Властта на президента

62.

Оксли допи чая си, седнал над мъртвите тела на двамата руски мафиоти убийци, а после стана и бавно тръгна из стаичката, като всеки път, когато стигнеше до прозореца към улицата, поглеждаше през завесите. Чашата на Джак изстиваше, но той не я докосна.

Въпреки опитите да заговори Оксли получаваше от него само мъгляви отговори.

- Кога се махна от САС?

- Осемдесетте години.

- И си отишъл в МИ-5?

- Не знам това откъде си го чул.

- А кога си бил в затворническия лагер?

- Отдавна.

- Кога се върна тук?

- Отдавна.

Джак изръмжа от безсилие. Изобщо не се чувстваше спокоен, колкото по-възрастния мъж.

- Имаш проблем да говориш конкретно, а?

- Това е древна история.

- Може да е била такава, докато руската мафия не ти е дошла на гости с ритник през вратата, но според мен тези мъртъвци означават, че миналото ти си е съвсем валидно и сега.

От едно от телата се чу телефон, но Оксли не му обърна внимание, а каза:

- Иди си у дома. Остави ме.

- Не мога да си ида просто така. Тук не си в безопасност.

- И ти ще ме защитаваш, така ли? Виж, доколкото разбирам, ти си причината двамата джентълмени тук да ми разбият вратата.

- Следващите може да имат и пистолети.

- „Седемте каменни мъже“ не използват пистолети. Не и тук, във Великобритания.

- Това е първата добра вест за днес.

- Не са им нужни. Предпочитат ножове, метални тръби, такива неща. Работят по двама, трима и повече. И са истински зверове.

- Какво смяташ да правиш с телата? - запита Джак.

Оксли сви рамене.

- Имам трион и вана, а и чували за боклук. Мога да скрия този проблем.

- Не говориш сериозно.

- Сериозно говоря. Няма да ида в полицията. Водя тих живот, правителството ме е забравило и така ми харесва. Но научи ли правителството, че руски гангстери опитват да ме убият, отново ще им стана интересен.

- Кое му е лошото на това?

- Всичко. Английското правителство се обърна срещу мен.

- Срещу теб ли?

Оксли спря посред стаята.

- Срещу мен.

Върна се при завесата за момент, а после отиде до малкия кухненски шкаф. Обърна се и се върна пак.

Джак разбра, че мъжът мисли какво да прави. И той самият мислеше за мъртвите тела и как ще му се отрази всичко това. Нямаше как да скрие това, но ако го разкриеше пред баща си, престоят му тук, в Лондон, приключваше. Щяха да го натоварят на самолет още преди да се свечери или пък посолството ще му изпрати денонощна охрана.

Мамка му.

Докато обмисляше трудното си положение, Райън забеляза, че Оксли е спрял да се разхожда из стаята. Сега стоеше до прозореца към улицата и гледаше натам.

- Виж, трябва да измислим нещо - каза Джак.

Оксли не отговори.

- Защо не ми отговаряш?

- Не те харесвам.

- Ти дори не ме поз...

Оксли отстъпи от прозореца, за да се скрие до стената.

- Не, момче. Не те познавам, но за момента сключвам примирие, защото не познавам двете копелета, които слязоха от една кола в края на улицата. Според мен са тук, за да проверят приятелчетата си.

- Мамка му - изправи се Джак. - Още руснаци?

Оксли сви рамене.

- Не знам. Да си ядосвал други хора напоследък? Тези двамата отпред идват бързо. Ще се изненадам, ако отзад не идва поне още един. Бъди полезен и виж.

Райън скочи и взе малък нож от чекмеджето в кухнята. Оксли извади месингов бокс от джоба на панталона си и го нахлузи на ръката си.

