Властта на президента

47. В наши дни

Кларк, Чавес и Карузо се върнаха от екшъна в Крим в град, обзет от протестни походи и безредици. В новините доминираха политически битки, а по улиците на Киев престъпни банди се стреляха с местната полиция.

След като се събраха с останалите от групата си в апартамента, Игор Кривов закара Кларк в хотел „Фермонт“, където той възнамеряваше да влезе веднага в ролята си на разочарован журналист, решил да включи в дневните си разходи луксозна стая в петзвезден хотел.

Но щом се появи пред хотела, Кларк осъзна, че през двудневното му отсъствие тук са настъпили промени.

Първият признак, че нещо не е както преди, дойде още когато един униформен служител на киевското МВР го спря пред вратата към фоайето и му поиска паспорта. Кларк подаде документите си и докато строгият офицер ги разглеждаше, обясни, че е гост на хотела.

Офицерът му върна паспорта с думите:

- Вече не. Хотелът е затворен.

Още преди Кларк да успее да отговори, отвътре излезе един служител и го попита за името и номера на стаята му, а след това с обилни извинения обясни смутено, че ще донесат багажа му тук, долу, и ще трябва да потърси друго място за настаняване в града.

Кларк отговори смутено, но нахално, защото така изискваше прикритието му. Всъщност успя да надникне във фоайето, когато служителят дойде, и разбра какво става там. „Седемте каменни мъже“ бяха превзели целия хотел и сега местната полиция и хората от Министерството на вътрешните работи защитаваха сградата и не допускаха вътре никой чужд.

Това се оказа интересно. За Кларк то означаваше, че една част от правителството на Украйна, на местно и държавно ниво, открито подкрепя действията на Глеб Белега и „Седемте каменни мъже“.

Кларк се чудеше дали следващата стъпка няма да е преврат, или пък онези, които подкрепяха руските престъпници тук, в града, смятаха да чакат руснаците да нападнат и да превземат страната.

Кларк си взе багажа от хотела и се върна в апартамента. Знаеше, че ще трябва да потърсят ново място, по-близо до хотела, за да следят какво се случва там. Все повече му се струваше, че там е центърът на размириците в Украйна, и Кларк искаше да е достатъчно близо, за да разбере кои са играчите.

Прекараха вечерта в търсене на подходящи жилища в центъра на града. В същото време вечеряха стекове и салати, които Игор купи от близкия ресторант. Както винаги телевизорът показваше канала ICTV на Украйна, с притеснително високо пуснат говорител, който обезсмисляше подслушвателните устройства. Шестимата мъже прекараха вечерта, без да обръщат внимание на този шум, но новините в единадесет накараха Игор Кривов да обърне глава към екрана, последван от Джон и Динг, които разбираха руски достатъчно добре, за да схващат и украинския по телевизията.

Игор преведе за другите:

- След около час пред Върховната рада - сградата на парламента на площад „Конституция“, ще има реч. Пресата ще я отразява на живо. Океана Зуева ще е там.

- Коя е тя? - запита Дрискол.

- Водач на проруския блок в нашия парламент. Ако националистите бъдат изхвърлени от властта, тя със сигурност ще стане следващият министър-председател.

- Толкова ли е популярна? - запита Чавес.

Игор сви рамене.

- Валерий Володин я подкрепя и затова руснаците поддържат с пари нейната партия.

Докато разговаряха, Гавин, който седеше на бюрото си и следеше GPS предавателите из града, вдигна поглед.

- Нещо за площад „Конституция“ ли каза?

- Да - отговори Игор. - Обяснявах, че там ще се произнася реч.

Гавин взе един бележник от масата и си записа нещо, след което го подаде на Дрискол. Той го прочете и го предаде на следващия.

Когато бележникът стигна при Динг, той прочете следното: „Първата кола, която маркирахме онзи ден, Кола цел №1, точно сега е на площад „Конституция“ и не се движи. Изглежда е паркирана.

Динг погледна към Доминик. Той каза шумно, за да го чуят микрофоните:

- Знаете ли, трябва да идем с камера и да заснемем кадри от речта.

Дом отряза голямо парче пържола. Преди да я пъхне в устата си, каза:

- Добре. Аз ще взема нещата.

Четиридесет и пет минути по-късно Чавес и Карузо спряха пред Върховната рада - сградата, в която заседаваше парламентът на Украйна. Мина доста време, преди да намерят къде да паркират - определено нямаше много коли наоколо, но срещу една трибуна, издигната пред огромната неокласическа сграда, се тълпяха стотици хора, за да слушат различните речи и да чакат основното събитие.

В тълпата се виждаха представители на много медийни групи, притиснати един до друг пред трибуната. Динг и Доминик взеха видеокамерата, провериха дали журналистическите карти са все още на вратовете им и тръгнаха напред.

Слушалките им с блутут приемници бяха включени, за да поддържат връзка с Гавин Биъри в апартамента. Той говореше тихо, когато се обаждаше, но обикновено се стараеше да се изказва напълно неясно, в случай че някой успее да го чуе през подслушвателните устройства на ФСБ, каквито със сигурност имаше при него.

