Властта на президента

24.

Местният резидент на ЦРУ Кийт Биксби беше прекарал сутринта в срещи в посолството на САЩ и сега, малко след обяда, започна процедура по откриване на преследвачи, която щеше да продължи чак до следобеда. Имаше среща в четири с един италиански бизнесмен с малка компания за товарни превози, с която прекарваха нелегално хора от и към Русия.

Като местен шеф Биксби смяташе за малко необичайно да се среща тайно с агентите, но се намираше в необичайна ситуация. Всички от хората му работеха по задачи тук, в Киев, или в други части на Украйна. Освен това в страната имаше и оператори без официално прикритие, но повечето от тях сега се намираха близо до руската граница и на полуостров Крим, за да разузнават руснаците и техните намерения.

Киевската резидентура не разполагаше с толкова хора, колкото Биксби искаше, но не защото се намираше в далечна и отдавна забравена от ЦРУ страна. Всъщност почти всички служители, които говореха руски или украински, вече работеха в Русия или в Украйна, а ЦРУ не можеше да бълва достатъчно бързо агенти, говорещи украински, за да задоволи големите потребности.

Колкото по-силно биеха барабаните на войната, толкова повече отговорности поемаше Биксби, за да помага в работата. Това означаваше, че самият той трябва да излиза от посолството и да губи часове в криеница от преследвачи, за да се срещне с някой лош човек и да яде лоша храна. Италианският контрабандист не беше важен, особено предвид изгледите руснаците да нападнат съвсем скоро, но все пак носеше информация и Биксби реши да се срещне с него.

Още преди да изминат двадесет минути, откакто се зае да убягва на евентуални преследвачи, и докато чакаше на спирката пред огромната и величествена катедрала „Свети Володимир“, към Биксби се приближи един мъж в яке с вдигната яка и с шал около устата.

Американецът огледа закачуления мъж. Професията му изискваше да е подозрителен, но това можеше и да му спаси живота.

Мъжът спусна шала.

- Аз съм Джон Кларк. Говорихме миналата седмица.

Биксби го огледа и разпозна лицето на легендата от ЦРУ, което беше видял на няколко снимки. Но остана нащрек.

- Не съм сигурен, че съм казал нещо, което да ти е прозвучало като покана.

Кларк се засмя.

- Не, няма такова нещо.

- Тогава какво правиш тук, по дяволите?

- Реших да се отбия да ям борш.

Очите на Биксби се стрелнаха наляво и надясно.

- Защо не дойдеш в офиса ми, за да поговорим?

- Всъщност - отговори Кларк - предпочитам това да си остане между нас двамата.

Биксби помисли за момент.

- Добре. Но трябва да се движим. Хайде да се поразходим.

Кларк последва Биксби няколко пресечки нагоре по булевард „Тарас Шевченко“, след което завиха и влязоха в ботаническата градина „Александър Фомин“ до университета.

Там двамата мъже тръгнаха по широка пътека между дърветата, които все още не даваха признаци на живот след дългата зима. Тук нямаше много посетители заради неприятното време и факта, че беше работен ден. Но Кларк не се чувстваше комфортно в тази ситуация. Говореше тихо.

- Не сме на сигурно място тук. Предполагам, че местната опозиция знае какво работиш в посолството.

Биксби обаче се държеше спокойно.

- Добре сме.

Кларк се озърна. Изглеждаше спокойно, но той не знаеше кой или какво се крие зад дърветата.

- Насочени микрофони?

По-младият мъж от ЦРУ отговори:

- Несъмнено.

- В такъв случай защо сме тук?

- Нещата с ФСБ са следните. Навсякъде са, но не са супер-човеци. Установихме, че им трябват десетина минути, преди да се нагласят за наблюдение. Точно сега вероятно четирима души тичат от някой микробус до метростанцията отпред и мъкнат микрофони и радиостанции, за да застанат на позиция пред нас. Винаги опитвам бързо да приключа с важните приказки, та когато онези застанат на позиция, ние да се махнем.

- Добре - отговори Кларк и нахлупи качулката си, за да скрие лицето си още повече от евентуални фотоапарати, които можеше да запечатат срещата му с местния шеф на ЦРУ.

Биксби каза:

- Е, всичко по реда си. Кажи защо си в Киев.

- Аз съм загрижен гражданин, който реши, че може да помогне.

- Неприятно ми е да го казвам, Кларк, защото си американски герой и прочие. Но говориш конски фъшкии.

Кларк се засмя. Този човек му харесваше.

- Тревожа се за Глеб Белега. Когато си говорихме онзи ден, останах с впечатление, че нямаш възможност да го провериш така, както той заслужава.

- Така е. ФСБ са навсякъде. Интересно е, че в града работи нов представител на руската организирана престъпност, но засега няма причина да се занимаваме с него, особено след като е надвиснала война.

- Реших, че ще мога да помогна.

- Как?

