Игра на милиарди

55

— Какво, по дяволите, се е случило с теб?

Както винаги Марв Шанк беше предвидил точния момент на пристигането на Астър. Стоеше до рецепцията и се залепи за него, докато вървеше по коридора.

— Не питай.

Шанк го хвана за ръката, за да го спре.

— Питам те. Астър се освободи.

— Видях затварянето. С какво разполагаме?

Марв стисна челюст, погледът му се луташе насам-натам, гневът струеше от всеки потен сантиметър на тялото му.

— Адвокатите са в конферентна зала едно — успя да каже след цяла болезнена секунда. — Брад Зарек е в конферентна зала две и като че ли е напът да получи сърдечен удар.

— Носи ли бейзболната си ръкавица?

— Каква ръкавица?

— Забрави. Какво става с Ревънтлоу?

— В офиса ти е.

— И?

— Усмихва се като котката, която е изяла канарчето. Астър спря в края на коридора и влезе в офиса на ФД.

— Сподели лошите новини.

Финансовата директорка на „Комсток" беше руса, слаба като хрътка жена на име Манди Прайс, която беше оставила съпруг и семейство, за да прави кариера и да бяга по маратони. Таблицата на стената сочеше, че тази година беше участвала в осем надпревари, а все още беше юли.

— Вътре сме с шестстотин милиона долара.

— С колко кеш разполагаме?

— Петдесет.

— Значи сме изгубили половината.

— Точно така. Във фонда са останали три милиарда — само акции, — но повечето позиции са негативни или засмукват вода. Ако продаваш, ще бъдеш сериозно ударен.

— Колко сериозно?

— След двата милиарда, които изгуби заради юана, и петстотин и петдесетте милиона, за да посрещнеш исканията за марджин? Има ли значение?

Астър пресметна всичко в главата си. Щеше да е вътре с повече от два милиарда от пет само за един следобед. Загуба над 50 процента. Усмихна се.

— Благодаря ти за новините. За момент се бях разтревожил.

Излезе от офиса и тръгна през търговския отдел. Не искаше да поглежда никого. С периферното си зрение забеляза, че Гудчайлд и Лонгфелоу излетяха от столовете си, готови да сипят обяснения. Вдигна ръка срещу тях. Изражението му беше достатъчно красноречиво. Дори не си помисляйте да се приближавате. Двамата британци разумно отстъпиха към безопасната зона на бюрата си.

Астър забави крачка, преди да влезе в офиса си. След като си тръгна от „Чери Хил", първо отиде в кабинета на доктора си. Ножът беше пропуснал всички важни вени, но беше отчупил парченце от костта му и вероятно беше наранил мускула. Лекарят искаше веднага да влезе в болница, за да го оперира. Астър го убеди да му направи двадесет шева, да му даде демерол и обеща да размисли, ако болката стане прекалено силна. След това се отби до дома си, за да си вземе душ и да се преоблече. Въобще не смяташе да се обажда на Джанет Маквей. Ако Алекс смяташе, че информацията му е толкова важна, можеше да й се обади сама.

Провери дали вратовръзката му е вързана задоволително. Потеше се и не се чувстваше удобно, почти не беше спал през последните два дни. Не искаше да изглежда точно по този начин за най-важната среща в историята на компанията си. Точно така. Това беше най-важната среща в кариерата му.

Погледна надясно. Конферентните зали се намираха до офиса му и там видя адвоката си от „Скадън", който стоеше спокойно на масата. В другата зала Брад Зарек крачеше напред-назад, притиснал телефона до ухото си, сякаш само така можеше да продължи да диша. Двамата можеха да почакат.

Астър влезе в офиса си.

— Септимъс. Радвам се, че дойде.

— Изненадан съм, че ме пусна, още повече че ми се обади — отвърна Ревънтлоу.

Ръкостискането на мъжа беше сухо и прекалено хлабаво, неизменната му усмивка подсказваше, че въобще не се сърди, че е бил отпратен по толкова груб начин предишния ден и че е бил повикан толкова бързо.

