Властта на президента

11.

Можеше и да наричат Белия дом „Народен“, но през последното десетилетие никое семейство не беше живяло между стените му по-дълго от Райън.

Макар президентът Джак Райън да караше втората година от последния си мандат, все още се чувстваше тук като външен. Истинският му дом се намираше в Мериленд. Белият дом представляваше само временен адрес и въпреки че му харесваше да е президент на Съединените щати, щеше да се радва, когато се оттегли на брега на залива Чесапийк веднъж завинаги.

Един час преди да иде да си легне, Райън посети главната резиденция на Белия дом, след като прекара цяла вечер погълнат от работа в Овалния кабинет. Двамата с Кети отидоха в частния му кабинет и заедно се обадиха до болницата на университета „Джордж Вашингтон“, за да проверят състоянието на Сергей Головко. Нямаше нищо ново - серия тестове, руснакът продължаваше да е зле, с ниско кръвно налягане и с множество чревни и ендокринни оплаквания. Сега се намираше в интензивното отделение, но в съзнание, макар и в силен дискомфорт.

Райън и Кети благодариха на лекарите за усилията им, след което Джак се насили да е в добро настроение, за да придружи съпругата си във вечерната обиколка за приспиване на децата.

Вечерите в Белия дом не се различаваха много от тези във всеки друг дом с деца в Америка. И там вечерното мъчение да накараш децата да измият зъбите си и да лягат преминаваше различно всеки път.

Най-напред се отбиха да пожелаят лека нощ на Кайл Дениъл. Той спеше в Западната спалня, която приличаше на почти всяка друга спалня на американско момче - шкафове, пълни догоре с релси за влакчета, екшън фигурки, пъзели и игри, а по леглото и завесите имаше планети, спътници и космонавти в море от черно небе и звезди.

Стаята не беше огромна, но определено по-голяма и красива от тази на средностатистическото осемгодишно момче. В нея Джон Ф. Кенеди-младши беше спал като бебе, а Роналд Рейгън я бе ползвал за фитнес.

Стаята на Кайл не беше и много добре подредена, предимно защото Кети и Джак караха децата да си събират играчките сами. Джак постоянно им напомняше, че няма да имат слуги цял живот и че не трябва да свикват прекалено много друг да им чисти.

Кайл, изглежда, имаше генетична предразположеност към това да изважда части от „Лего“, влакчета, колички и други малки остри предмети от кутията с играчки и да ги оставя разхвърляни по целия под.

Въпреки твърдите инструкции на семейство Райън за персонала да оставя достатъчно за чистене на децата, за да развият те чувство за отговорност, неведнъж Джак заварваше в стаята на Кайл някой от агентите от Тайната служба да събира играчки и да ги поставя обратно по рафтовете или в кутии. Всеки път президентът се облягаше на вратата и изглеждаше продължително виновната служителка, която даваше някакво глупаво извинение, обикновено че чисти от оперативни съображения, защото може да се наложи да мине бързо през стаята, за да стигне до Кайл, и един петнайсетсантиметров камион „Лего“ би могъл да й попречи да изпълни мисията.

Джак винаги вдигаше едната вежда, усмихваше се леко и поклащаше глава, преди да отмине.

След като сложиха Кайл да легне, Джак и Кети продължиха по коридора, за да проверят Кейти. Тя спеше в Източната спалня - бивш кабинет на Нанси Рейгън и спалня на Каролайн Кенеди, както и спалня на „първите деца“ Триша Никсън, Сюзан Форд и Ейми Картър. Стаята изглеждаше доста по-подредена от тази на Кайл, предимно защото момичето беше на десет години, а не на осем като Кайл. До отсрещната стена стоеше къща за игра - копие на Белия дом, и тя заедно с леглото с балдахин в лавандулов цвят заемаха почти цялата стая. На една масичка имаше снимка на усмихнатата Кейти с Марсела Хилтън - агент от Тайната служба, загинала при спасяването на Кейти от опит за отвличане. Кейти не си я спомняше вече, но родителите й почитаха паметта на Марсела, като държаха снимката й в резиденцията си в Белия дом и се надяваха бъдещите президенти и първи дами да осъзнават колко важна е работата на охраната.

След като приспаха децата, Джак и Кети се върнаха в своята спалня. Легнаха си и взеха по нещо за четене. Тя разлисти месечното издание на „Американско списание по офталмология“, а Джак отвори нова книга, посветена на Военноморската конференция в Лондон през 1930 г.

Четоха мълчаливо около половин час, преди да угасят лампата и да се целунат за лека нощ.

Не минаха и няколко минути, когато Джак се събуди от отварянето на вратата на спалнята.

Изправи се бързо - като президент на Съединените щати беше привикнал да го събуждат късно нощем и не се изненадваше повече от това, че над него се надвесва някой. Обикновено следваше офицера от нощната смяна до Западния хол, за да говорят, без да смущават Кети. Но щом Джак стъпи на пода и посегна за очилата си, лампата в спалнята се включи.

Това беше ново.

Изненадан и веднага застанал нащрек, Джак сложи очилата си и видя как агент Джо 0’Хеърн приближава бързо към леглото.

