Игра на милиарди

30

Кабинетът по патоанатомия беше разположен в шестетажна правителствена сграда на ъгъла на „Първо авеню" и „Тридесета улица", близо до медицинския център „Лангон", където Алекс беше родила Кейти и в последващите години се беше възстановявала от два спонтанни аборта. Тя паркира в червената зона и хвърли служебната си карта на таблото.

Вътре в сградата климатичната инсталация се бореше неуспешно с горещината. Алекс отиде до регистратурата и се ядоса, че мъжът от моргата не дойде да я посрещне, както беше обещал. Показа документите си на жената и я изчака да се обади до магазина за тела — мястото, на което се държаха труповете до аутопсията или погребенията им. Служителят от моргата се появи пет минути по-късно. Той беше нисък, брадат, непривлекателен мъж, небрежен както на външен вид, така и в държанието си.

— Нюйоркската полиция вече идва — каза той, докато вървеше към асансьора, качиха се в него и тръгнаха надолу към мазето. — Свалиха отпечатъци, ДНК, направиха някои снимки — пълната програма.

— Получих доклада — отвърна Алекс. — Въпреки това искам да видя тялото.

Служителят отвори вратата към склада и влезе преди нея. Жената го изчака да намери трупа и да го прехвърли на масата за аутопсии.

— Не бързайте — каза мъжът. — Този няма да избяга никъде. Алекс се приближи до масата, без да се двоуми. Детството й в католическо семейство и погребенията с отворени ковчези я бяха лишили от всякакъв страх от смъртта. Работата й се беше погрижила за останалото. Застана над стрелеца, Рандал Шепърд, истинското му име беше още неизвестно. Тялото беше измито. Часовете в хладилника го бяха дарили с цвят на рибешки корем.

Три огнестрелни рани красяха торса. Двете бяха на около два сантиметра над черния дроб. Третата образуваше безупречен кръг точно над сърцето. Алекс стреляше с патрони с кухи върхове.40 калибър, направени така, че да експлодират при сблъсък и да се разпръскват при навлизане в човешкото тяло. Казано на прост език, влизаха малки и излизаха големи, а междувременно създаваха истински хаос за костите, артериите и органите.

Омразата, която се надигна в нея при гледката на този безжизнен, втвърден труп, я изуми. Имаше желание да буйства. Стисна с пръсти шевовете на панталоните си, за да не удари тялото. Смъртта не беше достатъчна. Този заслужаваше по-лошо.

Три точно в целта и тринадесет пропуска.

Ако един от пропусналите куршуми го беше уцелил по-рано, Мара и Дириенцо можеше още да са живи. Тази мисъл щеше да я преследва доста дълго време. Алекс пусна панталоните си. Не беше гневна на Шепърд. Беше гневна на себе си.

Само дето не беше дошла в моргата, за да критикува собствената си стрелба. Беше дошла, за да потвърди предчувствието си, че стрелецът е бил професионален войник. Не бяха само перфектно оправените легла в къщата. Беше начинът, по който боравеше с оръжието си. Стреляше на ритмични откоси от по три куршума. Беше запазил хладнокръвие, докато го правеше, беше запазил позиция и се беше съсредоточил първо върху едната цел, а после върху другата. Нямаше никакво съмнение, че нападателят беше участвал в престрелки и преди, вероятно повече от един път.

Алекс беше дошла тук, защото войниците имаха татуировки.

На пръв поглед забеляза три. Самоанска военна лента около лявата ръка и поредица от племенни ивици, които продължаваха нагоре по рамото. Тази татуировка беше стандартна и не й подсказваше нищо за стрелеца. Втората беше по-обещаваща. Под рамото на дясната ръка имаше оцветена нападаща кобра, а под нея римските числа III.III.V и думите Vincere aut Mori, които предположи, че са на латински и означават „Завладей или умри".

Алекс направи снимка на татуировката с телефона си.

Третата, на дясната му гърда, представляваше обърнат равнобедрен триъгълник, в който имаше малък, комичен бухал, гледащ напред. Пространството зад нощната птица беше изпълнено от парашут. В единия ъгъл пишеше в червено 1°. В другия 2 REP. От всяка страна на триъгълника беше написана по една латинска дума: Legio, Patria, Nostra. Алекс беше сигурна, че татуировката означаваше членство във военна организация. Въпросът беше в коя точно.

Отново направи снимка.

Интуицията й я накара да вдигне дясната ръка. Веднага го видя и една част от нея се успокои. Там, на месестата част на торса му, бяха татуирани буквите АВ.

АВ за кръвната група на войника.

Не беше просто войник, каза си Алекс. Беше командос.

И най-вероятно наемник.