Властта на президента

13.

Новото посолство на САЩ в Киев, Украйна, се намираше на улица „А. И. Сикорски“, сред потънал в зеленина район в западната част на града. Дълбоко зад стените на обширния комплекс, резидентурата на ЦРУ заемаше шест стаи на третия етаж в главната сграда на посолството. През деня малка група служители, административни съветници и секретарки изпълваха бюрата и кабинетите, но вечер ставаше тихо. Практически всяка вечер от девет часа светлините в малката, но добре обзаведена стая за почивка се включваха и няколко мъже, предимно на средна възраст и белокожи, изваждаха уиски от един шкаф и сядаха около голяма кръгла маса.

Шефът на киевската резидентура беше четиридесет и осем годишен мъж от Ню Джърси на име Кийт Биксби. Ръководеше доста голяма група хора тук, в посолството, и всеки от тях имаше задача да контролира агенти в украинското правителство, армия и бизнес, както и да контактува с дипломати от други страни, които също се намираха в града.

От много години Ленгли пренебрегваше киевската резидентура по простата причина, че най-добрите и най-умни офицери, както и повечето долари, отиваха за борба с ислямския тероризъм, което значеше, че тази и други бивши съветски републики се третираха като вчерашни новини.

Но всичко това се промени, отначало бавно - с края на войните в Ирак и Афганистан и въобще намаляването на ангажимента в Близкия изток, - а после по-бързо, след възхода на Валерий Володин на власт в Москва и заради империалистическите му стремежи. Бившите съветски републики и особено Киев получаваха все повече внимание от Ленгли.

Въпреки че ЦРУ отново изпращаше ресурси в Украйна, Кийт Биксби и екипът му не смятаха, че назначението им е лесно. Страната оставаше разделена на националистическа и донякъде прозападна част и на непоколебимо проруската източна част. Самата Русия активно се бъркаше в работите на тази страна и като тъмен облак над главите на всички висеше съвсем реалната заплаха от руската военна сила.

Кийт Биксби беше започнал кариерата си като млад служител в Москва, но тъй като Управлението се бореше предимно с ислямския тероризъм, той прекара цяло десетилетие в Саудитска Арабия, където се наложи бързо да учи всичко в среда и култура, напълно различни от онова, което познаваше. Тази фаза от кариерата му беше приключила само преди девет месеца и му възложиха най-високия пост в Киев.

Но той считаше Киев за най-важен в отношенията между САЩ и Русия.

Да, шеф на резидентурата на ЦРУ в Москва би било по-престижно назначение, но движенията на шефа там се контролираха и ограничаваха доста строго. Разбира се, Кийт знаеше, че и тук, в Киев, има агенти на ФСБ и че те несъмнено следяха служителите на американското посолство, доколкото можеха. Но Биксби и колегите му имаха много повече свобода тук и много по-голям достъп до коридорите на местната власт, отколкото биха имали в Русия, и по тази причина смяташе Киев за по-добро и по-важно място за длъжност като неговата.

Биксби работеше изключително много и след конфликта на север, в Естония, спеше не повече от пет часа, но за награда всяка вечер събираше някои от колегите си за игра на покер с уиски „Джак Даниелс“ и „Къти Сарк.“

Може и да му се искаше да иде в местния пъб и да опита нощния живот на Киев, но играеше покер с хората си, защото тези игри даваха още една възможност да си говорят по работа. Разбира се, такива разговори нямаше да са възможни в града и по тази причина вечерната сбирка се състоя отново в скучната и вмирисана на почистващ препарат стая.

Някои от най-добрите служители на Биксби бяха жени, което не го изненадваше, защото Мери Пат Фоли имаше славата на най-добрия агент, наеман някога от Управлението. Но всяка от жените при Биксби имаше семейство и жонглираше служебните си ангажименти с тези на домашния живот - достатъчно трудна задача, без да се брои допълнителното задължение за игра на покер с шефа всяка вечер.

Кийт и половин дузина от хората му седяха на масата вече над половин час, когато Бен Хърман, най-младият служител, влезе с папка в ръка.

Един от мъжете около масата вдигна поглед от картите си и каза:

- Бен, ако тази папка в ръцете ти е за работа, махай се оттук. Но ако е пълна с пари, които си готов да загубиш, сядай и ще ти раздам карти.

Всички около масата се разсмяха - шегата изглеждаше по-забавна след няколко чашки уиски, но Биксби махна с ръка срещу подчинения си и каза:

- Искаш ли да ми покажеш нещо?

Бен придърпа един стол.

- То няма да разтърси земята, но мисля, че ще е от полза.

Младият служител отвори папката и извади няколко големи черно-бели снимки. Биксби ги взе и ги разстла на масата върху чиповете и картите.

- Откъде се взеха?

- Даде ми ги един от украинската армия, който пък ги получил от човек в СБУ.

Службата за сигурност на Украйна беше федералната правоохранителна институция на страната, подобно на ФБР в САЩ.