- Какво има? - запита Джак доста разтревожен.

- Съжалявам, господин президент, но възникна ситуация.

Необходимо е да ви преместим със семейството ви в Западното крило.

Западното крило ли?

Това прозвуча на Джак съвсем нелогично, но стана и тръгна, преди да разпита агента за повече подробности за тази опасност. Джак изпитваше огромно уважение към работата на Тайната служба и знаеше, че в момент на криза не трябва да се държи като агресивно магаре.

Все пак зададе още един въпрос:

- Децата?

- При нас са - увери го 0’Хеърн.

Джак грабна халата си и се обърна към Кети, която стана, наметна се и макар още не съвсем будна, се втурна към вратата с агента и съпруга си.

Децата се намираха в коридора с агентите. Семейство Райън и четиримата им охранители тръгнаха бързо и спокойно надолу по стълбите.

0’Хеърн каза в микрофона си:

- Слизаме с Фехтовача, Хирурга, Палавника и Пясъчника. Идваме след три минути.

Тайната служба използваше кодови имена - Фехтовача за Райън, Хирурга за Кети, съвсем естествено, а Кейти и Кайл наричаха Пясъчника и Палавника.

След минута четиримата членове на семейство Райън излязоха отвън през Западната колонада. Децата вървяха, сънени, с родителите си, но Джак знаеше, че след не повече от минутка Кейти ще започне истински инквизиционен разпит, за да разбере какво става. Надяваше се, че самият той ще получи някакви отговори преди това.

Сега около тях се намираха шестима агенти във фаланга. Райън не видя да са извадили оръжие и никой не викаше или не ги караше да бързат, но всички действаха сякаш някъде там има истинска заплаха за президента и семейството му.

0’Хеърн говореше с някого по микрофона и караше всички да се движат бързо. Каза на Райън:

- Засега ще ви настаним в Овалния кабинет.

Джак погледна към него, докато крачеха.

- Не разбирам, Джо. Каква е тази заплаха в спалнята, която не е заплаха на двайсет и пет метра в Западното крило?

- Не съм сигурен, сър, но ми е казано да ви измъкна от резиденцията.

- Ами Сали и Младши?

Райън, който не разбираше каква е тази заплаха, се питаше съвсем естествено дали другите му деца са в подобна опасност.

0’Хеърн, изглежда, не знаеше това. Определено действаше по информация, с няколко секунди по-стара от тази, която казваше на президента. Нямаше представа какво се случва, а само извеждаше шефовете си от резиденцията съгласно заповедта.

Щом Джак влезе в Овалния кабинет, отиде право при бюрото си и хвана телефона. Понечи да набере Арни ван Дам, но началникът на секретариата влезе през вратата от кабинета му. Джак виждаше, че Арни е стоял до късно. Вратовръзката му беше развързана, а ръкавите на ризата - навити.

Махна с ръка към Джак и 0’Хеърн да го последват назад в коридора, встрани от децата, след което каза:

- Кети, ще дойдеш ли и ти?

Това изненада Джак, както и Кети, но тя каза на децата да чакат с охраната и тримата възрастни излязоха от стаята.

- Какво има? - запита Джак.

Арни отговори:

- Базата на Тайната служба тук, в Белия дом, получи обаждане от болницата. За изследванията на Сергей Головко. Страда от радиационно облъчване.

- Радиационно облъчване?

- Да. Казаха, че е много малка вероятността Белият дом да е сериозно компрометиран с опасни нива от материала, но за да са сигурни, искат вие и семейството ви да излезете.

Джак пребледня.

- Господи! Кети, ти го държеше в ръцете си.

Доктор Кети Райън изглеждаше разстроена от чутото за Сергей, но странно незаинтересована за себе си. Махна бързо с ръка, за да разсее тревогата на съпруга си.

- То не става така. Ще трябва да ме прегледат със сигурност. Но всичко ще е наред.

- Откъде знаеш?

- Знам, защото това не е по цялото му тяло. Помниш как изглеждаше той. Сега разбирам. Не е ял лоша храна. И не е поел твърде много радиация. Показваше класически симптоми на поглъщане на големи количества радиоактивен изотоп. Отровили са го.

Тя се обърна към Арни:

- Полоний ли е?

- Аз... нямам никаква представа. Болницата все още прави изследвания.

Кети изглеждаше сигурна.

- В него ще намерят полоний.

Погледна Джак и каза:

- Съжалявам, Джак. Ако е достатъчно силно да го разболее така, значи е смъртоносно. Няма противоотрова.

Райън се обърна към 0’Хеърн.

- Искам всички да напуснат резиденцията. Всеки готвач, домакин, охранител и чистач.

Джо 0’Хеърн отговори:

- В момента го правим, сър.

Кети добави:

- Никой да не влиза в резиденцията в Белия дом без защитен костюм трето ниво, докато проверяват и почистват. Това е само предпазна мярка. Ще открият високи нива на изотопа, може би ще се наложи да почистят приборите, с които той се храни, както и чашата му, но само толкова.

Помисли малко и допълни:

- Може би ще се наложи и тоалетната да се обеззарази.

