Властта на президента

41.

Президентът Джак Райън научи за свалянето на украинския хеликоптер в същия момент, в който за това научиха и останалите хора в залата при него - три минути след събитието. Всички в залата и хората на мониторите разговаряха помежду си с напрегнати от болка и разочарование лица, за да търсят ново решение. Някои от тях - военни, дипломати, разузнавачи - знаеха от личен опит какви са опасностите и Джак разбираше, че няма нужда да изтъква необходимостта от употреба на пълните сили и тежест на Съединените щати за изтеглянето на „Фарът“.

Джак Райън освободи посланичката на страната си в Украйна, за да се обади по телефона на украинците и да ги накара да изпратят войска в базата „Фарът“. По време на разговора с украинския президент преди няколко минути Райън каза, че знае, че всички военни в района, които могат да помогнат за спасяването, са преместени към границата с Русия. Поради това не хранеше надежди, че обсадената база на ЦРУ може да се надява на конвой бронирани коли. Все пак не искаше да се откаже, без да е опитал всички възможности, и затова нареди на посланичката да положи всички усилия, за да изиска необходимото.

Една дигитална карта на стената представяше Украйна и мястото на американските сили там и всички в стаята гледаха към нея, докато обсъждаха възможностите. Разговорите между тях бързо преминаваха в спорове, но Райън ги връщаше към задачата.

Президентът Джак Райън имаше много титли, но в момента изпълняваше длъжността на върховен главнокомандващ - този, който трябваше да дава трудните заповеди, за които се нуждаеше от специалисти - от тях трябваше да получава най-добрата информация по възможно най-бързия и ефикасен начин. Джак вече не беше офицер от армията, нито пък от разузнаването. Сега работеше в изпълнителната власт и имаше за цел да контролира ситуацията, за да се реши проблемът.

При поредната разгорещена дискусия между един помощник на директора на Съвета по националната сигурност към Белия дом и съветник по военноморските въпроси към Комитета на началник-щабовете Райън ги смълча, като вдигна ръка. След това погледна мониторите на стената в далечния край.

- Искам да чувам само Бърджис и Кенфийлд. Не може да няма някакви подготовки за подобен случай. Какви аварийни мерки сме подготвили за момчетата в базата „Фарът“ в случай на нападение?

Бърджис отговори:

- В Украйна имаме „Делта“, рейнджъри и специални армейски сили, но те са разпръснати из цялата страна в подготовка за нападението от Русия, а и не са предвидени да действат като сили за бързо реагиране. В украинската база „Била церква“ имаме няколко армейски хеликоптера „Блек Хоук“ - базата се вижда тук на картата над Севастопол. Полетът е само няколко часа на север. Можем да подготвим отряд за бързо реагиране и да го изпратим още сега, но ракетите създават изключително голям риск за хеликоптери, без да им осигурим някаква отбрана на земята.

Директорът на ЦРУ Кенфийлд имаше дори по-малко оператори от министъра на отбраната.

- Господин президент, тъй като Украйна е съюзник, нашите планове за бързо измъкване на хората ни от страната включват отбрана от местните сили.

- Да - каза Райън, като тупаше с пръсти по бюрото си замислен. - Но не се получи много добре.

Един съветник в Белия дом, морски пехотинец и служител в Пентагона, полковник на име Дайъл, вдигна ръка в края на масата.

Райън забеляза жеста.

- Полковник?

- Господин президент, в Лодз, Полша, имаме два самолета „Оспри“ V-22 с поделение морски пехотинци - обучават се със силите на НАТО. Не са части за бързо реагиране, но пък са морски пехотинци. Мога до половин час да осигуря излитането им с две дузини стрелци. Полетът ще продължи около деветдесет минути.

- Ами отбраната на самолетите „Оспри“? - запита Райън. -Помня, че на товарната рампа отзад имат картечница, но това не ми изглежда много срещу заплахите около базата.

- Вярно е - отвърна Дайъл, - тези самолети не са най-добрата платформа за кацане в гореща зона като тази. Но пък точно те имат междинна отбранителна оръжейна система - картечница в купол на корема, свързана с преднонасочен инфрачервен прицел и телевизионна камера. Управлява се от стрелец вътре в самолета.

- Тази огнева мощ достатъчна ли е?

Райън изобщо не искаше да изпраща два екипажа и две дузини морски пехотинци в бой, без да могат да се защитават във въздуха.

Дайъл отговори:

- Господин президент, това е трицевно миниоръдие с калибър 7,62 милиметра и изстрелва по три хиляди куршума в минута. Това, заедно с петдесеткалибровата картечница отзад, ще хвърли доста американско олово в боя при кацането и при излитането. На земята съм готов да изправя двадесет и четирима стрелци от морската пехота срещу петстотин въоръжени размирници през всеки ден от седмицата. Бих предпочел да имам там повече пушки и самолети, но тъй като ситуацията е екстремна, според мен това е най-добрият ни шанс.

- Боб - нареди Райън, като се обърна към Бърджис, - действай. Ако можем да измъкнем базата от украинците, преди нашите самолети да стигнат там, ще им наредим да се върнат, но засега да тръгват.

Бърджис кимна, обърна се към хората си в Пентагона и операцията започна.

Но президентът Райън не остана доволен.

- Дами и господа, това е план за след два часа, но не сме приключили. Не ми се струва, че базата ще издържи два часа. Искам да знам какво можем да направим през следващите шестдесет минути, за да не я превземат.

Бърджис въздъхна и вдигна ръка.

- Честно казано, сър, без помощта на местните сили не знам какво ще можем да направим.

Райън хвърли поглед към полковник Дайъл, който също нямаше отговор.

