Властта на президента

53. Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън пристигна в Цюрих, Швейцария, с шестчленния екип контраразузнавачи от МИ-6 късно през деня. Пътуваха отделно един от друг с един и същи самолет и всички носеха паспорти, според които излизаше, че са английски бизнесмени. Райън прекара целия полет в напрежение. Както много от другите, и той не се чувстваше добре в самолета, но за разлика от повечето от тях, имаше оправдание. Всеки път, когато се намираше във въздуха, поддържан от невидима сила, на която нямаше пълно доверие, той си спомняше падането на хеликоптера, от което едва оцеля.

Но полетът протече без проблеми и късно вечерта преминаха бързо през швейцарската митническа служба и излязоха на железопътната гара.

Пътуването с влака до Цуг продължи малко над половин час - отново всички седяха в отделни вагони и стигнаха сами до голям хотел близо до площад „Банхоф“. Тук трима от групата на Истлинг взеха коли под наем, а Ник и останалите от неговите хора превърнаха апартамента му на последния етаж в импровизиран команден център на разследването.

Райън почти беше забравил за контраразузнавачите през този следобед, но отиде до командния център за насрочената за вечерта среща.

Когато всички дойдоха, Истлинг се обърна към хората си, а също и към американеца, който участваше в операцията.

- Така. Тази вечер Джоуи отива в моргата да прибере тялото. Уредихме въпроса с посолството в Цюрих. Джоуи ще се представи за брат на починалия и ще го огледа бързо в моргата, за да е сигурно, че в ситуацията няма нищо очевидно странно.

- Какво например? - запита Райън от далечния край на стаята. Възнамеряваше да участва в разследването, независимо дали това се харесва на Ник Истлинг.

Истлинг сви рамене.

- Не знам. Например бележка на самоубиец в джоба. Стрела в тила му. Ухапване от акула по задника. Всяко нещо, което може да покаже, че това не е обикновен инцидент с автобус.

Райън остана с впечатление, че Истлинг няма подозрения за нещо друго и цялото това разследване е само театър, който трябва да изиграят.

Истлинг се обърна към Джоуи:

- Не би трябвало да имаш проблеми веднага да го изпратиш във Великобритания.

- И защо точно аз ще трябва да съм човекът, който да похарчи половината си дневни за сух лед? - запита Джоуи и няколко души в стаята се засмяха.

- Пази си сметките, момче. Ще те компенсират, когато се върнеш в Лондон.

Райън стисна зъби. Почти не познаваше Дейвид Пенрайт, но непочтителното отношение на тези хора към смъртта му го вбеси.

Истлинг продължи:

- След това Барт и Лео ще идат в тайната квартира, за да я проверят от горе до долу. Трябва да я разпердушините. Останалите ще се присъединят към вас, след като свършим със задачите си.

- Добре, шефе - отговориха мъжете.

- Стюарт, ти иди в хотела на Пенрайт. Уговори ги да те пуснат в стаята му. Преди да тръгнем от Лондон, проверих - стаята е платена до следващата седмица, затова не са я докосвали. Чакат роднини, та ако ги убедиш, че си такъв, иди, събери всичко и го донеси тук. И търси компрометиращи материали.

- Добре, Ник.

Райън вдигна ръка.

- Извинете. Малко съм объркан. Мислех, че Пенрайт е жертва на инцидент или престъпление. А вие го третирате като заподозрян в престъпление.

- Сър Джон - каза Истлинг с отегчена гримаса.

- Наричайте ме Джак.

- Добре. Джак. От всичко, което разбрахме за Пенрайт, знаем, че е достатъчно способен оперативен служител. Но имаме известен опит в тези неща, а и досието му поражда определени въпроси.

- Като?

- Пиеше страшно много - отговори мъжът на име Джоуи.

Истлинг кимна.

- При тези хора винаги се случва едно и също. Рискуват, и то не само телата си, но и взаимоотношенията с близките си, а спазването на протокола за работа със секретни материали е първата слаба връзка във веригата. Очаквам да установим, че Утринна звезда е компрометиран от действията на Пенрайт тук, в Швейцария. Спал е с грешната жена, раздърдорил се е пред неподходящ барман или е изтървал съдържанието на куфарчето си в неподходящото такси. Убеден съм, че смъртта му е случайност, но трябва да се отнесем критично към факта, че операция „Утринна звезда“ вероятно е компрометирана заради пиенето на офицера, който я ръководеше.

- Силно съм впечатлен, Истлинг. От три часа си в Швейцария, не си излизал от хотела и вече имаш толкова изводи - каза Райън.

След като двамата си размениха продължителни погледи, контраразузнавачът отговори:

- Виж какво, старче. Защо не дойдеш с мен? Първата ни спирка тази вечер ще е в пивницата, в която Пенрайт е изпил последната си чаша. Или, смея да кажа, последните десет. Ще се поразровим там и ще видим какво ще открием.

- Добре - съгласи се Джак.

Борбата с погледи отне още малко време, но скоро срещата продължи и след половин час хората тръгнаха да изпълняват задачите си.

Барът, в който Дейвид Пенрайт беше изпил последната си напитка, се намираше в предградията, от другата страна на улицата срещу красивото езеро Цуг. Истлинг и Райън дойдоха тук в девет часа вечерта - неподходящо време за ровене според Джак, защото гъмжеше от посетители.

Бирарията се оказа тъмна и задимена, а младите и привлекателни сервитьорки носеха традиционно облекло - червени чорапогащи и бухнали бели блузи с бродирани цветя по тях, но с малко по-дълбоки деколтета, отколкото според Райън предполагаше традицията в страна, хладна като Швейцария през зимата.