Джак се втурна по коридора към задната страна на малката сграда и погледна през прозореца. В градината отзад имаше достатъчно място за няколко простора за пране и паркинг за четири коли. Джак огледа паркинга и прането над градината, но не видя никой да идва оттам. Огледа градините и на другите къщи по улицата, за да търси заплахи, но не откри нищо. Бързо се обърна и изтича при Оксли, за да му помогне с двамата, които идваха насам, но само след две крачки чу стъпки по задното стълбище.

Който и да беше този, вече се намираше в сградата. Джак реши по звука, че са двама, едри, и се качваха бързо по стълбите.

Джак се прилепи с гръб към стената на коридора до изхода към стълбището и вдигна ножа за разфасоване на месо в дясната си ръка.

От дясната страна на Джак се появи един мъж - оказа се изненадващо едър, но гледаше към апартамента в предната част на сградата, където живееше Оксли. Джак се възползва и го удари с лявата си ръка. Ударът попадна в челюстта на мъжа и главата му рязко отхвъркна назад, той се олюля и падна върху втория мъж на стълбището, но преди Джак да успее да повтори удара, двамата се втурнаха напред.

Джак почти веднага видя ножовете. Двамата руснаци за-махнаха с късите остриета. Джак отскочи наляво, наведе се и се изправи между двамата нападатели и замахна със собствения си нож, чийто връх се заби в дясното рамо на първия мъж.

Мъжът се хвана за рамото и извика, но вторият нападател мина край него и замахна към Джак. Райън блокира удара с лявата си ръка и осъзна, че няма място да маневрира. Гърбът му опираше във вратата на апартамента до този на Оксли и затова я ритна заднешком с всички сили, когато двамата руснаци отново се нахвърлиха към него с ножовете си.

Вратата се отвори и Джак падна заднешком, като изпусна ножа си.

Сега мъжете се озоваха над него и той ритна ранения от вътрешната страна на коляното, при което ставата на едрия мъж поддаде и той се строполи тежко на пода.

Отзад някаква възрастна жена извика, но не от страх, а от яд, че я притесняват. Джак не се обърна назад към нея, погълнат изцяло от стремежа да се справи с двата ножа, които свистяха във въздуха пред него. Изтърколи се надясно, като избегна на милиметри кривото острие на втория нападател, и когато стана на крака, веднага отскочи, за да избегне отново ножа.

Нападателят пропусна, завъртя се почти напълно поради силното замахване и Джак го ритна отзад по крака, за да го просне на колене.

Вторият руснак опита да стане от пода. Джак чуваше виковете на жената, както и гневните крясъци на руския бандит, но се съсредоточи върху по-близкия до него мъж, който сега се намираше на колене и гледаше в обратна посока. Джак скочи на гърба му и го просна по лице на пода. Хвана главата на руснака с ръка и отново я блъсна в пода, при което онзи изпадна в несвяст.

Другият мъж вече беше станал, а Джак стоеше с гръб към него. Знаеше, че единствената му защита е да скочи на крака и да избяга от малкия апартамент. Направи точно така и изтича в коридора, като чуваше въоръжения мъж зад гърба си. Джак спря, коленичи и замахна с крак към краката на бягащия мъж. Изненадан, руснакът се препъна и падна върху него до вратата.

Райън и руснакът се затъркаляха на пода, като се бореха отчаяно за кривия нож.

Виктор Оксли беше посрещнал двамата мъже, които тичаха към апартамента му, още на стълбището отпред. Ударът му с бокса попадна в челюстта на първия от двамата, който се свлече и се изтърколи обратно чак до площадката на първия етаж.

Но вторият отскочи надясно, за да не го повлече партньорът му надолу, след което продължи да тича по стълбището, като правеше опити да намушка петдесет и девет годишния англичанин.

- Давай! Давай! - изкрещя на руски Оксли към по-младия руски убиец. - Давай!

Руснакът се оказа предпазлив, определено не смееше да скочи с ножа към по-едрия мъж с окървавения бокс на ръката си.