Но един от помощниците на Дайъл, аташиран към Белия дом, беше млад майор от ВВС - афроамериканец. Той седеше до стената зад своя шеф, от лявата страна на Райън, и когато Дайъл не можа да предложи нищо, майорът бързо се извърна към президента. Но не каза нищо, а отклони поглед надолу към дланите си. Райън остана с впечатлението, че офицерът има някакво предложение. Приведе се, за да прочете името на униформата му.

- Майор Адойо? Какво ще добавите?

- Извинете, сър - отговори майорът.

- Не се извинявайте. Елате до масата и говорете.

Адойо се подчини, като премести стола си до този на полковник Дайъл. Изглеждаше нервен и Райън отбеляза това.

- Спокойно, Адойо. Определено е във ваш интерес да говорите повече от всеки друг в тази зала. Искам да чуя какво имате да ни кажете.

- Ами, сър... точно сега имаме ескадрила F-16 от 22-ри изтребителен полк в базата на ВВС в Инджирлик, в Турция. Това е от другата страна на Черно море. Аз самият работех там. По права линия няма и двеста и петдесет мили до Крим.

Министърът на отбраната почти изкрещя от монитора към младия майор:

- Няма да бомбардираме цивилното население в приятелска...

Президентът Райън вдигна ръка. Бърджис мигновено млъкна.

- Продължавайте, майоре.

- Знам, че не можем да нападаме хората на земята, но ако имаме самолет на пистата или във въздуха около Инджирлик с достатъчно гориво, ще можем да пуснем самолетите на бръснещ полет с околозвукова скорост над базата на ЦРУ до тридесет или четиридесет минути.

Майорът сложи длани на масата и продължи:

- Искам да кажа... това няма да реши въпроса, но би могло да накара някои хора да забавят темпото за известно време.

След кратка пауза Адойо каза:

- Това е стандартна практика в нашата доктрина. През цялото време го правихме в Ирак. Ако се нуждаете от въздушна подкрепа, но не можете да хвърляте бомби заради близост с невоюващи, правиш следващото най-добро нещо. Летиш ниско, бързо и шумно. Вдигаш шум и къртиш пломби.

Президентът Райън погледна към монитора с Бърджис.

- Боб? Защо не, по дяволите? Все е нещо.

Бърджис не харесваше идеята.

- Не знаем дали така ще разпръснем тълпата, или пък ще накараме въоръжените нападатели да се скрият.

- А какво имаме да губим? Може ли някой около базата да свали нашите изтребители?

Адойо измърмори:

- В никакъв случай, мамка му.

След това изстена, защото осъзна, че е отговорил на глас на въпрос, поставен на министъра на отбраната, и още по-лошо, беше изпсувал пред президента на Съединените щати.

Президентът Райън изгледа полковник Дайъл.

- Майор Адойо казва „В никакъв случай, мамка му“. Вие какво казвате, полковник?

- Ами знаем само, че противникът има малокалибрено оръжие. Един изтребител, който прелита над него с почти звукова скорост, няма да падне от нечий куршум или ръчен гранатомет, това е сигурно.

Райън помисли за дипломатическите проблеми и каза:

- Ще го направим.

Вдигна поглед към Скот Адлър веднага след като приключи с даването на заповеди, защото знаеше, че държавният секретар никак няма да хареса идеята.

Първи се обади Адлър:

- Господин президент, изпращането на лековъоръжен транспортен самолет за аварийно изтегляне е едно. Но да пратиш изтребители бомбардировачи над Черно море, е друго нещо. Руснаците ще откачат.

Райън отговори:

- Разбирам това и ще трябва да се оправяме с този случай. Първо искам да кажа на украинците, след това искам лично да се обадиш по телефона на руския министър на външните работи до десет минути. Ако не го намериш, свържи се с някой друг. Кажи им, че ще прелитаме над Севастопол с позволение от украинското правителство. Кажи им, че разбираме, че Крим е полуавтономен район, че е съседен на Русия и че полетът е провокативен. Но точно сега единствената ни грижа е безопасността на застрашените наши служители, които, трябва да се подчертае, са там само защото са част от програмата „Партньорство за мир“. Кажи им, че искаме благословията им, но че приемаме и мълчаливо съгласие.

Джак вдигна ръка и продължи:

- Всъщност можеш да им кажеш, че няма да се оттеглим, ако ще да вдигнат адска врява по телевизията или пък да подадат официален протест в НАТО или в Обединените нации. Но им кажи, че това ще се случи след около половин час. Всяка намеса от страна на Русия ще ескалира в нещо, което никоя страна не желае.

Адлър, висшият американски дипломат, получаваше заплата, за да мисли за последиците.

- Кремъл ще иска нещо в замяна - каза той.

Райън имаше готовност за пазарлък.

- Добре. Ще махнем няколко бойни кораба от Черно море или нещо такова, но не и преди нашите хора да се измъкнат. Ако ще ти трябвам за разговор по телефона с министъра на външните работи или дори със самия Володин, аз ще бъда тук.

- Ясно - отговори Адлър.

Райън виждаше, че държавният секретар не е доволен. На първо място, не се радваше, че представят базата на ЦРУ за натовска и така тя придобива статус на дипломатическа мисия. Това се вършеше по целия свят, но дипломатите, разбира се, не обичаха ЦРУ да оперира под дипломатическо прикритие, защото поставяше под съмнение законните дипломатически обекти.

Райън знаеше, че щом се разчуе за ЦРУ там, и най-безобидните мисии на Държавния департамент по целия свят ще попаднат под силно подозрение и ще привлекат вниманието на местното население.

Но този проблем беше за някой друг ден. А сега Адлър се извини и напусна срещата с мисълта, че трябва да търси някакви дипломатически магии, за да не допусне Черноморският флот да стреля по американските самолети.