Властта на президента

60.

Операция „Червен килим от жарава“ навлезе във фазата на директните действия малко преди четири на втората сутрин, след като руснаците прекосиха границата. Цяла нощ над хълмистите гори източно от Донецк бушуваха въздушни битки, предимно между руски щурмови хеликоптери „Камов“-52 с модерни средства за нощно виждане и украинските Ми-24 без нощно виждане, които въпреки това се намираха във въздуха. Под тях един екип от дванадесет души от 5-а група на специалните сили се криеха на покрива на някаква фирма за химическо чистене край изоставено футболно игрище в град Зугрес. Оттук наблюдаваха със специалните си оптически прибори района тридесет мили на изток и можеха да маркират цели с лазерните целеуказатели на повече от петнадесет километра.

В ясната нощ американците гледаха хеликоптерите в далечината, които се виждаха като точки светлина, докато не започна стрелбата и около точките се появиха светлинни черти като в някакво футуристично шоу. Това продължи с часове. От време на време отгоре прелиташе бърз самолет или пък, още по-рядко, някоя украинска част изстрелваше артилерийски снаряди на запад, които изпълваха хоризонта със светлина.

Но малко преди четири екипът наблюдатели забеляза през инфрачервените си бинокли колона автомобили, която се движеше необезпокоявана по шосе Н21. Американците ги идентифицираха като бронетранспортьори БТР-80, каквито използваха руските и украинските сили. Обадиха се до Съвместния оперативен център, за да ги уведомят за евентуални цели в зоната за стрелба, но не можаха с положителност да идентифицират колите като вражески или „червени“. Оперативният център опита да получи положителен отговор от украинците, но украинската армия се намираше в състояние на хаос и дори ВВС реагираха бавно.

След петнадесет минути бронетранспортьорите стигнаха на 13 километра от екипа от специалните сили. Мидас разпореди един от патрулиращите безпилотни апарати „Рийпър“ да прелети над колоната и машината бързо пристигна там и изпрати изображения на разузнавачите в центъра.

Всички коли носеха руското знаме. Безпилотният апарат имаше на борда си две ракети „Хелфайър“, но Мидас нареди на своя офицер по комуникациите да предаде целта на украинците.

Техните два самолета МиГ пристигнаха бързо. Откриха лазерния маркер на американците и бързо обсипаха колоната па шосето с ракети Кх-25 от типа „въздух-земя“.

Хората от 5-а група отначало останаха доволни от хода на нападението, но скоро стана ясно, че украинските самолети се бавят прекалено дълго над целите. Командирът на екипа съобщи това в Съвместния оперативен център, но когато от хоризонта от изток долетяха ракети, се оказа, че само половината колона на шосето е унищожена. Мъжете от 5-а група не видяха нападащите самолети, но предположиха, че това са изтребители на двадесет и пет или повече километра оттук.

Един от украинските изтребители избухна в огнена топка, а вторият се отклони и прекрати нападението.

Мъжете от 5-а група осветиха с лазера четирите останали цели, за да бъдат унищожени от ракетите „Хелфайър“ на безпилотния апарат, но два БТР-80 оцеляха.

„Червен килим от жарава“ започваше с много добри успехи. Да, успяха да унищожат шест бронирани машини във вътрешността на Украйна, но за сметка на едно от най-мощните въздушни оръжия на страната. Мидас знаеше, че такова ниво на загубите е в полза на руснаците.

Президентът Райън се срещна с министъра на правосъдието Мърей в Овалния кабинет. Макар уморени от прекалено много работа, двамата мъже имаха опита и дисциплината да не се поддават на изтощението по време на Национална криза.

Райън беше прекарал сутринта в разговори с военните си съветници, но се налагаше да спазва обичайния си график. Разбира се, руското нападение привлече много внимание в Съединените щати, а Белият дом подаваше изявления за санкции, протестираше в Съвета за сигурност на ООН и дори заплашваше да прекрати участието на САЩ на предстоящите зимни олимпийски игри в Русия, опитваше и други дипломатически „бойни хватки“, за които никой от администрацията на Райън не смяташе, че ще доведат до нещо. Но Америка имаше нужда от този параван с извиване на ръце чрез дипломация, за да скрие тайните действия на своите бойци в Източна Украйна.

Президентът Райън нямаше време да посреща в Овалния кабинет членове на правителството, които не бяха от армията на САЩ или от разузнаването, но намери пролука за Дан Мърей. Двамата седнаха един срещу друг и Райън наля кафе.

- Дан - каза той, - надявам се силно, че имаш добри вести.

Мърей можеше само да му обясни какво е открил или да му подаде двата листа с информацията за разследването, но знаеше, че шефът му обича да види продукта от разузнаването, и затова сложи на масичката за кафе няколко снимки.

Райън взе първата от тях. Тя представляваше цветна снимка на млада латиноамериканка на входа на някакъв супермаркет.

- Тази е заподозряната за отравянето на Головко, така ли? - запита Джак.

- Да. Фелисия Родригес.