Но накрая нападна. Излезе на площадката и замахна с ножа. Целеше се в гърдите на Оксли, но намушка само въздуха. Оксли се възползва от възможността да замахне, но и той пропусна целта си.

Второто замахване закачи широкия ръкав на пуловера на Оксли, като го наряза, но не стигна до плът. Оксли се нахвърли към нападателя си и го блъсна с гърди, а с лявата си ръка отблъскваше ножа. На площадката между приземния и първия етаж двама мъже, единият млад, на двадесет и нещо години, а другият към шестдесет, се бореха в меча прегръдка. Оксли не можа да използва бокса си, защото руснакът държеше ръката му, но и руснакът не можеше да използва ножа, защото англичанинът го стискаше за китката.

Накрая Оксли го набута в ъгъла и след това се засили и изтласка мъжа до прозореца, който гледаше към улицата. Нападателят погледна бързо през рамо и разбра опасността, в която се намира, но само успя да освободи ръката с ножа от силната като менгеме лява ръка на Виктор Оксли.

Двамата мъже се спогледаха бързо. Руснакът изглеждаше уплашен, а англичанинът изтощен, но изпълнен с решимост.

Виктор Оксли заби челото си в лицето на руския убиец и продължи така, докато стъклото на прозореца се пръсна зад главата на руснака, която излезе навън и стъклото се заби във врата му, като разряза мускулите, проникна между вратните прешлени и прекъсна гръбначния му мозък.

Ножът падна от ръката на мъжа и Оксли го пусна, отблъсна го и отстъпи назад.

Руснакът размаха ръце за момент, с широко отворени от ужас и болка очи, но после падна върху натрошените стъкла и около него се образува локвичка кръв, която ставаше все по-голяма. Върху умиращото му тяло се посипаха окървавени парчета стъкла от прозореца, който се счупи докрай.

Оксли посегна и се опря на парапета, за да не падне. Имаше чувство, че сърцето му ще изскочи. Пое си дълбоко дъх и като го задържа, дочу шум от приземния етаж. Погледа натам и видя мъжа, когото беше ударил в лицето преди минута. Удивително, но онзи стоеше на крака и като се олюляваше, вдигна нещо от тялото си и го насочи към едрия англичанин.

Оксли бавно вдигна ръце, като разбра, че това е пистолет.

Пистолет? - учуди се той.

Оксли видя как мускулите на врата на руснака се напрягат, когато понечи да натисне спусъка, но в този момент някакво движение зад стрелеца привлече вниманието му.

Джак Райън-младши се появи до парапета на площадката на първия етаж, прескочи го и падна от три метра право върху мъжа с пистолета. Стовари се отгоре му в мига, когато изстрелът отекна. Оксли отскочи, като отначало реши, че е прострелян - толкова силно отекна звукът от удара на куршума някъде в стълбището.

Опипа се, за да търси кръв и дупка, но с облекчение не откри нищо такова.

Сега погледна към двамата мъже, които се боричкаха за малкия пистолет помежду им. Джак опита да го измъкне от ръката на другия мъж, но руснакът го събори на земята и падна върху него, като пистолетът се озова между телата им.

След секунда се чу изстрел и боричкането продължи още няколко секунди. Оксли тръгна надолу, за да помогне, но когато стигна на приземния етаж, единственото, с което можеше да помогне, бе да отмести мъртвото тяло на руснака от напълно живия син на президента на Съединените щати.

Райън се изправи в седнало положение и се облегна на стената на стълбището. Оксли, с умора, непозната от десетки години насам, се свлече до него.

Няколко секунди двамата останаха така и в малкото пространство се чуваше само задъханото им дишане.

Накрая Джак успя да овладее дишането си дотолкова, че да произнесе един разбираем въпрос:

- Значи тези шибаняци не използват пистолети, а?

Оксли не отговори веднага, за да успокои дишането си.

- Какво да ти кажа? Не следя навиците на „Седемте каменни мъже“. Може би информацията ми е малко остаряла.

