Властта на президента

86.

Динг Чавес поведе двамата си колеги към първия „Еврокоптер“. Когато се качи на площадката, забеляза, че последният от операторите от „Делта“ изчезва по стълбите към апартамента на Нестеров, но не продължи да гледа натам дълго време. Той имаше радиовръзка с щурмоваците, за да е готов, когато се върнат, но засега можеше да не ги слуша, а да се съсредоточи върху своята част от мисията. Доминик извади от раницата си малък кумулативен взривен заряд, който му даде сапьорът от „Делта“. Сам и Динг го вдигнаха на ръце, той се подпря на корпуса на хеликоптера, а после се набра и стъпи на раменете им, за да достигне лопатите на носещия винт. Сложи взривния заряд в основата на винта и се спусна обратно на земята.

След още една минута направиха същото и на другия хеликоптер. След като Доминик слезе на хеликоптерната площадка, тримата заедно изтичаха към едното от стълбищата.

Динг имаше инструкция да говори възможно най-малко по линията на ,Делта“, за да се избегнат излишните приказки. Но когато той и двамата му колеги се скриха в стълбището и Дом стисна детонатора в ръката си, Динг съобщи:

- Щурмоваци, говори „Покрив“. Зарядите са на място.

- Разбрано, „Покрив“. Потвърждавам, че не сме на покрива. Взривявай.

- Разбрано - отвърна Динг и Доминик завъртя едно копче на радиодетонатора.

Два силни гръма над тях потвърдиха, че винтовете на хеликоптерите са унищожени.

Чавес знаеше, че неговата част от мисията е приключила, ако не се брои изтеглянето, но два етажа надолу ехтеше мощна стрелба. Чу в слушалката си вик:

- Ранен орел.

Това означаваше, че някой от щурмоваците от ,Делта“ е ранен.

Динг се включи в и без това натоварения радиотрафик:

- Тук „Покрив“. На стълбище „Браво“ сме. Можем да дойдем да измъкнем ранения, ако кажете, край.

- „Покрив“, направи го. Слез до стълбището на деветия етаж. Ще ви срещнем там. Не напускайте стълбището. На осми етаж сме блокирали стълбището, за да държим врага отдолу, и всеки на девети етаж ще бъде смятан за враг и обстрелван.

- Разбрано - отговори Динг и заедно със Сам и Доминик затичаха надолу по стълбите.

Мощната стрелба означаваше, че бойците от ,Делта“, които блокираха стълбището надолу, са под силен обстрел. Пристигнаха на мястото за среща с първия ранен боец, когато чуха втори вик за ранен орел. Динг изпрати Сам да помогне да доведат ранения, а двамата с Доминик изчакаха да им доведат първия ранен.

Докато разговорите по радиото продължаваха спокойно, но забързано, Дом се наведе към Динг и каза:

- Шибаните руснаци май са твърде много.

- Да - отговори Динг.

Вратата към коридора се отвори и двама бойци от,Делта“ се появиха, помъкнали за бронежилетката един от бойците с кървава рана на крака. Доминик и Динг го изправиха на крака и сложиха ръцете му на раменете си, за да го подкрепят.

Двамата мъже от „Делта“ се върнаха към апартамента, но Динг каза:

- Изглежда, там, на стълбището, нещата се разпадат.

Това се потвърди от мощна експлозия под краката им.

Един от операторите от „Делта“ отговори:

- Лошо е. Отведете го на покрива и елате тук да ни помагате.

- Разбрано - каза Динг и двамата с Доминик се заизкачваха по стълбите към покрива.

След пет минути непрекъсната стрелба по горните етажи на сградата ,Делта“ обявиха по радиостанцията, че са задържали Дмитрий Нестеров в апартамента му, но са притиснати. Сам и двамата останали бойци от,Делта“ на стълбището бяха се изтеглили на деветия етаж малко преди да ги нападнат дузина стрелци от „Седемте каменни мъже“, но сега хвърляха осколочни и зашеметяващи гранати по тях в опит да отблъснат ордата нападатели.

Доминик и Динг сега излязоха от стълбището по нареждане на водача на екипа от „Делта“, за да пазят асансьора. Там намериха един мъртъв щурмовак с четирима мъртъвци от „Седемте каменни мъже“ наоколо. Пристигна вторият асансьор и Доминик и Динг вдигнаха автоматите си точно навреме към шестимата въоръжени мъже в него.

Американците залегнаха и откриха огън, като изпразниха пълнителите си в мъжете. Когато всички паднаха, Доминик изтича и изтегли едно от телата по средата на вратата, за да не може тя да се затвори и да се върне асансьорът обратно за нови врагове.

В края на коридора внезапно се отвори една врата и Чавес се обърна рязко натам с пистолет в ръка, защото автоматът му нямаше повече патрони. Видя двама оператори от „Делта“, които бутаха пред себе си един мъж с качулка и с ръце, вързани зад гърба с пластмасова връзка.

Всичките четирима мъже в коридора с автомати насочиха оръжието си един към друг. Динг първи свали пистолета си и каза в радиостанцията:

- Ние сме свои!

