Властта на президента

27.

Президентът Райън започна работния си ден в Овалния кабинет малко след шест сутринта. Все още не спеше добре в Блеър Хаус и свикна да отива на работа около час преди обичайното, за да използва времето си.

Сега часовникът показваше осем, а Райън вече се влачеше. Да заема най-високия пост в страната без достатъчно сън може и да не беше лесно, но Джак трябваше да признае, че има щастието да се поддържа с може би най-доброто кафе на планетата.

Щом Мери Пат Фоли пристигна за сутрешната среща, той й наля чаша и втора за себе си, като знаеше, че ще си плати за този кофеин през ранния следобед.

Тъкмо започваха, когато разговорната уредба на бюрото на Райън звънна и се обади секретарката:

- Господин президент, министърът на правосъдието Мърей е тук.

- Нека влезе.

Министър Дан Мърей влезе в Овалния кабинет с бърза и гъвкава походка, а в очите му зад дебелите стъкла на очилата се четеше вълнение.

Райън стана.

- Особено изглеждаш, Дан.

- Защото имам добри вести - усмихна се Мърей. - Открихме кой е отровил Сергей Головко.

- Слава богу. Я да чуя.

- За съжаление, или за щастие, зависи от гледната точка, нямам голям опит в разследванията с отравяне с полоний -отговори Мърей. - Оказа се, че с подходящо оборудване няма нищо по-лесно проследимо от това. Полоният оставя следа, където и да иде. Наричат го „пълзене“. Успяхме да проследим Головко от Белия дом до хотела, с лимузината му от летище „Рейгън Нешънъл“ до град Лорънс, Канзас. Следите от изотопа се виждат на всяко място, където е седял, и по всичко, което е докосвал. Изнесъл е реч в университета в Канзас и е провел сесия с въпроси и отговори със студентите. Хотелът му, наетата кола, катедрата, от която е говорил, стаята с тоалетна зад сцената, където се е готвил - навсякъде имаше полоний.

Мърей се усмихна и продължи:

- И после... нищо.

- Нищо? - запита Райън и наведе глава настрани.

- Да. Мястото, където е закусвал, преди да иде в университета - чисто. Самолетът, с който е летял от Далас до Лорънс - чист. Хотелът в Далас - чист. Минахме през всички други спирки по пътя му. Всеки хотел, кола, ресторант, самолет. Никъде няма следи от радиоактивност, преди да иде на срещата със студентите в университета в Канзас.

- Това звучи много подозрително като задънена улица -обади се Мери Пат.

- Може да ти се струва така, но отново хванахме следата. Намерихме една чаша в кухнята на кафенето в университета, която направо си светеше в тъмното, въпреки че бе измита. Свидетелите казват, че Головко е пил „Спрайт“ на сцената -смятаме, че това е неговата чаша. Взехме списък на хората, които са работили в кафенето по време на тази смяна и щяхме да ги разпитваме един по един, но имат съблекалня, и започнахме от нея. Проверихме шкафчетата и едно светна - отвън и отвътре. Принадлежи на двадесет и една годишен студент, същият, който е дал напитката на Головко, преди да излезе на сцената.

- Не ми казвай, че студентът е руснак.

- Студентка е и не е рускиня. Венесуелка е.

- Виж ти - каза Райън.

Венесуела беше близък съюзник на Русия. Ако са изпратили агент разузнавач за убийство в Съединените щати, само щяха да навредят на и без това влошените отношения между САЩ и Венесуела.

Мърей каза:

- Щяхме да я следим, за да подготвим разследване, но първо трябва да разберем дали няма още полоний, който да застраши и други хора. Моите специалисти казват, че според тях тя го е държала толкова много и по толкова опасен начин, че вероятно й остават няколко седмици живот. Но ако има повече от онова, което е пуснала в напитката на Сергей, то трябва да го намерим и да го сложим в оловна кутия възможно най-бързо.

