Том Кланси - Властта на президента

52.

Тази седмица митингът в източноукраинския град Донецк събра над десет хиляди души, три пъти повече от предишната седмица. Въпреки студения и дъждовен съботен следобед булевард „Пушкин“ гъмжеше от проруски настроени украинци, които до един искаха гласът им да се чуе.

Обаче в митинга нямаше нищо спонтанно. Зад днешното събитие, както зад всички други, стоеше ФСБ, които присъстваха навсякъде из Източна Украйна. Но този митинг се оказа най-големият за годината и всички знаеха защо. Убийството на Оксана Зуева и натовският екшън над Севастопол - а се чуваха слухове, че и ЦРУ участвали - изкараха проруски настроените украинци навън.

Докато мъжете и жените в тълпата вдигаха високо над главите си новите си руски паспорти и маршируваха под знамената, за да изразят верността си към Москва, а не към Украйна, един микробус се движеше бавно зад последните хора в митинга, на юг по булевард „Пушкин“. След това зави по улица „Гуров“, за да застане пред тълпата.

След няколко минути микробусът отново излезе на булевард „Пушкин“ южно от червените знамена, но пред демонстрантите, и спря пред един площад до Националния академичен украински музикален и драматичен театър. Площадът пред масивния театър представляваше сборна точка за демонстрантите и тук цивилните организатори щяха да изнасят речи през мегафони и да бунтуват тълпата срещу националистите на власт в Киев, преди всички те да тръгнат на поход към реката на изток.

Мъжете в микробуса не излязоха, когато паркираха колата. Вместо това останаха вътре, запалили цигари, и с безизразни лица наблюдаваха как хората прииждат към тях по булевард „Пушкин“.

Двамата в колата бяха членове на „Седемте каменни мъже“. Руснаци по рождение, те живееха в Киев отскоро и изпълняваха заповедите на ФСБ.

В багажника зад тях се намираше двесталитров варел, увит в брезент. Други го бяха напълнили предишната вечер, но двамата бандити знаеха какво има в него.

Този експлозив, RDX, беше по-познат с името хексоген. И въпреки че го имаше открай време и не представляваше нищо ново, ставаше за операцията.

В гранулирания материал имаше тръбен капсул-детонатор, вкаран през отвор в горния край на варела и свързан с прост часовников механизъм. Настроен за три минути, часовникът само трябваше да се включи с един прекъсвач. Двамата мъже на предната седалка седяха мълчаливо, наблюдаваха тълпата внимателно и търсеха подходящ момент да го задействат.

Разбира се, местната полиция присъстваше, но не се интересуваха от паркираните коли. Имаха си достатъчно грижи да не допускат демонстрантите да трошат витрините на магазините на собственици, които поддържаха националистите, а и да се оправят с изненадващ контрапротест на една пряка южно от булевард „Пушкин“. Макар и малък, този контрапротест успя да изтегли полицейските патрули встрани от първия митинг.

Националистите, които стояха отстрани на пътя, развяваха украински знамена и викаха по участниците в митинга, също бяха подготвени от ФСБ предишната вечер, което значеше, че руското разузнаване имаше пръст в организирането на двете страни на днешния конфликт в град Донецк.

Когато червеното знаме стигна на една пряка от микробуса с двесталитровия варел отзад, операторите от „Седемте каменни мъже“ отвориха вратите. Пасажерът включи часовника, спокойно излезе и тръгна заедно с партньора си на изток.

Две минути по-късно ги взе техен човек с кола с крадени регистрационни номера.

След още една минута, когато протестиращите и маршируващите се събираха на площада пред Националния академичен украински музикален и драматичен театър, капсул-детонаторът подаде ударен импулс в материала около себе си и микробусът се взриви със силен блясък и е ударна вълна в радиус от двадесет и пет метра.

Малко от хората наоколо останаха живи, защото микробусът беше спрян в паркинг с коли от двете си страни и това намали потенциала на бомбата, но тя разкъса мигновено хората пред и зад микробуса. Онези, които не поеха пълния удар на взривната вълна, но се намираха в обсега й, пострадаха от спукани тъпанчета и разкъсвания на вътрешни органи, а няколко души във втория кръг от жертви, съвсем близо до обхвата на ударната вълна, но извън него, загинаха от отломки, отхвърлени от експлозията.

Настъпи хаос, когато по земята нападаха мъртви и ранени, и хиляди хора се втурнаха да се спасяват, като мачкаха по пътя си всеки паднал.

Само след няколко минути в „ТРК Украйна“, местна телевизионна станция, постъпи обаждане. Човекът отсреща се представи като украински националист и пое отговорността за нападението от името на украинския народ и неговите съюзници на Запад. Каза, че всички опити на Русия да превземе Крим ще завършат с масово избиване на руски граждани и антинационалисти и ще засилят хаоса между двете противоборстващи страни в Украйна.

Всъщност обаждаше се агент на ФСБ от грандхотел „Фермонт“ в Киев. ФСБ вече бяха решили, че след като град Донецк бъде превзет от руските сили, ще издигнат до Националния академичен украински музикален и драматичен театър паметник с плоча с имената на загиналите днес проруски демонстранти.