Мъжете от „Делта“ бързо схванаха думите му. Отпуснаха автоматите си и заблъскаха пленника си напред. Динг забеляза, че един от щурмоваците е прострелян. На дясното му рамо имаше окървавен бинт.

Дом вече сваляше оборудването на мъртвия боец. Скоро го метна на раменете си и се заизкачва с усилие по стълбите.

Четиримата мъже изминаха само няколко метра, когато Сам и двама бойци от „Делта“ излязоха през вратата. Всички отново вдигнаха оръжието си към потенциалните цели, но бързо установиха, че са свои.

- Не можем да минем по тези стълби - съобщи Сам. -Трябва да намерим друг път нагоре.

Групата се насочи обратно към входа на апартамента. Динг и Сам държаха автоматите си насочени към вратата на стълбището, която не след дълго се отвори с трясък. Двамата американци застреляха показалите се стрелци от „Седемте каменни мъже“, а боецът от „Делта“ хвърли димна граната, за да скрие накъде са тръгнали.

В апартамента водачът на екипа се обади по радиостанцията. Останалите от групата бяха успели да задържат задното стълбище чисто и всички тръгнаха през апартамента към това място, минаха през малък офис и се събраха с операторите от „Делта Форс“ в тази част на етажа.

След почти петнадесет минути изкараха всички на покрива. Имаше двама мъртъвци и шестима ранени от ,Делта“. Експлозия на стълбището беше причинила рани по лицето и ръцете на Сам Дрискол, но пък плениха Дмитрий Нестеров.

Първият хеликоптер „Литъл Бърд“ пристигна и завързаха двамата най-тежко ранени между четиримата по-леко ранени мъже. Хеликоптерът се издигна рязко и отлетя към относително безопасната река.

След това дойде хеликоптерът „Кайова“. Мъжете от Колежа и операторите от „Делта“ прикриваха изходите на стълбищата, докато го чакаха да кацне.

Докато Конуей снижаваше машината към покрива, Пейдж извика по радиоуредбата:

- Надясно! Надясно!

Конуей не знаеше какво става, но го послуша. И осъзна, че Пейдж е извадил автомата си от таблото и се прицелва навън през отворената врата.

- Завърти се на сто и осемдесет и дръж! - викна Дре Пейдж.

Конуей се подчини. Оставаха само седем метра до покрива, но като погледна край Дре, забеляза група мъже, които се катереха по едно въже към покрива от балкона на деветия етаж. Очевидно не искаха да изкачват стълбището, което със сигурност щеше да е под обстрел.

Дре се прицели и откри огън по четиримата мъже. Събори един от покрива и той падна на улицата на повече от тридесет метра надолу. Друг падна на място, на покрива. Последните двама се шмугнаха под ръба на хеликоптерната площадка, но бойците от „Делта“ видяха какво става и ги нападнаха.

Конуей кацна след секунда и на пейката от дясната му страна завързаха пленник с качулка. Операторите се вързаха бързо, като двама от тях изглеждаха ранени. Конуей наблюдаваше преди всичко вратата на изхода към стълбището пред носа на хеликоптера. Знаеше, че във всеки момент тя може да се отвори и врагът да нахлуе.

Някой каза по радиостанцията:

- Трябват ни тридесет секунди!

- Майната им на тридесетте секунди - извика в отговор Конуей. - Трябва да излитаме веднага!

Погледна през рамо и забеляза, че част от мъжете стрелят по другия изход от стълбището. Във всеки момент хеликоптерът му можеше да пострада от куршуми. Стисна автомата си, докато чакаше, и се наведе навън, за да се прицели назад.

Но в този момент по радиото се обади Пейдж:

- От моята страна сме готови. Трима пътници са вързани и готови.

От своята страна Конуей забеляза двама пътници. Единият беше пленникът. Пилотът се обади на водача на екип,Делта“:

- „Черен вълк две-шест“. Готови сме за излитане с петима, включително пленника. Потвърдете правилно ли е.

- Правилно е, „Две-шест“. Махай се от шибания покрив.

- Разбрано.

Хеликоптерът се издигна в нощта. Мъжете от външната му страна откриха огън по още нападатели, които излязоха от балкона. Конуей знаеше, че трябва да лети по посока, обратна на мястото, от което стрелят, затова излетя над западната стена, а после се спусна рязко като камък до нивото на улицата с надеждата, че въоръжените мъже на балконите няма да го улучат.

Дом Карузо се хвана за ремъка, който го държеше към хеликоптера, и стисна очи. Сигурен беше, че ще се забият на улицата, но както всеки път досега, хеликоптерът изравни и гръбнакът на Дом плати цената за това. Карузо остана със затворени очи почти половин минута, а когато ги отвори, с радост установи, че отново летят над вода.

Полетът обратно до „Бориспил“ премина също така неприятно, както и насам. Неведнъж Доминик смяташе, че ги следят хеликоптери, защото пилотът изпълняваше всевъзможни шантави маневри за бягство.

Нестеров, който седеше до Доминик, повърна. От долния край на качулката потече бълвоч и Карузо завря ръката си отвътре, за да почисти с ръкавицата си лицето на мъжа и да не позволи той да се задуши.

От това му се приповръща отново, но вече нямаше какво да предложи на гората под себе си.