Властта на президента

55. Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън прекара повечето от деня по мразовитите улици на Цуг, Швейцария, заедно с агента от британското контраразузнаване Ник Истлинг - ходеха по всички места, посетени от Дейвид Пенрайт в дните преди смъртта му. Ходиха в хотела, във фирмата за коли под наем, откъдето беше наел мерцедес, и в два ресторанта.

Навсякъде Райън караше Истлинг да пита дали Пенрайт е бил сам. Оказа се, че в повечето случаи, освен в ресторанта, в който са вечеряли с Утринна звезда, преди да загине, и в бара, в който, изглежда, беше опитал, но без успех, да свали една германка, е бил сам.

Чак вечерта стигнаха до тайната квартира на МИ-6 в ЦУГ, в която беше работил Дейвид Пенрайт. Тя се намираше на няколко минути път северно от града, на един хълм в жилищен район с двуетажни къщи с малки градини отпред и големи оградени задни дворове. Райън и Истлинг влязоха през предната врата и поздравиха останалите от екипа контраразузнавачи работили тук почти целия ден.

- Има ли нещо, Джоуи? - запита Истлинг първия човек в хола. Домът беше почти напълно разглобен - с извадени подови дъски, свалени панели на стените и разрязани възглавници на дивана.

- Нищо на открито. В сейфа имаше заключени документи.

- Какви?

- На немски език, разбира се. Приличат на вътрешни преводи в „Рицман Приватбанкирс“. Разпечатка от матричен принтер. Номерирани сметки, преводни суми - такива неща. Много страници.

- От пристигането си тук не е споделял нищо със Сенчъри Хаус - каза Истлинг. - Срещнал се е с Утринна звезда в деня, в който е убит. Може да ги е получил от него и да ги е донесъл тук, преди да иде на бар.

- Ако е така, значи е спазил протокола - отговори Джоуи.

- Добре че когато линейката го е карала към моргата, документите не са били в него.

Истлинг кимна в знак на съгласие.

- Продължавайте.

Къщата, която се оказа съвсем прилична, с модерно обзавеждане, имаше петдесетинчов телевизор в хола. До него имаше видеокасетофон с колекция касети на рафт до телевизора. Един от контраразузнавачите систематично преглеждаше всяка видеокасета на бързи обороти.

Ник и Джак влязоха в кухнята, където един мъж изсипваше корнфлейкс от кутия в купи, а после прокарваше ръце из тях, за да търси скрити неща. Трети мъж от контраразузнаването лазеше на пода с фенерче в ръка и проверяваше фугите между плочките за признаци за местене или вадене.

- Защо Пенрайт не е живял тук? Защо е трябвало да наеме хотел? запита Райън.

Истлинг сви рамене.

- Искал е да е близо до лоби бара. И да има къде да води момичета.

- Това го знаеш със сигурност или предполагаш?

- Както казах, Дейвид Пенрайт не е първият мъртъв офицер, когото разследвам. Досега всичко, което съм видял и научил, съвпада с предположенията ми, че става дума за случайност. Виж, Джак. Изглежда ти се иска това да е удар на КГБ, но те не ликвидират нашите хора по улиците на Западна Европа.

Преди Джак да успее да отговори, телефонът в малкия кабинет в къщата звънна. Един от хората на Истлинг вдигна слушалката, след което я подаде на шефа си.

Докато Ник Истлинг се обаждаше, Райън излезе на балкона към задния двор. Изгледът си го биваше - виждаше се целият град, а и езерото Цуг от другата му страна. Отвъд черната вода далечният бряг на езерото светеше от мигащите улични лампи и прозорците на сградите. Студеният и чист въздух караше Джак да мисли, че може да протегне ръка над водата и да докосне другия бряг, който се намираше на километри от него.

Британският контраразузнавач излезе при Джак след няколко минути. В ръцете си държеше две бутилки бира „Зоненброй“ от хладилника. Райън смяташе, че е твърде студено за бира, но взе едната бутилка и отпи от нея, като отново се загледа към езерото.

- Обадиха се от Лондон - каза Истлинг. - Тази сутрин един патоанатом с екип от четирима медици е прегледал тялото на Пенрайт в Цюрих. Няма белези от пробождане на кожата, каквито остават от иглите на спринцовки. Знаем, че ще открием алкохол в кръвта му, но токсикологичните изследвания за други вещества ще отнемат седмици. Но според патоанатома определено не изглежда да е бил упоен или отровен.

Райън не каза нищо.

Истлинг се загледа към двора.

- Напил се е достатъчно много, за да се спъне и да падне на улицата. Лошо за човек на мисия.

- Той се отнасяше сериозно към работата си - каза Райън. - А ти го изкарваш някакъв клоун. Не го познавам добре, но заслужава по-добро отношение от онова, което получава от теб.

- Не беше клоун - отговори Истлинг. - От толкова време ходи по ръба на бръснача, че е започнал да пие и да се среща със случайни жени, за да релаксира от опасностите. И на най-добрите се случва. Аз съчувствам на стреса и напрежението, с което трябва да се справят, но в крайна сметка работата ми е да получа отговори.

Двамата продължиха да гледат към езерото Цуг, към светлините в другия му край. Джак си представяше как Пенрайт е седял тук и се е наслаждавал на красивата гледка преди няколко дни, докато е планирал следващия си ход с Утринна звезда.

- Значи това е то, така ли? Заминаваме си? - запита Райън.