Джак не беше сигурен, но работата му беше да мисли и за политическите измерения на случая.

- Ще ги оставим да правят каквото трябва в резиденцията, но без това да пречи на работата на останалите. Ще работим както обикновено, нали? - каза той на Арни.

- Джак - отвърна Арии. - Трябва да разберем с какво си имаме работа. Може Головко да не е бил целта. Може да е бил оръжието.

- Какво искаш да кажеш?

- Може това да е опит за убийство на теб и семейството ти. Опит за обезглавяване на правителството на САЩ.

- Не мисля така, Арни - каза Кети и се обърна към агент 0’Хеърн: - Трябва да проверим Джак за всеки случай, но съм сигурна, че всеки с достъп до полоний и в състояние да отрови Сергей ще си е написал домашното. Твърде висока е случайността за срещата между Сергей и Джак, за да може това да е заплаха.

И за миг не смятам, че Джак е бил целта - добави тя.

Президентът Райън мислеше същото и затова гледаше по-мащабно на нещата.

- Това няма как да остане скрито. Особено ако ще трябва да ида в болницата за изследвания. Ще трябва да овладеем тази ситуация възможно най-бързо.

Ван Дам каза:

- Известен руски дисидент бива отровен, вероятно в САЩ, и замърсява Белия дом? Това няма да изглежда добре, Джак.

- Никак, мамка му - въздъхна Райън. - Извинявай, Арни. Ти просто си гледаш работата. Но ще действаме ударно. Друг начин няма.

Джак се върна с Кети в Овалния кабинет и двамата прекараха няколко минути с децата, за да им кажат, че всичко е наред. Кети обясни, че един гост се е разболял и трябва внимателно да се почистят местата, в които е ходил, но няма причина за никакви притеснения.

Кайл веднага прие обяснението, като чу, че баща му ще му позволи да спи на канапето в офиса. Кейти, достатъчно голяма и умна, вдигна вежди в знак на съмнение, но Кети успя да я убеди, че са в безопасност с малко по-откровени обяснения.

След няколко минути Кети седеше на бюрото в Овалния кабинет и се обаждаше на лекарите, заети със случая в болницата, за да разпита за състоянието на Головко, за което Ван Дам не можеше да каже нищо - макар и адски добър началник на секретариата, той не беше лекар. След това тя събуди колегите си в „Джон Хопкинс“, които бяха специалисти по ядрена медицина и радиационни болести и поиска тяхното мнение за ситуацията.

Райън остави жена си да командва - имаше късмет, че разполага със специалист като нея в първите моменти на кризата, за да може той да се занимава с другите въпроси. Тръгна към кабинета на Арни, където обсъдиха политическия аспект, за който Райън се опасяваше, че щеше да е също толкова радиоактивен. Двамата се обадиха на Съвета по Национална сигурност и ги помолиха да дойдат в сградата възможно най-бързо. Западното крило остана затворено за нощта, но поръчаха кафе за тази среднощна среща.

Джак отиде в слабо осветената Кабинетна зала, а Кети го последва след няколко секунди. Седнаха пред дългата маса.

- Какво научи от болницата? - запита той.

Кети отговори:

- Зле е, Джак. Подозират силна доза полоний-210.

- Как не са разбрали за това веднага?

- Болницата не е проверила за такова нещо при постъпването му. Рядко се случва и не е обичайна част от токсикологичните прегледи.

- А колко радиоактивен е той?

Кети въздъхна. Да съобщава лоши вести, беше една неприятна част от работата й, с която имаше добър опит. Понякога се налагаше да поукрасява нещата. Но сега говореше с Джак и знаеше, че той ще иска да чуе фактите възможно най-изчистени. Затова каза:

- Нека обясня така. Ако не го кремират, след като умре, костите му ще съскат от радиоактивност над десет години.

- Невероятно.

- Сравнен по тегло, полоний-210 е четвърт милион пъти по-смъртоносен от цианида. Едно кристалче сол, ако бъде погълнато, е достатъчно да убие зрял човек.

- Защо смятах, че имаме детектори за лъчение в Белия дом?

- Полоният изпуска алфа частици. Те не се показват така добре на детекторите. И затова е толкова лесно да го вкараш незаконно в страната.

- Супер - измърмори Джак. - Но ти си сигурна, че си добре?

- Да. Ефектът зависи от дозата и аз не съм приела никаква доза. Ти самият докосна Головко, когато се ръкувахте. Ще ни тестват, но ако не сме погълнали отровата, значи сме добре.

- А ти откъде, по дяволите, знаеш за това повече от мен?

Кети сви рамене и отговори:

- Аз всеки ден се занимавам с радиация, Джак. Човек се научава да се отнася сериозно към тези неща. Но и да живее с тях.

- Сергей наистина ли ще умре?

Кети кимна мрачно.

- Не знам с колко е отровен, но количеството определя само колко дълго ще се мъчи. Надявам се за негово добро да са му дали голяма доза. Бих казала, че не повече от два дни. Съжалявам много. Знам, че бяхте приятели.

- Да. Отдавна се познаваме.