Игра на милиарди

71

— Здравей, Марв.

Астър надникна през вратата на асансьора и се огледа.

— Марв?

Не видя никого. За първи път Шанк не беше там, за да го посрещне.

Тръгна към офиса си. Търговският отдел беше изненадващо тих. Никой не погледна към него, когато мина покрай бюрата. Дори Лонгфелоу и Гудчайлд бяха заровили лица в мониторите на компютрите си. Тишината го изнервяше. Беше същата като преди екзекуция. Стигна до офиса си и погледна вътре. Шанк го нямаше и там. Конферентна зала едно беше пълна с адвокати. Всичките бяха елегантно облечени, с изправени гърбове и изглеждаха изключително дисциплинирани. Разпозна Франк Аркано от „Скадън", който щеше да води борбата за осигуряването на повече време за посрещане на марджиновите изисквания. Това бяха добрите адвокати.

Конферентна зала две беше пълна с още адвокати. Те носеха раздърпани костюми, вратовръзките им стояха накриво, а прическите им бяха запуснати. Не разпозна никого от тях и разбра, че са се изсипали от КТСФ, Комисията за търговия със стокови фючърси, тялото, което регулираше транзакциите с чуждестранни валути. Те бяха лошите адвокати.

Боби погледна към конферентна зала три. Очакваше да види репортерския екип на Си Ен Би Си да се разполага и самата Мария Бартиромо да се приготвя за интервю с поредната жертва на Уолстрийтското високомерие. И ето, влиза Робърт Астър. За щастие, залата беше празна.

Върна се обратно и се насочи към рецепцията. Почука на вратата на финансовия директор и я отвори. Шефът нямаше нужда от покана. Марв Шанк беше седнал на бюрото срещу Манди Прайс.

— Виж кой реши да се появи на собственото си погребение — отбеляза най-добрият му приятел.

— Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени. — Астър си дръпна един стол. — С какво се занимавате?

— Както ни инструктира, ликвидираме всички акции на „Комсток Астър", които са на печалба — отвърна Прайс. — Дотук сме продали сто милиона.

— Все е някакво начало.

— Имаме още петстотин милиона в акции, които са горе-долу на стойността, на която ги купихме.

— Останалите?

— Останалите са губещи.

— Засега — отвърна Астър.

— Сега е всичко, което е от значение днес — контрира го Шанк.

Боби зарови глава в ръцете си.

— Проклетата позиция.

— Нашият контакт?

— Лий? Той казва да чакаме до петък.

— Все още имаме варианта с Ревънтлоу — напомни Марв. — Обади ли му се?

— Топката е в неговото игрище.

Шанк изгледа Астър отвратен. Имаше намерение да каже нещо, но реши само да поклати глава и да въздъхне.

Часовникът на стената показваше 14:40 часа. Боби не беше оптимистично настроен.

Върна се в офиса си. Седна и затъмни помещението. Ръката го болеше. Отвори чекмеджето и взе шишенцето с болкоуспокояващи, които докторът му беше предписал. Извади едно, но реши да не го пие, защото искаше ума си чист.

Затвори очи и отново прехвърли в главата си всичко, което знаеше за специалния проект на баща си.

В началото на юли Едуард Астър беше уведомен за някакъв предстоящ заговор от Палантир. В този заговор участваха поне седем компании, които сега или преди са били притежавани от частни инвестиционни фирми. Всяка компания беше клиент на „Бритиум" и използваше „Платформа Империя", за да управлява продуктите си. Секторите, в които оперираха, бяха компютри, софтуер, сателити, машиностроене и енергетика.

Астър заключи, че общата им връзка с „Бритиум" най-много беше обезпокоила баща му и че посещението му при директора на компанията е било, за да потвърди или отхвърли обвиненията на Палантир. Също така си помисли, че щом Едуард беше попитал дали „Бритиум" е функционирала преди юли 2011 — времето на Срива, — е смятал „Империя" за отговорна. Злополуката с асансьора, която Боби преживя в дома си, доказваше, че „Империя" е податлива на хакване. Ако системите, които контролираха Нюйоркската фондова борса и собствения му дом, можеха да бъдат хакнати, то тогава всички други системи, които разчитаха на „Платформа Империя", включително тези на ФБР и ЦРУ, също можеха да бъдат. Не се изненадваше, че баща му беше успял да убеди Чарлз Хюз и Мартин Гелман да отидат при президента в онзи късен час.

Според Палантир те „започват да се отчайват".

— И така? — попита на глас Астър. — Кои са „те"? Какво, по дяволите, планират?

Беше сигурен, че разполага с всичката информация, от която се нуждаеше, за да даде отговор на въпроса, но въпреки това и сега му беше също толкова трудно да разбере силите, срещу които беше изправен, колкото и в момента, в който прочете криптираното съобщение на баща си.