- Лондон ще реши. Ако сър Базил смята да изпрати друг човек за контакт с Утринна звезда, може да останем ден-два повече, за да докладваме констатациите си на...

Райън, който продължаваше да гледа към далечния край на езерото Цуг, видя ярък блясък, който освети всичко чак до ниските облаци над брега. Светлината изглеждаше сякаш е на земята, а не над водата, но не можеше да се каже лесно. Пет секунди след това до балкона, на който стояха двамата мъже, достигна грохот.

Истлинг също гледаше натам.

- Експлозия.

- Мисля, че виждам огън - отговори Райън, който се взираше в далечината.

Изтича в къщата и запита мъжете дали не са намерили тук бинокъл. Един от тях вдигна декоративен, но работещ телескоп от триножник в кабинета и другите се засмяха, когато го подаде на Райън.

Американецът го взе и изтича обратно на балкона.

С усилие вдигна големия телескоп до окото си. Истлинг стоеше и го наблюдаваше.

На другия бряг, почти невидим сред светлините от другите къщи, се виждаше огън. Намираше се на няколко преки от брега, малко по-високо на хълма.

- Как се казва това място там?

- Роткройц - отговори Истлинг.

- Където убиха банкера Тобиас Габлер онзи ден?

- Всъщност да.

Джак отпусна телескопа.

- Да тръгваме.

- Да тръгваме? Там ли? Защо?

- Защо ли? Сериозно ли говориш?

- Райън, какво според теб е станало?

- Не знам, но отивам да видя отблизо.

- Това е абсурдно.

- В такъв случай защо не останеш тук да помагаш на хората си да се ровят из корнфлейкса? Аз отивам там.

Райън се обърна и излезе от балкона. Взе от масата ключовете на една от наетите коли и се втурна навън.

Когато вкара ключа в ключалката, чу забързани стъпки по чакъла зад себе си. Истлинг идваше.

- Аз ще карам.

Караха половин час около езерото, за да стигнат до Роткройц. Когато влязоха в селцето, нямаше как да сбъркат посоката. Бушуващите пламъци над къщата се издигаха петнадесет метра нагоре. Истлинг само трябваше да води колата към заревото, въпреки че се налагаше да отбива заради набързо поставените прегради по улиците, които трябваше да осигурят път за аварийните коли, и накрая успя да паркира наблизо - не се наложи двамата с Райън да ходят много.

Проправиха си път през голяма тълпа зяпачи на паркинга срещу пожара. Джак чувстваше горещината по лицето си.

По всичко личеше, че сградата е красив ресторант - пред нея се виждаше открита зона за маси с камини, които да топлят посетителите в студените вечери, а зад нея имаше продълговата конструкция с прозорци от пода до тавана, откъдето посетителите на ресторанта можеха да се наслаждават на удивително добър изглед към езерото. Високо над паркинга се открояваше табела с надпис „Ресторант Майсер“. Но сега сградата гореше, прозорците й бяха натрошени и огнеборците блъскаха встрани масите и столовете от ковано желязо, за да могат да изтеглят пострадалите от тази касапница.

На паркинга се виждаха няколко тела, покрити с черен найлон. Джак преброи поне десет, но не можеше да е сигурен в непостоянната светлина от огъня и многоцветните отблясъци от лампите на аварийните коли.

Десетки пожарникари все още се бореха с огъня и го обливаха с вода от маркучи от всички страни, а полицията задържаше тълпата назад с предупредителна лента, крясъци и, от време на време, бутане. Някой в тълпата каза, че камините се захранват от газопровод, и уплашени от евентуална нова експлозия, полицаите изместиха ограничителната лента на отсрещния тротоар.

Докато стояха с Ник далеч от светлината на ревящите пламъци, Джак забеляза група полицейски коли на ъгъла в отсрещния край на оградения с ленти паркинг. Двама полицаи заведоха брадат мъж с белезници към една от колите и го бутнаха да седне отзад. Той изглеждаше няколко години по-млад от Джак, но от това разстояние не можеше да се каже със сигурност.

- Интересно какво става - каза Джак.

Ник тръгна натам.

- Можем да опитаме да разберем.

Когато заобиколиха паркинга, полицейската кола с мъжа на задната седалка изхвърча на улицата и бързо се изгуби надолу.

Двама униформени стояха в края на редицата полицейски коли. Ник Истлинг отиде до тях и каза:

- Entschuldigung. Sprechen Sie Englisch?[9]

Единият полицай отговори на немски:

- Да, но сме заети.

- Разбирам. Чудех се само защо арестуваха онзи човек.

- Не го арестуваха. Задържаха го за разпит. Напуснал сградата малко преди взрива. Не бил посетител, а само влязъл отпред и излязъл отзад. След взрива една от сервитьорките го забеляза в тълпата и ни го посочи.

- Разбирам.

- Вие видяхте ли експлозията?

- Не, за съжаление. Нищо не видях.

Истлинг и Райън се обърнаха и тръгнаха отново през тълпата. След няколко минути напуснаха района, за да се върнат в тайната квартира, откъдето англичанинът искаше да се свърже със Сенчъри Хаус по секретния телефон. МИ-6 трябваше да окажат натиск на швейцарците, за да дадат информация за това престъпление, за задържания брадат мъж и за всичко друго, което може да се получи на такова по-високо ниво.

Истлинг остави Райън в хотела и продължи към квартирата. И този път аналитикът от ЦРУ се почувства сякаш контраразузнавачът го пренебрегва, но знаеше, че няма какво да прави в къщата, и затова не каза нищо.