Властта на президента

16.

Официално руската телевизия не беше под държавен контрол така, както през годините на Съветския съюз, но всъщност се намираше под контрола на властта, защото най-големите мрежи бяха собственост на „Газпром“ - фирма, неслучайно притежавана частично от президента Володин и от други членове на силоваците.

Станциите и вестниците, които не бяха собственост на силните на деня в Кремъл, се намираха под постоянен тормоз с цинични съдебни дела и абсурдни данъци, чието оспорване отнемаше години. Обичайно се използваха и по-зловещи мерки за поставяне на медиите на мястото им като заплахи за физическа разправа и насилие върху журналистите, които се отклоняваха от официалната пропаганда. Идеята за свободна преса в Русия до голяма степен беше задушена чрез побоища, отвличания и дори убийства.

В редките случаи на арест на някого за престъпление срещу журналист се оказваше, че обвиненият е разбойник от прокремълска група младежи или пък роден в чужбина палач, действащ от името на бандит от по-ниските нива. С други думи, никое престъпление срещу четвъртата власт не се свързваше с ФСБ или с Кремъл.

Челно място в сферата на кремълския пиар заемаше програмата „Новая Россия“ или „Нова Русия“ на телевизия „Канал седем“. Тя излъчваше в Русия и по света на седемнадесет езика и всъщност изпълняваше ролята на говорител на Кремъл.

Това не значеше, че „Новая Россия“ винаги пуска репортажи в угода на Кремъл. За да създава усещане за безпристрастност, тази телевизия излъчваше понякога и донякъде критични към правителството новини. Но ставаше въпрос предимно за дреболии. „Горещи новини“ за корумпирани политици, но само такива, които Володин вече не харесваше, или пък за наболели общински и държавни въпроси като събирането на сметта, митинги на профсъюзите и други маловажни неща, чрез които тази телевизионна мрежа се представяше за обективна.

Но по въпроси от национално значение, особено за Валерий Володин и политическите му намеси, предубежденията на „Новая Россия“ си личаха. Почти всяка вечер имаше продължителни репортажи в стил „журналистическо разследване“ за конфликтите в Грузия и за потенциалния конфликт в Украйна. Правителството на Естония, категорично прозападна държава и страна, членка на НАТО, представляваше почти постоянна мишена за тази телевизия, като на лидерите в Талин се приписваха чрез намеци всякакви финансови, криминални или сексуални непристойни деяния. Затова е разбираемо, че за слабообразованите, но верни зрители на вечерните предавания на „Новая Россия“ естонците изглеждаха като нация от крадци и перверзници.

Въпреки че я наричаха подигравателно „мегафон на Володин“, в някои случаи това подхождаше особено добре на тази телевизия, защото самият Володин често говореше на живо по време на вечерните новини.

А тази вечер случаят беше точно такъв. Без предупреждение продуцентите на новинарската програма за шест вечерта получиха обаждане от Кремъл в пет и тридесет и научиха, че президентът Валерий Володин в момента се качва в колата си в Кремъл и след малко ще пристигне, за да даде интервю на живо за вечерните новини. Продуцентите разбраха, че темата ще е убийството на Станислав Бирюков от ЦРУ и току-що обявеното отравяне с полоний на Сергей Головко в Съединените щати.

Въпреки че това доведе до редица трескави събития в сградата на „Новая Россия“, всичко наподобяваше контролиран хаос, защото хората от вечерните новини имаха поне двадесетина подобни интервюта с Валерий Володин през годината, в която зае поста президент, и продуцентите вече си бяха изработили нещо като план за действие.

След като научиха, че държавният глава е на път за студиото, първата задача на продуцентите беше да се обадят на любимата репортерка на Володин и да й кажат, че макар тази вечер да е в почивка, където и да е и каквото и да прави в този момент, тя трябва да бъде в студиото след около половин час, за да интервюира на живо президента.

Татяна Молчанова беше на тридесет и три години и всички виждаха ясно, че жененият Володин е сразен от тази интелигентна журналистка с гарвановочерна коса. Продуцентите научиха по трудния начин, че интервю с всеки друг водещ, различен от Татяна Молчанова, ще предизвика недоволството на президента.

Красотата й със сигурност го привличаше, но мнозина тайно си мислеха, че всъщност не е без значение и раболепният поглед на Молчанова към Володин, независимо че тя се преструваше на безпристрастна. Определено журналистката го смяташе за секс символа, за който той сам се представяше, и не можеше да се отрече, че между тях се долавя привличане, което разрушаваше границите на журналистическото благоприличие.

След като се свързаха по телефона с Молчанова, един от хеликоптерите за следене на трафика замина да я вземе от апартамента й на улица „Ленинградска“.

След като хеликоптерът замина, продуцентите се заеха да пишат въпросите за интервюто, да рисуват графики и да подготвят сложната процедура, с която правеха винаги драматичните посещения на президента да минават гладко и плавно за десетките милиони зрители, които щяха да гледат предаването.