Джак въздъхна.

- Приберете я.

Лесно взе това решение, но се ядосваше, че може да изпуснат шанса да я снимат на среща с руски агент.

- Какво знаете за нея? - запита Мери Пат.

- Казва се Фелисия Родригес. Живее в Канзас от петнадесетгодишна. Ходила е при баба си и дядо си в Каракас няколко пъти, но не за дълго. Не изглежда да е активен агент на разузнаването или дори да е свързана с властите във Венесуела.

- Но не мислиш, че е действала неволно, нали? - запита Джак.

- Очевидно е знаела, че трови напитката на Головко, но може да са я излъгали. Според моя експерт в шкафчето й има толкова следи от полоний-210, че вероятно тя е нямала представа какво точно прави. Може да е мислела, че му слага приспивателно.

- Приспивателно?

- Да. Знаеш, да го накара да фъфли и да изглежда оглупял от старост. Кубинците правеха така, за да компрометират противниците си.

- Вярно е - съгласи се Мери Пат.

Мърей стана.

- Извинете ме, ще се обадя да я арестуват. Ще я закарат в болницата, където ще я сложат под карантина - добави той. -Там очевидно ще има добра охрана.

Когато Мърей излезе, секретарката на Райън обяви пристигането на Робърт Бърджис, министър на отбраната, заедно с председателя на Комитета на началник-щабовете адмирал Марк Йоргенсен. И те идваха за сутрешната среща, но Райън веднага забеляза, че нещо ги вълнува.

- Какво има?

Бърджис отговори:

- Министърът на отбраната на Русия обяви тази сутрин, че днес започват поредица военни учения в Черно море. След час от обявата целият Черноморски флот се мобилизира. Две дузини кораби вдигнаха котви и излязоха от пристанище Севастопол.

- И това според тях е най-обикновено военно учение?

- Точно така.

- Колко голяма е заплахата?

- Фактът, че не са го обявили, е обезпокоителен, меко казано. Изглежда са го замисляли отдавна, но не можем да знаем това. Русия и Украйна имат споразумение, според което не е необходимо предварително насрочване на военни учения с по-малко от седем хиляди участници.

- Те с толкова души ли действат сега?

- Съмнявам се. Участват тридесет и шест бойни кораба, в които моряците са по-малко от седем хиляди, но в учението са включени и неизвестен брой сухоземно базирани самолети. Освен това обявиха, че учението ще включва членове на въздушнодесантните войски, спецназ от ГРУ и морска пехота.

Йоргенсен добави:

- Само от обявлението, сър, смятам, че участват най-малко двадесет и пет хиляди души.

- И това не включва войските, които вече са в Беларус?

- Да, както не включва и силите по западната граница на Русия.

Райън потърка костта на носа си.

- Ще нахлуят, нали?

- Така изглежда - отговори Бърджис. - Володин обича доста дрънченето на оръжие, но такава мобилизация не сме виждали. Дори в нападението над Естония не участваха толкова хора.

- Крим е по-голяма награда - отбеляза Райън.

- Така е.

- Какви са нашите опции?

- Ограничени.

- Ограничени в съвсем буквален смисъл или по друг начин?

- Във военно отношение не можем да направим много -отговори Бърджис. - Имаме малко кораби в Черно море, но не достатъчно, да сплашим или попречим на флотата им. А за дипломацията - мисля, че това е въпрос към Адлър.

Райън кимна. Трябваше да се консултира със Скот Адлър веднага, след като той се върнеше във Вашингтон.

Знаеше, че там, в Москва, Володин прави каквото си поиска. Или поне така се говореше. Но наистина ли е така? Райън знаеше също за все по-честите слухове за връзките на Володин с организираната престъпност. Въпреки че никой не можеше да докаже участието му в престъпни деяния, според Райън той беше затънал до ушите в сделки с мафиоти, които го държат за топките. Но е възможно истината да е съвсем друга. След като контролира военните, полицията и разузнаването на страната си, Володин почти сигурно е единствената истинска власт в Русия.

