Игра на милиарди

15

Първият куршум я уцели в гърдите. Не беше сигурна къде точно, но се почувства като блъсната от камион. Вторият я уцели на същото място, тя падна назад, главата й се удари в рамката на вратата и осъзна, че този е професионалист. Какъв точно професионалист, нямаше как да прецени, защото вече се беше сринала на земята и не можеше да диша, и макар очите й да бяха отворени, единственото, което можеше да види, бяха звездички посред бял ден.

Алекс се опита да вдигне глава, но нищо не се получи. Тъй като носеше бронежилетка, която не би позволила на куршумите да преминат, се усъмни, че е наранила гръбнака си. Опита отново, но резултатът не беше кой знае колко по-добър. Не обичаше скатавките и хората, които не се подчиняваха на заповедите й, затова се отнасяше по същия начин и към себе си. Разгневи се, нареди на пръстите си да се свият, но независимо от всичките й усилия, остана неподвижна като вкаменелост.

Въздухът беше прорязан от изстрели, които нараниха слуха й по-тежко, отколкото куршумите. Чу тупване на пода до себе си и изведнъж отново можеше да вижда. Малой се беше сринал на земята. От врата му на струйки бликаше кръв, малки, неритмично изригващи гейзери. Пътник е, помисли си Алекс. Никой не може да изгуби толкова много кръв. Знаеше, че това е нещо ужасно и че по-късно щеше да се почувства разбита. Сега обаче беше прекалено смаяна, за да изпитва каквото и да било.

Дъските под нея потрепериха. Отново усети кръвта да се движи в крайниците й. Вдигна глава точно навреме, за да види Шепърд да бяга по стълбите. Мъжът спря и стреля с пистолета. Изстрелът прозвуча по-силно от останалите и я върна в реалността. Последваха още изстрели. Чувстваше се като на стрелбище в Кони Айлънд, където всеки изстрел те караше да потръпваш, а вътрешностите ти се преобръщаха. Джейсън Мара се появи от кухнята, стреляше по Шепърд. Двамата с Дириенцо бяха подсигурили задната врата, за да не може заподозреният да избяга. Главата на Мара рязко се килна на една страна. Стената зад него се изпръска с кръв. Агентът падна. Алекс знаеше, че е мъртъв.

Шепърд продължи по стълбите. Алесандра насочи пистолета си и стреля. После пак и пак. Навсякъде се разлетяха гипс и тапети. Мъжът се извъртя и насочи оръжието си към нея. Намираше се на 6 метра разстояние, но тя се чувстваше достатъчно близо, за да преброи прорезите в дулото. Всеки момент щеше да я гръмне. Оръжието просветна и я заслепи. На два сантиметра от ухото й се разлетяха трески. През цялото това време Алекс продължаваше да стреля. Шестнадесет куршума, каза си тя, макар че нямаше представа колко пъти беше дръпнала спусъка. Ръката я болеше от стискането, а китката й трепереше. Спря за секунда — дори и за по-малко, — насочи дулото към гърдите на Шепърд, след което стреля три поредни пъти. Мъжът като че ли се хвърли към стената, отскочи от нея и се прекатури през парапета. Падна с главата напред, удари се в пода и изгнилите дъски изпукаха. Повече не помръдна.

Тишината беше по-оглушителна от стрелбата.

Алекс се изправи на коляно и се обърна към Малой.

— Дръж се, Джими — каза му тя. — Ще извикам помощ. Очите на колегата й я умоляваха. Устата му беше отворена,

устните му трепереха. Мъжът говореше нещо, но думите бяха неразбираеми. Той повтори и Алекс разбра.

— Моите момичета — казваше. — …ги обичам.

— Дръж се, скъпи. Всичко ще бъде наред.

Алесандра избягваше да го гледа в очите. Трябваше да намери сънната му артерия. Пръстите й опипваха вътре в зейналата рана, но имаше прекалено много кръв и половината му врат го нямаше. Малой стрелна ръка и хвана нейната, пръстите му се забиха в плътта й. Натискът бавно отслабна. Ръката му отново падна на пода. — Джими.

Малой се взираше безжизнено покрай нея.

Алекс се изправи. В стаята се беше вдигнал пушек от барута, беше толкова гъст, че изгаряше очите й. Мара също беше мъртъв. Вече знаеше това. Дириенцо лежеше на няколко крачки от нея. Имаше дупка в бузата си и в задната част на главата си — приличаше на странен нар.

Жената прекоси помещението. Рандал Шепърд лежеше върху стомаха си, главата му беше погълната от старите, изядени от термити дъски. Срита го, но той не реагира. Срита го отново, защото беше задник. Коленичи, заби два пръста във врата му, но не намери пулс. Можеше да види какво се крие под дъските. На няколко сантиметра от краката й се намираше сандък в маслинен цвят с жълт надпис на кирилица. Все още нямаше никаква представа какво означава написаното. Нямаше значение. Имаше и цифри.

АК-47.