Всички в сградата знаеха, че Володин не приема указания от никого, и затова трябваше да са готови да се включат в ефир в мига, в който той пристигне. За целта по коридорите на „Новая Россия“ застанаха млади мъже и жени с радиостанции. Щом Володин слезеше от лимузината си и влезеше на бегом в сградата, хората с радиостанциите започваха да докладват за движенията му през фоайето и да го насочват към асансьора, специално задържан за него, за да го качат в студиото на шестия етаж, което той беше посещавал над двадесет пъти, откакто стана президент на Русия.

Тази вечер хората с радиостанциите се справиха добре и когато Володин влезе уверено в студиото на шестия етаж в шест часа и седемнадесет минути, режисьорът го чакаше. Володин беше нисък, метър и шестдесет, но пък във форма и енергичен, като навита пружина, готова да пръсне тъмнокафявия му костюм. Премина край камерите и излезе на сцената без колебание и без покана от персонала. Всеки проблем с хващането му в кадър или нарушаването на предаването определено си беше проблем на телевизията, а не на президента.

Продуцентът на новинарската програма спря един репортаж от провинцията по средата и пусна реклами в мига, когато Валерий Володин се появи на етажа. Това можеше да се стори непрофесионално на всички зрители, но пък беше по-малкото зло, защото така предаването с Володин щеше да премине гладко и без прекъсвания.

Татяна Молчанова пристигна две минути преди госта си, но като професионалист, особено в тази част от работата си, се беше гримирала във хеликоптера, изслушала бе три пъти въпросите на продуцента по пътя насам, за да е готова, и се упражни с няколко последващи въпроса, в случай че президентът се съгласи на истинско интервю.

Трябваше да е подготвена за всякакви ситуации.

Понякога Володин сядаше, казваше нещо и си тръгваше, като оставяше служителите да се чудят как да попълват определеното за него време. Друг път изглеждаше сякаш не бърза за никъде - отговаряше на всички въпроси на Молчанова, започваше дълги дискусии за руския живот и култура и дори за времето и хокея. Продуцентите не смееха да спират за реклами, нито пък да пускат останалите предавания в програмата, ако „Часът на Валерий Володин“ прескочеше седем часа.

Не знаеха с кое от тези две настроения ще е тази вечер и затова Татяна и продуцентите имаха готовност за всичко.

Докато Володин поздравяваше Татяна Молчанова, един техник по озвучаването сложи микрофон на ревера му. Президентът раздруса топло дланта на водещата, която познаваше от няколко години и за която в някои подривни блогове в Москва се пишеше, че е имала афера с него, но тези слухове произтичаха от няколко снимки на двамата, прегърнати безобидно на разни обществени събития, и от впечатлението, което оставяше тя със замечтания си поглед и с широка усмивка по време на разговорите с него.

Щом като Володин седна на стола си, продуцентът на вечерните новини прекъсна рекламите и камерите се включиха отново за предаване на живо.

Молчанова изглеждаше готова - тя разказа на зрителите за смъртта на Станислав Бирюков и помоли президента Володин да го коментира.

С ръце на бюрото пред себе си и с изражението на нещастен човек, президентът заговори с характерния си глас: тих, но самоуверен и с едва доловима арогантност:

- Това прилича много на подкрепено от Запада убийство.

Станислав Аркадиевич нямаше истински врагове сред организираната престъпност тук, в Русия. Работата му беше свързана с чужбина и той не се интересуваше от престъпната сган на кавказкия район или на близката чужбина.

Отмести поглед от камерата и погледна Татяна Молчанова.

- Станислав Аркадиевич работеше неуморно, за да защитава родината от проникващата западна заплаха. За щастие, благодарение на впечатляващите усилия на нашата милиция и Министерството на вътрешните работи, научихме, че извършителят на убийството на Станислав Аркадиевич е не друг, а добре познат агент на Запада. Хърватин на служба в ЦРУ. Не мисля, че се налага да търсим усилено виновника за това гнусно престъпление срещу родината.

На телевизионния екран се появи паспортна снимка на Дино Кадич с монтиран върху нея надпис в червено „Централно разузнавателно управление“ на английски език, с шрифт, подобен на използвания в паспорта, за да създаде впечатление, че документът е нещо като официална лична карта от ЦРУ. Прост трик, достатъчен, за да заблуди по-ниския сегмент от зрители, който обаче наброяваше десетки милиони.

Молчанова подаде на Володин следващата тема за разговор:

- И сега, господин президент, след убийството на директора Бирюков от Америка се говори за отравянето с радиоактивни материали на Сергей Головко, предшественика на Бирюков в СВР.