Още преди да стигнат до бара, Истлинг хвърли поглед към едната от сервитьорките и се наведе към Райън.

- Точно такива места предпочиташе нашето момче. Искаш ли да се басирам, че ще открием отпечатъците му по дупетата тук?

Райън не каза нищо.

На бара установи, че макар Истлинг да е самодоволно копеле, определено си знаеше работата. Барманът говореше съвършен английски и секунда след като поръча сливов шнапс за себе си и Райън, британецът се разприказва приятелски с едрия плешив мъж като със стар познат.

Представи Джак и каза, че работят в банката с мъж, който починал предната вечер, и са дошли от Цюрих по молба на неговото семейство, за да му съберат нещата.

- Mein Gott[5] - възкликна барманът. Наведе се към Райън и Истлинг, за да надвика музиката. - Той умря точно тук, на улицата. Във вестниците пишеше, че се казва Майкълс. Пенрайт беше дошъл с името Нейтън Майкълс.

- Точно така - каза Истлинг. - Вие ли работихте снощи?

Барманът наля бира от крана на един от клиентите.

- Да, но работех на бара. А той седеше там - каза барманът и посочи с ръка към центъра на помещението. Райън забеляза учудването на Истлинг, вероятно защото шпионинът бе избрал да седне на такова видимо място.

- Така ли?

-Ja[6]. Сервитьорката, която го обслужваше, временно няма да идва на работа. Полицията проверява дали не му е сервирала прекалено много алкохол.

- Това е нелепо - каза Истлинг с престорено удивление. -Как казвате нелепо на немски?

- Quatsch. Почти същото означава.

- Добре, значи. Quatsch. Нейтън обичаше да пийва. Не е виновна сервитьорката.

- Genau! Точно така. Но, разбира се, това е лоша реклама за бара. Ще я уволнят.

Истлинг поклати глава и каза:

- Quatsch.

След това поръча по още едно питие за себе си и за Райън. Джак разбра, че е заедно с отличен следовател. Искаше му се само онзи да не беше решил предварително каква е версията.

Когато дойде втората чаша сливов шнапс, Джак се насили да изпие остатъка от първата си сладникава напитка. Струваше му се ужасна, но трябваше да имитира дружелюбието на Истлинг, за да измъкнат още информация от бармана.

- Страхотна напитка - заяви Ник Истлинг и вдигна чашата. - Това ли пиеше моят приятел?

- Nein. Пи уиски. Спомням си, защото само той пиеше уиски тази вечер.

- А - отвърна Ник. - Да. Нейтън обичаше уискито.

Барманът кимна, докато приготвяше няколко напитки.

- Но не се напи. Изглеждаха наред, когато тръгнаха.

Джак обърна рязко глава, но Истлинг изобщо не реагира.

А само каза:

- Нейтън и...

- И момичето с него.

- Какво момиче? - бързо запита Райън, но Ник Истлинг протегна ръка под бара и го стисна за ръката над китката.

- О. Не ви ли казах? Запозна се с едно момиче. Прекараха заедно повече от час. Много красива беше.

- Да - отвърна Истлинг. Джак забеляза съвсем слаб признак на несигурност на лицето му.

- Някое тукашно момиче ли?

- Не беше швейцарка. Говореше с немски акцент.

- Ясно - каза Истлинг.

Джак се наведе към бармана.

- Ти каза, че се е запознал с нея. Тук ли се запознаха?

- Да. Тя седеше на бара с някакви други мъже. Двама. Но те си тръгнаха, а тя остана. Когато приятелят ти дойде, седна на бара и я заговори. После се преместиха на масата.

- И не си ги виждал преди? - запита Райън.

- Nein[7]. Въпреки че тук идват доста германци.

Наля още бира, но преди да ги сложи на бара, вдигна пръст и каза на висок глас на една от барманките:

- Renate, komm mal her![8]

Каза й нещо на немски. Райън не разбра нищо, докато Ренате не произнесе думата Берлин. Барманът каза още нещо и момичето кимна и повтори:

- Берлин.

Докато тя се отдалечаваше, барманът се обърна към Ник и обясни:

- Ренате е германка. Тя сервираше на момичето, преди да дойде англичанинът. Питах я дали е разпознала диалекта. Знаете, немците имат много специфични диалекти в различните райони на страната.

Истлинг кимна.

- И тя каза, че момичето е от Берлин, така ли?

- Ja. Със сигурност.

Двамата си тръгнаха от бара след няколко минути. Райън усещаше лепкаво-сладникав вкус на сини сливи в устата си, а очите го боляха от дима в пивницата. Двамата с Истлинг излязоха на улицата и застанаха горе-долу там, където бяха прегазили Пенрайт.

- Не е аутобан - каза Райън в тъмната и тиха улица.

- Не - отговори англичанинът, - но ако попаднеш пред автобус, ти стига.

- Вярно е.

Тръгнаха към колата. Джак запита:

- Значи трябва да търсим германка?

- Не, Райън. Пенрайт снощи е търсил германка, но е намерил автобус - поклати глава Истлинг и се разсмя на собствената си шега.

- И къде е отишло момичето? В полицейския доклад не се споменава нищо за германка.

- Може да са излезли заедно от бара и да са тръгнали в различни посоки. Може да е искала да се чука, но да е решила, че красивият англичанин, когото е забърсала в бара, е загубил привлекателността си, след като е умрял пред очите й.

Джак въздъхна разстроен.