- Тези снимки са от отдела за борба с корупцията и организираната престъпност.

На снимките се виждаха едни и същи шестима мъже, всички с палта и застанали на разговор пред ресторант с цигари в ръце. Определено славяни на вид - петима изглеждаха от двадесет и пет до тридесет и пет годишни, а един беше доста по-възрастен, вероятно към шестдесетгодишен.

Биксби подсвирна.

- Виж ги тези дръвници. ОП?

Това съкращение означаваше организирана престъпност.

Хърман посегна към плик солети на масата и си взе цяла шепа.

- Да, така мисля. Тази група е снимана на среща с биячи от „Скитниците на Шали“ - клон на чеченска група, действаща активно тук, в Киев.

Биксби погледна Хърман.

- Хлапе, не съм тук от вчера.

- О... извинявай, шефе. Аз броя танкове и хеликоптери. ОП не ми е в дейността. До днес не бях чувал за тези „Скитници на Шали“. Май изобщо не съм запознат с мафиотите из Киев.

Хърман беше прекарал девет години в Морската пехота и работата му изискваше да се занимава с военните на Украйна.

- Няма проблеми - каза Биксби и се загледа внимателно в снимките. - И защо СБУ дават тези снимки на украинската армия?

- Следели са чеченците, когато се появили тези. Проследили ги до грандхотел „Фермонт“ и се оказало, че онези са ангажирали целия последен етаж за един месец. Очевидно е, че са ОП, но не са местни. Един от хората за борба с престъпността от СБУ даже мислел, че приличат на военни или бивши военни, затова пратил снимките на армията, за да види дали няма да разпознаят някого. Не познали никого и затова мой контакт в украинската армия ми се обади.

Бен кимна.

- Приличат на военни, нали?

Биксби все още разглеждаше снимките.

- По-младите определено са такива. Но възрастният - не чак толкова.

Кийт подаде снимките на останалите мъже около масата. Не познаваха никого от снимките, но последният на масата, мъж на име Остхаймър, подсвирна.

- Дявол да ме вземе - каза той.

- Какво виждаш? - запита Биксби.

- По-старият. Знам как се казва, донякъде.

- Казвай.

- Мисля, че е руснак. Наричат го Белега.

- Много мило.

- Преди няколко години работех в Санкт Петербург, когато този се появи на радара. Местната полиция получи заповед да го залови - имаха снимка и прякор. Като за ОП тук, в тази част на света, Белега се крие от радара много добре. Никой не знае истинското му име. Издирваха бандата му за обири на банки и бронирани коли, както и за поръчкови убийства на местни държавни служители и бизнесмени.

Биксби се пошегува:

- Не искам да знам къде му е белегът.

Всички около масата се засмяха.

Бен Хърман промърмори:

- Предполагам, че след като съм най-ниско в йерархията от всички тук, аз трябва да науча това. Затова ли изкарах магистратура по международни отношения?

Биксби отговори:

- Ако оставим настрани веселата част, Белега определено е шеф на тези младоци. Вижте снимките. Военните му държат вратата и му палят цигарата.

- Може да са му охрана - предположи някой.

- Не ми изглеждат такива. Палтата им са закопчани, което значи, че не носят оръжие за отбрана и не се оглеждат за заплахи по улицата. Не. Това са бойци. Изглежда са взвод бивши спецназовци или нещо такова.

- И ги ръководи руски престъпен бос? - запита Бен изненадан.

- Странно - призна Биксби.

Остхаймър се намеси:

- Още по-странно е, че май се срещат с чеченски мафиоти. Странни приятели имат тези бивши спецназовци. Организираната престъпност тук, в Киев, е дълбоко вкоренена - по улиците се водят престрелки всеки път, когато един разбойник се опита да работи на територията на друг. Не разбирам как, по дяволите, някакъв руснак може просто така да дойде в града, сякаш го притежава, без да го хвърлят в Днепър.

Бен отвърна:

- Ще изпратя телеграма до Ленгли, за да видим дали някой не знае нещо за Белега.

Остхаймър поклати глава.

- Проверих това в Санкт Петербург. Досието му е тънко. Може сега да знаят повече за него, но се съмнявам.

Биксби върна снимките на Бен.

- Предвид останалата ни работа, не искам никой да си отвлича вниманието с това. Утре ще се обадя по телефона, за да потърся някои от старите „руснаци“ в Ленгли и да видя дали този прякор не им говори нещо. Човек на неговите години ще да е бил на не повече от тридесет и пет през бурните времена на деветдесетте години. Ако е от играчите в Москва, които са оцелели от престрелките, някой може и да го познае.

Биксби пресуши чашата си и раздаде следващата ръка. Реши да загуби бързо последните петдесет долара, за да се прибере у дома си и да поспи - искаше да дойде рано утре.

Да си шеф на резидентура в Украйна, определено си беше предизвикателство.