Създаде големи притеснения на баща си през последната седмица само защото замина в Лондон, за да си изнесе багажа от апартамента, и въпреки че Доминик и Сам му помагаха, всичко това отне време.

Джак не искаше да се обажда на баща си, докато е във Великобритания. Вместо това се обади на майка си и изпрати имейли, за да ги увери, че се прибира скоро.

Доминик и Сам се влюбиха във Великобритания, а и Джак си признаваше, че ще му липсва много. Разбираше, че меланхолията го беше карала да мисли, че тук му е трудно, преди нападението на руските бандити да вгорчи нещата още повече.

Но сега пътуваше към дома, което значеше, че ще може да говори с баща си, без да долавя загриженост, каквато чуваше достатъчно през последните години. Осъзнаваше, че много затруднява живота на родителите си с избраната си професия, но имаше и друго.

Никой по-добре от баща му не разбираше необходимостта да служиш на нещо по-голямо от личната си безопасност.

След като се уточниха, че следващата спирка на сина му е в Съединените американски щати, Джак-старши каза:

- Сине, нямах възможност да ти благодаря за информацията от миналата седмица. Ти обърна нещата. И спаси живота на адски много хора.

Но Джак-младши не искаше да се потупа по рамото.

- Не знам, тате. Володин си е жив и все още на власт. По улиците в Украйна, където той е голяма работа, още танцуват. Някак си не ми се струва това да е голяма победа.

Райън отговори:

- Това не е краят, който сме искали. Но спряхме една война.

- Сигурен ли си, че не си я забавил само?

Джак-старши въздъхна.

- Не. Изобщо не съм сигурен. Всъщност в известен смисъл слабият Володин е дори още по-опасен. Може да е като ранено животно. Готов да удря по всичко. Но от доста време се занимавам с тези неща и смятам, че сме увеличили до максимум ползите и сме намалили до минимум вредите. Много свестни хора загубиха живота си за всичко това: Сергей, Оксли и други цивилни и униформени в Източна Европа. Хубаво е да искаме да сме спечелили повече, но реалният свят ни отвръща с хапане.

- Да - съгласи се Джак-младши. - Така е.

Джак-старши продължи:

- Не загубихме, Джак. Просто не победихме.

Синът му обмисли тези думи.

- Добре.

- И какви са плановете ти сега, сине?

- Искам да си дойда вкъщи. Говорих с Гери. Намерил е нова къща във Феърфакс, а Гавин е измислил нещо ново, с което ще стигнем по-напред.

Райън отговори:

- Това е добре. Знам, че ти липсва работата с екипа. Но не мога да кажа, че не ти желая по-безопасен живот.

- Нали видя какво стана, когато започнах скучна работа без никакви опасности.

- Да, така е. А и аз те въвлякох в малко от тази опасност, нали?

- Ти ми се довери. Оценявам го. И благодаря.

- И още как, приятел. Отбий се при първа възможност, като дойдеш тук. Липсваш ми.

- Добре, тате. И ти ми липсваш.