- Имам някой и друг приятел тук. Говоря руски. Имам право на достъп до секретна информация и изпълнявам заповеди. А и това няма да е първата ми мисия - отвърна Кларк и сви рамене.

- Не мога да поема отговорност за теб, Кларк.

- Аз не искам това от теб. Нито искам класифицирана информация. Искам само твоята благословия и отворен канал, за да мога да ти предам всяко важно нещо.

- Знаеш ли, чувал съм за агенти, които сами поемат някой случай, но не знаех, че има и такива полеви служители.

Според Кларк нещата не вървяха така, както се беше надявал. Смени темата.

- Какво става в Крим? Украинските военни готови ли са за руска инвазия?

Биксби сви рамене.

- Мога да дам само некласифициран отговор. Знам, че имаш право на секретна информация, но не съм разбрал все още какво правиш тук, мамка му.

- Както казах, не искам друго. Аз съм обикновен американски турист, който мисли да иде на почивка в Одеса.

Биксби поклати глава.

- Добре. Е... бих казал, че е по-добре да идеш в Мауи. Там може да ти направят отстъпка за трета възраст. Крим скоро ще се взриви. Руснаците са готови да нахлуят, но си търсят оправдание. Украинците местят войските си натам, за да ги прогонят - това е от местните новини, нищо свръхсекретно, - и вероятно руснаците ще кажат, че с маневрите си украинците са ги провокирали да нахлуят.

- Заради всички руснаци, които живеят в Крим.

- Да. Вероятно знаеш, че хората там са взели руско гражданство просто защото Москва раздава паспорти на украинците от руски произход. Това беше операция на ФСБ, с която подготвяха ситуацията за тази инвазия. Наричаха я „паспортизация“. Руснаците предлагаха паспорти на хора от руски произход в Крим. Създават в Украйна територия с руснаци, за да кажат, че идват да защитят своите граждани. Точно така постъпиха преди няколко години в Грузия. В Грузия имаше два автономни района - Южна Осетия и Абхазия. ФСБ раздаваха дискретно паспорти на част от населението. След това руснаците казаха, че в тези райони има толкова много руснаци, че трябва да изпратят войската си, за да разкара грузинската армия.

- И от думите ти се подразбира, че май няма какво да ги спре.

Биксби сви рамене.

- Убеден съм, че ще нападнат и ще завземат Крим. Той е ниският плод. Но се тревожа да не падне цялата страна. Русия счита украинските националисти във властта за ясна и пряка заплаха за руските граждани в страната. Володин може като нищо да изпрати войските си чак до Киев.

Кларк запита:

- С какво мога да помогна?

Биксби спря на пътеката и изгледа по-възрастния мъж.

- Ти не си сам, нали?

Кларк не отговори веднага.

- Виж, човече. Определено нямам нито време, нито енергия, нито ресурси, за да те проверя. Мога само да се обадя на човек от граничния контрол тук, в Украйна, за да ти отменят визата.

- Предпочитам да не го правиш - отвърна Кларк. - Не. Не съм сам. Тук съм с Доминго Чавес.

Биксби го изгледа с извити нагоре вежди. Чавес също беше добре известен в ЦРУ.

- Ти да не си тук по някакъв търговски договор? Да не работиш за някоя от нефтодобивните фирми?

- Изобщо не е така. Вярвай ми, не ми плащат, че съм тук. Но искам да помогна. С мен са още двама и един местен, с когото работих в „Рейнбоу“. Подготвили сме се да проучим Глеб Белега и дейността му тук, но не искам да преча на нищо, което ти може вече да правиш. Можем да ти осигурим малко квалифицирана работна ръка. Нищо повече.

Отново тръгнаха и Биксби каза, като сви рамене:

- Виж. Благодаря, че си събрал екип и си обиколил половината свят, за да дойдеш, но не се доверявам лесно. Ти си на моя територия и въпреки че нямам достатъчно хора, не съм готов да те включа в моята операция.

- Допускаш грешка - каза Кларк. Извади една визитка от джоба си с номера на сателитния си телефон. - Ако промениш решението си, аз съм тук.

Биксби взе визитката и я пъхна в джоба на якето си.

Когато доближиха метростанцията, Биксби тръгна встрани от Кларк. Отдалечи се на три метра вдясно и кимна по посока на дърветата откъм страната на Кларк.

- Имаме си компания. Някакъв неудачник от ФСБ застава на позиция ето там.

Кларк отвърна:

- Зад теб има втори човек. Още не са извадили микрофоните и камерите.

Биксби не се обърна. Вместо това остана загледан в пътеката пред себе си и отговори:

- Ще се видим, Кларк. Не се забърквай в неприятности. Имам си достатъчно проблеми.

Кларк също гледаше в земята. Никой наблюдател от разстояние не би разбрал, че са заедно. Кларк зави наляво към станцията на метрото, за да слезе по стълбите и да хване влак.

Биксби продължи по пътя и спря такси, което да го закара в посолството. Трябваше отново да започне убягването от преследвачи преди срещата си с италианския бизнесмен.