Властта на президента

17.

Джак Райън беше създал Колежа по време на първия си президентски мандат като малка, но здраво удряща група със задача да отстоява целите на Съединените щати по начини, за които не пишеше нищо във финансовите отчети.

Джак Райън постави начело Гери Хендли. Бившият сенатор от Кентъки се оттегли от обществения живот позорно заради фалшифициран случай с финансови измами, нарочно нагласен, за да го изведе от политическия живот и да му даде възможност за трудната и много важна работа по създаване на шпионската фирма.

За да е сигурно, че хората в Колежа са защитени, в случай че дейността им бъде разкрита, преди края на първия си мандат Райън подписа тайно сто празни президентски помилвания и ги предаде на Хендли.

С достъп до разузнавателна информация на ЦРУ и на Агенцията за Национална сигурност, но без бюрокрацията и надзора на правителствените разузнавателни служби, Колежа имаше значително повече свобода при провеждане на операциите си и следователно мощ и обсег на действие, с които постигна невероятни успехи в последните няколко години.

Но когато президентът Райън създаде тази група, той не знаеше, че един ден нейният оперативен отдел ще включва и старите му приятели и съдружници Джон Кларк и Доминго Чавес, племенниците му Доминик и Брайън Карузо и дори собствения му син, Джак Райън-младши.

Брайън загина по време на акция в Либия преди две години и на негово място дойде армейският рейнджър Сам Дрискол.

Преди няколко месеца китайски хакери проникнаха в мрежата на „Хендли Асошиейтс“, а няколко китайски убийци нападнаха посред нощ главната квартира на фирмата в Уест Одентън в опит да я изтрият от лицето на земята. Екипът на Хендли осуети китайското нападение, но знаеше, че не можеше да продължава да работи на същото място, защото китайците знаеха къде се намират, а може би и какво точно правят.

Загубата на адреса в Уест Одентън създаде главоболия, защото изискваше не просто да се намери нова сграда. Колежа получаваше много от информацията си от група антени на покрива на една пететажна сграда, с които прехващаха разузнавателна информация, разменяна между Агенцията за Национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, и Централното разузнавателно управление в Ленгли, Вирджиния.

Сега, когато сградата на „Хендли Асошиейтс“ се ползваше само по явното си предназначение, не можеха да разчитат на този метод за събиране на тайна информация.

Но имаше надежда за Колежа и бъдещето му и тя се олицетворяваше от четиридесет и пет годишния компютърен специалист Гавин Биъри. Той прекара месеците след китайското нападение, за да търси метод да осигури информация от свърхсекретната мрежа на ЦРУ „Интелинк-ТС“. Използва авангардния хакерски код на китайците срещу компютрите на ЦРУ и след като се убеди, че Управлението е затворило слабите места, се зае да търси нови вектори на заплаха в „Интелинк-ТС“.

До момента работата му даваше големи обещания и малка отплата.

Докато Гавин работеше по събирането на разузнавателна информация, Гери Хендли се грижеше да осигури нова база за дейността им, а оперативният персонал на Колежа, но без Джак Райън-младши, се обучаваше в просторната ферма на Джон Кларк в Емитсбърг, Мериленд.

Тази ферма може и да не предлагаше най-подходящото място на света за обучение на диверсанти, но за момента поне вършеше работа.

До неотдавна операторите се обучаваха в тайни бази по цялата страна, но сега бяха уязвими и затова се оттеглиха във фермата, където тренираха, за да се поддържат във форма. Дори завзеха една от стаите за гости и я превърнаха в малък оперативен център и миниучилище. Всеки ден прекарваха по един час или повече над своите компютри с програми за учене на чужди езици и четяха най-новата информация за най-проблемните места по света.

И до един се надяваха адски силно, че ще имат възможност да приложат обучението си, когато възобновят оперативната работа.