Райън запита:

- А украинските военни са слаби, така ли?

Йоргенсен отговори:

- Много слаби. Разходите им за отбрана са едва един процент от брутния им вътрешен продукт, само няколко милиарда долара. Това не са достатъчно пари за нови системи и оборудване. Едва поддържат онова, което имат.

- Какви са техните тактика и доктрина?

- Ще се бият по границите и имат нелоша противовъздушна отбрана, но само толкова. По линията на програмата на НАТО „Партньорство за мир“ успяхме да вкараме около триста американски военни в страната. Наши „зелени барети“ обучават пехотата им и момчета от „Делта Форс“ работят с ЦРУ за разузнаване на положението в Крим. Според всички доклади, които получавам за ситуацията, Украйна може да се надява само да разкървави носа на Русия, докато тя превзема Крим и източните райони на страната. Ако го направят достатъчно болезнено, може би Володин няма да вкара армията си на запад чак до Киев.

- Господи - каза Райън. - Най-добрият сценарий е да загубят само една голяма част от страната си.

- Опасявам се, че е така.

Райън се замисли за момент.

- А нашите военни там? Знаят ли как да се разкарат, ако почне стрелбата?

- Да, господин президент, няма да се бият с руснаците. Заповядал съм на всички да пазят тишина. В Севастопол и Одеса - големите градове в Крим, нещата стават опасни. Проруските протести се засилват като пожар. Голяма част от гражданите иска руснаците да нападнат. Украйна използва армията си, за да укроти бунтовете, но така само заприличва на полицейска държава, което пък увеличава броя на гражданите, подкрепящи руското „освобождение“.

Райън изстена.

- Не ни трябва да се замесваме.

- Не, сър - съгласи се Марк Йоргенсен.

Докато разговаряха, секретарката на Райън влезе през вратата.

- Извинете, сър. Министър Мърей е на телефона.

Това изненада Джак. Дан напусна Овалния кабинет само преди пет минути.

- Свържи ме - нареди Джак, но се обърна към Йоргенсен и Бърджис. - Искам да свикам среща на всички от националната сигурност, за да разгледаме вариантите за спиране на руската инвазия. Да кажем, след седемдесет и два часа. Искам вашите най-добри и най-умни хора да работят денонощно и да ми покажете всички приемливи варианти.

Мъжете напуснаха Овалния кабинет, а Джак отиде до бюрото си и вдигна телефона.

- Какво има, Дан?

- Лоши новини. Фелисия Родригес е блъсната от кола. Мъртва е.

- По дяволите. Мислех, че я прибираш.

- Тъкмо се обаждах, когато научих. Наш екип я наблюдаваше, но не били достатъчно близо, за да направят нещо.

- А колата, която я е сгазила?

- Избягала. Случило се на паркинга пред блока, в който живее. Няма камери. Нашият екип наблюдатели са били извън колата си. Докато стигнат до нея, другата кола изчезнала.

Проверяваме автомобилите, които отговарят на описанието, но залагам едноседмична заплата, че тази е открадната и ще я намерим опожарена под някой надлез.

Райън се загледа навън.

- Това не ти ли изглежда като работа на професионалисти?

-Да.

- Руснаци или венесуелци?

- Това е единственият въпрос. И в двата случая това ще ни създаде огромни главоболия от международен характер.

- И в двата случая определено всичко е режисирано от руснаците - каза Джак. - Но трябва да научим истината и да я покажем.

- Абсолютно. Работя по въпроса. Съжалявам, Джак. Трябваше да действаме по-бързо.

Райън долови разочарованието в гласа на министъра.

- Това ще ти създаде трудности в работата, Дан. Но не страдай много за момичето. От теб разбрах, че е светела от полоний. След като видях Сергей в болницата, мога да кажа, че предпочитам да ме сгази кола.