— Е, Боби, интересни времена. — Ревънтлоу имаше навика да говори бавно, като по този начин потапяше слушателите си в своята сфера, принуждаваше ги да слушат внимателно.

— Карат сърцето ми да се разтуптява. Септимъс се засмя.

— Да седнем — покани госта си Астър.

— Ръката ти. Какво се е случило?

— Малка злополука у дома. Нищо сериозно. Както и да е, благодаря ти, че се отзова толкова бързо. Исках да преразгледаме инвестицията ти във фонда „Комсток Астър".

— Ти я отхвърли.

— Размислих.

— Вчера не искаше да докоснеш парите ми с триметров стълб.

— Ситуацията се промени оттогава.

— Статията в „Таймс" твърди, че позицията ти в юана е опасно преекспонирана.

— Времето ще покаже дали е така. Въпросът не е дали китайците ще обезценяват, въпросът е кога.

— За съжаление, точно „кога" ме безпокои сега. Вече имам сто милиона във фонда. Ако си потънал, искам да знам, преди да вложа допълнителни средства.

— Изправени сме пред марджин кол, но това не е нищо ново. Разполагаме със средствата да го посрещнем, но вместо да ликвидираме някои от другите позиции на фонда, искаме да потърсим инжекция от капитал, който ще ни позволи — а и на теб — да спечелим, когато юанът промени курса си.

— Ако промени курса си.

— Когато промени курса си.

— Колко допълнителен капитал ти трябва?

— Предложението ти беше за триста милиона. Освен това ще ти гарантирам участие във всичките ни бъдещи фондове.

— Аз имам друга идея.

Астър запази напрегнатата усмивка на лицето си.

— Слушам те.

— Триста милиона долара за двадесет процента собственост във фирмата ти. Можеш да използваш парите както сметнеш за добре. Посрещни марджин кола или започни друг фонд.

— Фирмата не се продава.

— Да не прибързваме с решенията.

— Не бързам. Първото правило, което си поставих, когато създадох „Комсток", беше да управлявам компанията си сам. Без партньори. Никога.

— Готов съм да дам повече. Петстотин милиона.

— Ласкаеш ме. Но както казах, фирмата не се продава. Търся нови инвестиции, това е всичко.

Сянка падна върху лицето на Ревънтлоу. Неизменната му усмивка се изпари. Мъжът стана и направи крачка към вратата.

— Ако трябва да бъда честен, Боби, на улицата се носят слухове, че без външна помощ ще затънеш. Не мисля, че се намираш в позиция да ме отрежеш. В интерес на истината мисля, че адвокатите ти биха казали, че е твоя морална отговорност към инвеститорите ти е да приемеш парите. Всичко друго би било престъпление.

— Това заплаха ли е?

Сянката напусна лицето на Ревънтлоу. Мъжът се засмя. Неизменната му усмивка се завърна и той за пореден път се превърна в изтънчен, космополитен джентълмен.

— Ти си забавен човек. Ще си помисля за инвестицията. Трябва да поразпитам първо. Не бихме искали да вложим триста милиона долара във фонда ти и да ги загубим няколко дни по-късно.

— Обади ми се, когато си готов.

— Мисля, че се нуждаеш от отговор до три следобед утре. Дотогава преводът може да постъпи в сметката ти, преди пазарът да затвори в четири и тридесет. След това „Комсток" ще е в просрочие. Технически погледнато, ще си фалирал. — Ревънтлоу като че ли се наслаждаваше на идеята, макар че това щеше да му струва всичките или част от стоте милиона долара, които вече беше инвестирал. — Сам ще се изпратя.

Астър отиде с него до вратата и му каза довиждане. Шанк се намираше в конферентна зала едно с адвоката на фирмата Франк Аркано. Боби се присъедини към тях, но не седна на масата.

— Е? — зачака Марв.

— Иска да купи част от фирмата.

— Какво му каза?

— Фирмата не се продава. Нито сега, нито когато и да било.

— Значи сме прецакани.

— Той обмисля инвестицията си.

— Кой идиот би вложил парите си във фонда сега? — учуди се Шанк.

— Аз — отвърна Астър. Приятелят му се отпусна в стола си.

— Работя за луд човек.