Гери Хендли отдели един от следобедите, предвидени за обиколки из щата Вашингтон и оглед на стотици офис сгради, за да иде с колата до Емитсбърг, Мериленд, където сега седеше пред кухненската маса в къщата на Джон Кларк. Около него се бяха наредили операторите от Колежа, както и Гавин Биъри. Събираха се тук веднъж седмично, въпреки че от тези срещи нямаше някаква полза. Всяка седмица Гери им разказваше за търсенето на подходящо място за организацията, Кларк и операторите обсъждаха обучението си, а Биъри с много технически жаргон обясняваше на всички какво прави, за да възстанови потока информация от ЦРУ.

Срещите минаваха спокойно, но всъщност всички искаха да се занимават с нещо друго, а не просто да си седят в кухнята на Кларк.

Гери възнамеряваше да започне срещата с описание на няколко от имотите близо до Бетесда, но Кларк обясни, че иска да обсъдят нещо друго.

- Какво има? - запита Гери.

- Възникна една ситуация.

Кларк разказа на Хендли и останалите за разговора си с Кийт Биксби, резидента на ЦРУ в Киев, и че Управлението се интересува от руски престъпен бос, познат като Глеб Белега.

Доминго Чавес беше прекарал няколко дни в разговори по телефона с приятели от Русия и Украйна, предимно бивши колеги от „Рейнбоу“. От тях научи повече за Белега и неговата организация. Никой не знаеше какво прави той в Украйна с чеченците, но на Чавес и Кларк това изглеждаше много подозрително, особено след като там се задаваше война на хоризонта.

Хендли каза:

- Значи знаем само, че този е руски бандит и че работи в Киев.

- Знам също, че ЦРУ нямат достатъчно хора, за да го следят. Съвсем основателно, те се занимават с разузнаване в Киев, а не с организираната престъпност - отговори Кларк.

- Какво искаш да направим?

- Кийт Биксби е добър служител, но в тежка ситуация. Мисля си да идем в Киев и да видим тази връзка с мафията и изобщо какво е намислил Глеб Белега.

Хендли огледа останалите в групата. Не се изненада, че всички те изглеждаха готови да тръгнат за летището още в този момент.

- Колко високо е той в организацията им? Нещо като дон на мафията ли е?

През последната година Чавес беше станал нещо като специалист по организираните престъпни групи - изучаваше тази тема, докато Колежа бездействаше.

- Русия няма мафия в смисъла, в който ние я знаем - каза той. - Това е просто удобно име, което обяснява, че те са престъпна организация. В Русия и в другите източни държави шефовете в престъпната йерархия са воры в законе, което се превежда като „крадци по закон“, но означава нещо като гангстер, който спазва система от правила. Деветдесет и девет цяло и девет процента от престъпниците носят златни верижки и зле стоящи им костюми и искат да бъдат смятани за големи босове, обаче не са истински воры в законе. Но във всяка организация може да има по няколко воры, а онзи, който е най-отгоре, със сигурност е такъв. А Глеб Белега е истински, сигурни сме в това. Той е вор.

- А колко голям е проблемът с организираната престъпност в Русия сега? - запита Хендли.

- Министерството на вътрешните работи на Валерий Володин прогони почти всички по-големи и мощни престъпни групи от Русия.

- Как са се справили?

- ФСБ имат звено, което се нарича УПРО - Управление за анализ и потискане на престъпните организации. Всъщност те са ударен отряд, който гони членовете на организирани престъпни групи из Москва и Санкт Петербург. Но интересното е, че, изглежда, гонят само чуждестранни гангстери. Има една група славяни, която започва работа в края на деветдесетте години, и сега процъфтяват, защото ФСБ преследва здравата всички чеченци, грузинци, арменци и други. Тази група е известна като „Седемте каменни мъже“.

Хендли запита:

- Седем ли са само?

- Не. Името е на една необичайна рок група от Република Коми. Става дума за седем масивни каменни колони в полето. А групата е сформирана в един затворнически лагер в Коми.