-Да.

Оксли изгледа мъртвеца на пода пред себе си. Бавно под гъстата брада на лицето му се разтегна усмивка.

- Проклет да съм, Райън. Биеш се като баща си.

Джак го изгледа гневно.

- И какво точно значи това?

- Че съм впечатлен. Мислех те за богат мързеливец.

- Пак ти е неточна информацията.

Сега Райън стоеше на крака. С усилие изправи и Оксли. Посочи мъжа, който лежеше на горната площадка.

- Мъртъв ли е?

- Приключих с него, приятел.

- Това значи ли, че е мъртъв?

- Значи, че е мъртъв - отговори Оксли. - А момчетата отзад?

- Един се измъкна, а другият е в несвяст.

Оксли изгледа Райън. Достатъчно добре владееше дишането си, за да заговори наставнически.

- Е, предполагам, че онзи, дето е в несвяст, може да ни е от полза, а? Ако, разбира се, и него не си оставил да избяга.

Райън взе пистолета от пода и тръгна нагоре по стълбището.

След минута завлече мъжа по коридора в апартамента на Оксли. Онзи вече се беше свестил, но Джак виждаше по очите му, че е получил сериозно сътресение.

Оксли също стигна догоре и не обърна никакво внимание на по-възрастната си съседка, която викаше по него и по Райън.

Когато едрият англичанин влезе в апартамента си, тя викна:

- Ще се обадя на полицията!

- Много важно - отговори Оксли и затръшна вратата.

След това се обърна към Райън.

- Не знам за теб, приятел, но аз изчезвам на майната си.

Свали един наполовина пълен сак, окачен на кука до вратата, а после изтича при малкия скрин до леглото си и се зае да вади разни неща и да ги хвърля в сака.

Джак стоеше, насочил пистолета към руснака.

- Ще те закарам където искаш. Може да не ти харесва, но сме заедно в тази каша.

Не изглеждаше това да харесва на Оксли, но той прие. Кимна и каза:

- Можем да закараме и този донякъде и да видим дали не иска да разговаря с нас.

Отиде при мъжа и го шамароса през лицето.

- Какво ще кажеш, Иван? Искаш ли да си побъбрим?

Все още несъвзелият се мъж се олюля, но Джак го подкрепи. Погледна руснака в очите и каза:

- Чуй ме. Слизаме по стълбите и се качваме в моята кола. И ако видя други твои приятели, ще те застрелям в шибаната глава.

Мъжът само го гледаше. Оксли повтори на руски думите на Джак и едва тогава онзи кимна разсеяно.

Джак Райън и Виктор Оксли натовариха руснака с мътния поглед в багажника на мерцедеса и завързаха ръцете за краката му с гумен маркуч от градината на англичанина. Когато се увериха, че пленникът им е надеждно обездвижен, двамата затръшнаха капака и излязоха от града малко преди полицейските коли с виещи сирени да спрат пред къщата на бившия боец от САС.

Джак предложи да идат в Лондон и Оксли не възрази. Райън знаеше, че не може да е свързан със смъртта на руски мафиоти, без от това да последват адски много неща, но реши да се върне в столицата, преди да се обади на Санди, на баща си, на полицията и на всеки друг, който може да се интересува от това събитие. Междувременно Оксли щеше да е с него в колата и Джак се надяваше, че ще има време да се порови из историята му.

Но не стана така. Оксли каза, че му трябва малко време да се успокои. След пет километра Джак погледна наляво и откри, че Оксли е заспал дълбоко. Раздруса го и го събуди, но само за малко, колкото да се увери, че англичанинът е още жив. Оксли му каза да се разкара и да го остави да се съвземе от този екшън и Джак с нежелание се съгласи.

Продължи да кара в компанията на музикален съпровод от хъркащия англичанин и звуците на завързания отзад руски убиец, който се мяташе в багажника.