- Да. Случаят със Сергей Головко също е много интересен. Въпреки че имахме различия с него, мога да простя някои от абсурдните му изявления. В края на краищата, той е доста възрастен и произлиза от по-ранни времена. И все пак смятам доказаното му участие във финансова корупция за доста неприятно. Той, разбира се, е любимец на американците, приятел на Джак Райън, до момента, в който американците не го отровиха.

- И защо им е нужно да го правят, господин президент?

- За да обвинят Русия, разбира се. Ясно е, че са искали да покажат въздействието от отровата, след като той се върне във Великобритания. Техните учени убийци са допуснали грешка при изчисленията. Вероятно им е необходим нов калкулатор или везна, или нещо такова.

Володин се засмя на собствените си думи и водещата се усмихна заедно с него. Дочу се смях и от хората зад камерата в студиото. Президентът продължи:

- Не знам дали учените са използвали твърде много полоний, или пък убиецът е сбъркал момента, в който да го отрови. Представете си обаче, че планът им беше успял. Той щеше да се завърне във Великобритания и да заболее там. Америка щеше да е без вина, а виновните, привидно, щяхме да сме ние. Точно това е било намерението им.

При тези думи Володин размаха гневно пръст във въздуха.

- След необходимата полицейска акция, която проведохме в Естония през януари, при която нашата малка и леко въоръжена експедиционна група се натъкна на далеч по-голяма натовска войска и я смачка, американците гледат на Русия като на заплаха за съществуването си. Смятат, че ако могат да обвинят Русия за престъпления, за които нямаме вина, ще ни поставят в изолация от целия свят.

Володин насочи поглед към камерата.

- Това няма да стане.

По знак Татяна Молчанова зададе следващия си въпрос:

- Какви мерки ще вземе нашето правителство, за да запази реда и сигурността в тези времена на засилена заплаха от чужбина?

- Реших, след внимателно обсъждане и консултации с ключови членове на службите за сигурност, да направя важни промени. Говореше се, че никой не е достоен да замени директора на СВР Станислав Аркадиевич Бирюков, и аз съм съгласен с това. Именно по тази причина реших да не го заменям. Тероризмът в страната ни, довел до смъртта на Бирюков и на няколко невинни граждани, както и международната терористична проява с отравянето на Головко показват ясно, че заплахите за страната ни отвътре и отвън са едно и също нещо. Заплахите за страната ни са такива, че повече не можем да държим тези две разузнавателни организации разделени. Необходимо ни е сцепление по всички аспекти на сигурността и за тази цел заповядах сливането на СВР и ФСБ. Организацията ще запази името си Федерална служба за сигурност, но вече ще е отговорна и за събирането на цялата международна разузнавателна информация. Директорът на ФСБ Роман Таланов ще продължи да изпълнява сегашните си задължения и ще поеме отговорността за външното разузнаване. Той е много способен и се ползва изцяло с моето доверие.

Дори Татяна Молчанова изглеждаше изненадана - определено нямаше предварително подготвен въпрос за този случай, но се измъкна добре:

- Тази новина е интересна за всички наши зрители в Русия и в близката чужбина, където директорът Таланов защитава страната ни от външни заплахи, както и за зрителите ни по света, където руските интереси се защитаваха така добре от покойния директор Бирюков.

Володин се съгласи, разбира се, и подкара дванадесетминутна реч, която включваше конфликти от миналото с Грузия, сегашните спорове с Украйна и други страни, в които според него имаше жизненоважни руски интереси.

После премина към обвинения срещу НАТО, Европа и Съединените щати. Спомена цените на природния газ и нефта и даде дори кратък урок по история, според който Русия е спасила Западна Европа от фашизма по време на Втората световна война.

Когато президентът приключи, намалиха силата на светлините в студиото и по екраните тръгна реклама на „Форд“, Володин свали микрофона си и стана. Стисна ръката на Молчанова с усмивка. Тя беше също толкова висока и имаше добрия навик да носи обувки с нисък ток, когато президентът идваше в студиото.

- Благодаря за времето, което ни отделихте - каза тя.

- Винаги е удоволствие да ви виждам.

Володин не пусна ръката й веднага и тридесет и три годишната водеща реши да се възползва от случая.

- Господин президент, новините от днес са много вълнуващи и съм убедена, че ще се приемат добре. Питам се дали не би било добра идея някой ден в моята програма да дойде и директорът Таланов. До този момент не сме го виждали тук, в новините. В светлината на новото му повишение вероятно това ще е идеална възможност той да се представи пред гражданите на Русия.

Татяна не усети промяна в усмивката и в дълбокия сластен взор на президента, но думите му прозвучаха някак по-мрачно:

- Скъпа моя, Роман Романович няма да говори по телевизията. Той е човек на сенките. Затова е на тази работа и там работи най-добре, пък и между нас казано... точно там искам да бъде.

Володин намигна.

За първи път през кариерата си Татяна Молчанова не знаеше как да отговори и само кимна покорно.