Стана прекалено бързо и си удари ръката в бюрото. Стисна я и се мръщи, докато болката не отшумя.

Кой?

Астър се обърна към компютъра си. Отвори „Гугъл" и потърси всяка ключова дума, за която се сети. Започна със седемте компании, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Към тях добави и имената на петте частни инвестиционни фирми. Най-накрая написа „Бритиум". Натисна Enter.

Получи отговор за 0,025 секунди.

Първият линк беше към статия със заглавие „Уотърсмарк" приветства нови инвеститори". Продължи да чете. „Днес Нюйоркската частна инвестиционна фирма „Уотърсмарк" ООД обяви продажбата на тридесет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" за три милиарда долара. Председателят на „Уотърсмарк" Дънкан Нюман заяви: „Приветстваме участието на ЧИК и гледаме напред в бъдещето за осъществяването на вълнуващи инвестиции". Нюман добави, че няколко китайски мениджъри на суверенния инвестиционен фонд ще бъдат изпратени в нюйоркския офис на „Уотърсмарк", за да придобият опит в частния инвестиционен бизнес и в замяна да предложат своите познания."

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Не можеше да бъде.

Астър прочете последния ред и подът под краката му рухна. „Председателят на ЧИК Магнус Лий коментира: „Разбира се, нашето участие е миноритарно, но се надяваме да научим много от нашите американски бизнес партньори".

Магнус Лий. Специалният му контакт. Човекът, чийто съвет беше потърсил, за да направи най-голямата инвестиция в историята на фирмата си.

Астър премига, не можеше да повярва на очите си — може би не искаше да им повярва. Изправи се, не можеше да помръдне краката си, имаше чувството, че са циментирани.

Лий беше връзката.

Лий беше човекът, който стоеше зад смъртта на баща му. Върна се до бюрото си. Стовари се на стола. Следващият линк гласеше: „Оук Лийф Венчърс" продава двадесет и пет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Продължаваше с информация, че ЧИК ще изпрати трима от мениджърите си в офисите на „Оук Лийф". Магнус Лий беше цитиран, че е „развълнуван" от инвестицията, макар да посочва, че ЧИК ще играе ролята на мълчалив партньор.

Лъжи. Лъжи. Купища лъжи.

Десетина минути Астър четеше линк след линк.

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън" беше инвестирал милиарди долари във всяка от частните инвестиционни фирми, свързани с корпорациите, които баща му беше разследвал. Лий винаги беше отбелязвал, че инвестициите са пасивни, но във всеки от случаите ЧИК беше изпращал няколко мениджъри в частните инвестиционни фирми като „мениджъри на обучение".

С други думи, „шпиони".

Астър си спомни азиатеца със светлосините очи, който се беше опитал да го убие вчера. Цветът беше същият като очите на Магнус Лий.

Боби кликна върху уебстраницата на „Уотърсмарк". Отвори списъка с мениджъри и не се изненада, когато намери познато име: „Хърбърт Хонг. С научна степен от Станфорд, МТИ… роден в Китай". Хонг беше един от мениджърите на ЧИК, внедрен в „Уотърсмарк", който след това беше отишъл да работи в „Бритиум".

Изведнъж всичко му се изясни. „Чайна Инвестмънт Кор-порейшън" използваше миноритарното си участие в „Уотърс-марк", „Оук Лийф" и всички останали, за да наложи влиянието си над определени ключови компании в портфолиото на фонда — компании в критични сектори в националната икономика: компютри, енергетика, сателити, ракети. Но с каква цел?

Контрол.

Досега действията на Лий — и по подразбиране на страната му — биваха скривани под пелерината на ежедневната корпоративна дейност. Астър знаеше, че това време е приключило. Лий вече не се задоволяваше само с шпионаж. Имаше нещо друго наум. Нещо ужасно се печеше. Баща му знаеше какво е то и това му беше коствало живота. Палантир също го знаеше.

Започват да се отчайват.

Самият Лий му беше казал да изчака до петък.

Каквото и да беше, случваше се сега.

Астър извади телефона си, за да се обади на Алекс. Стигна прекалено далеч. Не изпитваше задоволство от усилията си, само ужас. Щеше да остави ФБР да се заемат. Докато набираше, по високоговорителя се разнесе гласът на секретарката му:

— Обаждане за теб, Боби. Септимъс Ревънтлоу.

Астър погледна часовника. Една минута преди три. Оставаше час и половина до изискуемостта на марджин кола. Оставаше час и половина до банкрута.

Боби остави мобилния и вдигна стационарния телефон.

— Здравей, Септимъс.