Джак кимна и погледна към втората снимка. Изглежда, беше правена на същото място, но през вратата излизаше друг човек. Мъж, ниско подстриган, атлетичен, с шорти и бяла ленена тениска. Снимката се оказа изненадващо чиста - Джак си помисли колко полезни са охранителните видеокамери за контраразузнаването и полицията.

- Кой е този?

- Все още не знаем името му, но със софтуер за разпознаване на лица открихме, че е влязъл в Съединените щати с частен самолет от Лондон. Паспортът му е от Молдова, на името на Василий Кулагин, но при проверката не го намираме. Самолетът е регистриран на корпорация в Люксембург, която също не излиза при проверката.

Райън разбра какво означава това.

- Агент.

- Да, дявол да го вземе.

- Руски агент?

- Не знаем със сигурност, но сме го пуснали за издирване по снимка и по информацията от фалшивия паспорт.

Райън посегна към следващата снимка.

Тя представляваше копие на паспорт със снимка на човек на име Джейми Калдерон.

- Още един агент?

- Всъщност да. Той е офицер от разузнаването на Венесуела. Истинското му име е Естебан Ортега. И преди сме го следили в САЩ, наблюдавали сме го, но никога не сме имали нищо солидно.

- И тук не виждам нищо солидно - отбеляза Райън и вдигна последната снимка. Тя представляваше изключително качествена снимка на малка жълта къща с палмово дърво зад оградата на предния двор.

- Кажи ми какво става в тази къщичка.

- Знаем, че Ортега е заминал със самолет за Маями и е наел тази къща в Лодърдейл. Там е прекарал два дни. Тайнственият молдовец, чието истинско име не знаем, е минал през митницата на летището във Форт Лодърдейл. Деветдесет минути след това е дошъл в този магазин, който по една случайност се намира на тридесет метра от тази малка тайна квартира на венесуелското разузнаване.

Джак вдигна поглед към Дан.

- Точно тридесет метра ли?

- Да. Вчера проверих лично.

Райън се усмихна. Дан все още обичаше да използва обувките си.

- Продължавай.

- После, в деня след идването на тайнствения молдовец и Ортега, се появява Фелисия Родригес. Тя отива в магазина, но по-важното е, че следата от мобилния й телефон я показва в къщата на венесуелеца.

- По дяволите - каза Джак развълнуван.

Мърей добави:

- Прекарала е там само един час, след което е наела хотел в квартала. Следващата сутрин се е върнала с кола до Канзас.

Райън отново огледа снимките набързо, а после вдигна очи към Мърей.

- Преди да питаш - каза министърът на правосъдието, - доловихме съвсем слаби следи от плутоний 210 в къщата и в хотелската стая на Родригес. Съхранявали са го много по-добре, отколкото при отравянето на Головко. Ясно е, че Родригес го е носела в някакъв оловен контейнер, но го е извадила в кафенето в Канзаския университет.

- Нека проверя дали те разбирам - каза Райън. - Ние мислим, че тайнственият молдовец вероятно е агент на ФСБ от Русия, който е донесъл плутония в САЩ с частен самолет и го е дал на убийцата с помощта на Ортега от венесуелското разузнаване.

- Такава е нашата версия. Не може да се каже със сигурност дали молдовецът е бил в къщата, но пък е сниман на една плюнка разстояние оттам. Знам, че не сме открили димящия пистолет, но...

- Трябва да ги открием - прекъсна го Джак. - Ортега и другия.

- Всъщност трябва ни само другият.

- Защо не ни е необходим венесуелецът?

- Защото три дни след срещата в Лодърдейл, деня преди отравянето на Головко, Естебан Ортега е убит в град Мексико. Стреляли в таксито му от преминаващ мотоциклет. Стрелецът е седял отзад, но за него няма никакво описание. Единственият свидетел е таксиметровият шофьор, но показанията му не стават за нищо.

Райън се облегна на дивана.

- Прикриват следите.

Въздъхна разочаровано и продължи:

- Ще убият всеки, който може да ги свърже с този случай. Вземи каквото ти трябва за международна заповед за арест. Ако разберем кой е молдовецът, ще можем да го приберем.

- Добре.

Райън отново погледна снимката на младата венесуелка. Тя изглеждаше толкова млада, с цял един живот пред себе си.

- Какви са били мотивите й?

- Не знам дали ще научим някога. Тя има семейство в страната си и е възможно да са ги заплашвали. Сигурни сме, че е нямала представа какво носи и вероятно руснакът или венесуелецът са я излъгали.

- А имаш ли идея защо венесуелците участват?

- Още не. Възможно е и Ортега да не е знаел какво точно Родригес ще сложи в чашата на Головко.

- Значи - поде Джак, - руснаците намират еднакво мислещи полезни идиоти, които да им помогнат в заговор, а после ги прецакват и ги използват за собствени цели.

Мърей кимна.

- Това звучи като взето от книжката с игри на Роман Таланов.

- Онзи от ФСБ? Наистина ли? За съжаление, не мога да кажа, че знам много за миналото му.

- Никой не знае - отговори Райън. - Но работя по въпроса.