- Сега в Русия „Седемте каменни мъже“ контролират лихварството, отвличанията за откуп, трафика с хора, проституцията, кражбата на коли, убийствата по поръчка... всичко.

- И Глеб е шеф на „Седемте каменни мъже“? - запита Хендли.

- Не е шеф - водачът на организацията не е известен. Дори повечето хора в групата май не знаят кой е начело. Но знаем, че Глеб Белега е шеф на клона на организацията в Санкт Петербург. Може дори да е втори след големия бос.

- И никой не знае какво прави той в Киев с чеченските гангстери, така ли? - поинтересува се Карузо.

- Никой. Досега не е известно да е напускал територията си, нито пък да е бил приятелски настроен към етническите малцинства.

Хендли заяви:

- Добре. Одобрявам. Но как ще намерите информация за дейността на „Седемте каменни мъже“?

- Гавин? - обърна се Кларк към Биъри.

- Не мога да проникна в „Интелинк-ТС“. Още не. Но имам достъп до СИРПНет. Това е поверителна мрежа на правителството. Определено няма така хубави данни, както в „Интелинк“, но... знаете как е при разузнаването. Ако в откритото пространство има един тон лайна, то има поне още два тона с някакво ниво на секретност.

Кларк поясни:

- Информацията от Гавин ще помогне на работата ни в Киев и мисля, че ще успеем да добием добра представа за ситуацията там.

Гавин добави:

- Аз проникнах в сървърите на украинската СБУ - това е тяхната полиция. Именно там си пазят информацията за организираната престъпност. Мисля, че тя ще е полезна, но не е същото, както да имаш достъп в „Интелинк-ТС“.

- Ще трябва да си помагаме със старомодните шпионски трикове - обади се Дрискол.

Другите се ухилиха, но Хендли имаше още въпроси:

- Кой ще иде там?

- Очевидно Райън е във Великобритания, но всички други ще идем - отговори Кларк.

Хендли, изглежда, се изненада леко.

- Мислех, че ти приключи с работата на терен.

- Така е. Но говоря руски и чета украински. Този път ще трябва да се върна на терен.

- Май пенсионерската шапка ще чака още, а, господин Кларк? - пошегува се Доминик.

Кларк го изгледа сурово.

- Майната ти, хлапе. Не нося шапка. Не съм толкова стар.

Доминик отговори:

- Не съсипвай образа си на кофти копеле от онези времена, господин Кларк.

Чавес ги прекъсна:

- Гавин, нали и ти ще дойдеш?

Биъри погледна Хендли като дете, което се моли на майка му да го пусне да си играе в къщата на свой приятел.

Хендли въздъхна.

- Е, щом се върна от Хонконг цял, се мислиш за международен супершпионин, а, Гавин?

Биъри сви рамене, но Чавес се обади в негова защита:

- Той ни извади от сериозна каша там, Гери. Не ми е приятно да го кажа, но без него можеше и да не се измъкнем.

- Добре - съгласи се Хендли. - Отиваш в помощ на операцията.

След това се обърна към Кларк:

- Естествено, не може да заминете там с оръжие.

- Не - отговори Кларк. - Ще трябва да имаме готовност за арест и разпит по всяко време от властите. Можем да се правим на журналисти. С достатъчно добри препоръки и документи ще се оправим.

Хендли оспори това:

- Добрите документи ще помогнат, ако ви прибере полицията, но не и ако попаднете на „Седемте каменни мъже“.

Джон Кларк се съгласи с това:

- Напълно вярно. Ще гледаме Белега и неговите момчета да не ни приберат.

Гери добави:

- Джон, не трябва да ти напомням, че Киев ще бъка от всякакви сенчести типове. Явни и под прикритие.

Джон огледа останалите от екипа.

- Чувам те високо и ясно и ще положим максимални усилия да крием операцията от явните и тайните - усмихна се той. - Но искам да се запише, че и аз имам екип от сенчести типове.