Докато вървяха през площада, Гавин им каза къде е паркирана колата цел. Когато пристигнаха, се оказа, че паркингът е зад заключена порта, в самата Върховна рада.

Това се оказа интересно - дори и да не можеха да се доближат достатъчно до колата, за да научат повече за собствениците й, вече знаеха, че онези, които се бяха срещнали с Глеб Белега онзи ден, имаха власт да паркират колата си в правителствен имот.

Отправиха се към трибуната и се спуснаха през тълпата, сякаш наистина са членове на някаква медия.

На подготвения за телевизията митинг присъстваха няколко политици - някои вече бяха си казали речите, но главното събитие тъкмо започваше.

На трибуната имаше само една жена, Океана Зуева, и всеки репортер присъстваше тук заради нея. Начело на Украинската партия за регионално единство - водещата проруска партия в страната, тя не криеше интереса си към поста министър-председател при следващите избори.

Очакваше се днешната реч да не съдържа само списък с оплаквания от националистическата партия „Единна Украйна“. С изказването си срещу властващите Океана щеше да се сближи още повече с проруски настроените хора на изток, да спечели още симпатии от Москва и да си осигури почти пълна подкрепа от там при следващите избори, което си беше съществено важно за победата.

Въпреки обвиненията срещу нея и съпруга й във всевъзможни форми на корупция по времето й на могъщ парламентарист, партия „Единна Украйна“ не успя да я изолира или пък да я свърже директно с корупцията, а нейният интелект и умело поведение пред камерите помогна много за имиджа й, независимо че тя винаги защитаваше най-хардлайнерските позиции от всички в парламента.

Но независимо от политическите й убеждения, човек не можеше да не признае, че Океана е красива, впечатляваща жена. Петдесетгодишната блондинка носеше косата си сплетена в традиционния украински стил и се обличаше с модни дизайнерски дрехи, фино, но непогрешимо повлияни от украинските носии.

Докато Динг и Доминик наблюдаваха и записваха събитието, се оглеждаха за двамата мъже, които бяха снимали пред хотел „Фермонт“, докато се качваха в „Цел едно“. Оглеждаха тълпата на площада, но в слабоосветения площад имаше твърде много лица и двамата знаеха, че едва ли късметът ще им се усмихне да видят онези.

Докато се озъртаха, един от водачите в нейната партия я представи. Тя стана от стола си и махна за поздрав с отработено движение и усмивка, която успя да очарова дори двамата американци, твърдо подкрепящи опозицията на проруската й кауза, после тръгна към микрофона.

Но не стигна до него.

Чу се силно пукане - много медии, присъстващи тук, съобщиха после, че звукът е приличал на гърмежа от ауспуха на лека кола, но Доминик и Динг веднага разбраха, че чуват мощна пушка.

Океана Зуева отстъпи назад, усмивката й изчезна, заменена от израз на объркване, доловен от всички камери, и се строполи леко по гръб на килима.

На гърдите й се появи кръв.

Ехото, отразено от неокласическата фасада на парламента, правеше почти невъзможно откриването на мястото на изстрела. Хората от охраната се извъртяха рязко с вдигнати във въздуха автомати, а няколко журналисти се проснаха на земята. Хората в тълпата се разкрещяха и разбягаха във всички посоки.

Динг и Доминик залегнаха, както всички журналисти и присъстващи около тях, но продължиха да се оглеждат в опит да определят откъде е дошъл изстрелът, ако се съди по раната на гърдите на жената.

Насочиха вниманието си към парка в западната част, отвъд улица „Грушевски“.

Скочиха на крака и затичаха към колата си в другия край на площада, но когато тръгнаха с нея към парка, движението спря, защото полицията започна да блокира улиците.

Чавес удари гневно волана с ръка.

Карузо каза в микрофона си:

- Гавин. „Цел едно“. Движи ли се?

След кратка пауза отговорът дойде:

- Да. Движи се на запад през парка.

Чавес погледна към преградата на пътя пред тях. Джипът с предавателя вече се намираше от другата й страна и щеше да замине далеч, преди те да успеят да стигнат там.

- Мамка му. Заминаха.

- Не разбирам - каза Доминик. - Глеб Белега е тук и работи от името на руснаците, нали така?

- Така изглежда. Работи от името на ФСБ.

- Но тази жена беше любимият политик на Русия в Украйна. Защо й е на Русия да я убива?

Динг щеше да отговори на въпроса, но Доминик го изпревари, като си отговори сам:

- Разбира се, ако очистят водача на проруската партия, цялата вина ще падне върху националистите.

- Да - отговори му Чавес. - Така битката между двете страни ще се разгори още повече. И кой според теб ще дойде тук, за да възстановява шибания ред?

Карузо подсвирна тихо.

- Мамка му, Динг. Ако Кремъл убиват своите политици в Киев, значи нещата са доста загрубели.

Измъкнаха се от редицата коли и тръгнаха в обратна посока. Нямаше смисъл да следят колата с предавателя - можеха да я намерят по всяко време.