Игра на милиарди

72

Алекс Форца беше притиснала телефона до ухото си и се взираше през прозореца в сенчестите контури на британските улици. Минаваше девет. Европейският здрач преливаше в нощ. Чарлз Грейвс беше седнал зад волана и караше като луд към летище „Гатуик". Обеща да я закара за час. Тя му отговори, че може да стигне за четиридесет минути. Накрая се разбраха да карат с „газ до дупка".

— Нямам новия му номер — каза Алекс на секретарката на Боби. — Много е важно да се свържа с него.

— Тръгна преди пет минути, за да се види с клиент. Септимъс Ревънтлоу. Мисля, че ще е с господин Съливан. Можете да звъннете на него.

Алекс затвори и набра номера на Съли. Никой не отговори и обаждането беше прехвърлено на гласовата поща.

— Съли, Алекс е. Кажи на Боби да ми се обади веднага. Спешно е.

Опита отново, смяташе, че просто обхватът в Ню Йорк е лош. Пак беше прехвърлена на гласовата поща. Проклет да си, Съли, изруга мълчаливо, искаше да припише неуспеха си на него.

Двамата не се спогаждаха особено, когато работеха заедно в Специалния отряд за борба с тероризма, и вярата й в него намаля още повече, след като не успя да предпази Боби в „Чери Хил". По нейно мнение Съли беше лентяй. Съвсем рано в кариерата си беше поел куршум и се осланяше на това цели тридесет години. Не беше лошо ченге. Просто не беше нищо особено. За Алекс двете понятия бяха синоними.

Затвори и се обади на Маквей, за да й предаде откритата в дома на Солт информация.

— Здрасти, Джан. Обаждам ти се да поговорим за Боби.

— Какво за него?

— Вчера ти се обади, нали?

— Не. Какво е искал да обсъжда с ФБР?

— Не ти се е обадил? — Алекс притисна телефона до крака си за момент, за да не я чуе Маквей как ругае. Пое си дълбоко въздух, след което й разказа всичко, което знаеше, за разследването на Боби на смъртта на баща му и връзките към нея, които беше открила в дома на Солт.

— Искаш да ми кажеш, че Люк Ламбер и оръжията, които открихме на „Уиндърмиър", са свързани със смъртта на Едуард Астър, Чарлз Хюз и Мартин Гелман?

— Така изглежда. Преди смъртта си Едуард Астър е проучвал същите корпорации, които доброволно или не са помогнали да вкарат стрелците в Щатите. Не мисля, че това е съвпадение.

— Съгласна съм, че не е. Защо не ми каза всичко това по-рано?

— Грешката е моя. Смятах, че Боби ще ти каже лично и ти ще можеш да го поизпотиш малко. Честно казано, не смятах, че е нещо сериозно.

— Този Палантир — разполагате единствено със скайп адреса му?

— Да.

— Ще видя какво мога да направя. Междувременно ми напиши подробностите и ги изпрати до централата.

— Имат ли нещо ново?

— Да. Криминолозите са открили устройство, което е било монтирано в кормилната уредба на автомобила на тайните служби, в който са били Астър и останалите. Не е останало много от него, но казват, че е някакъв вид приемник, който позволява на трета страна да управлява колата.

— Като дистанционно управление?

— Точно.

— Значи можем да изключим варианта, че агентът на тайните служби е отговорен?

— Може би. Възникват много други въпроси как някой може да хакне автомобил. Също така все още не сме наясно защо Астър е настоял да се срещне с Хюз и Гелман в неделя и какво са искали да споделят с президента. Ще предам всичко на директора веднага. Ще се радва да има нова информация, с която да продължи.

— Засякохме ли телефона?

— Чакаме телефонния оператор в Южна Африка.

— А банката?

— Забрави банката. Никога няма да получим информацията навреме. И, Алекс, кажи на Боби да си докара задника в офиса ми пронто или ще изпратя екип, който да го доведе. Ще се постарая да не е топла и приятна среща.

— Да, госпожо. Качвам се на самолета след около час. Ще се видим сутринта. Все още ли съм в играта?

— Ще реша утре.

Алекс забеляза, че Грейвс я е зяпнал.

— Какво?

— Струва ми се, че си загазила.

— Знаеш какво казват. Действай сега. Извинявай се по-късно.

— Смело момиче.

— Или може би глупаво.

Алекс вървеше с Чарлз Грейвс по пистата. Валеше лек дъжд. Според прогнозата времето щеше да се влоши през следващия един час. Капитанът стоеше долу до стълбата на самолета на Боби и й направи знак да побърза.

— Наближава буря. Трябва да вдигнем птичето във въздуха или ще останем на земята с часове.

Алекс се ръкува с Грейвс.

— Предполагам, че ще трябва да се върна, за да дам показания относно майор Солт.

— Ще видим дали не можем да избегнем тази неприятна част — обеща мъжът. — Точно сега се безпокой само как да стигнеш у дома и да спреш лошите момчета.

— Не знам как да ти се отблагодаря за помощта.

— На добър час.

Алекс се качи на борда и се разположи на едно от местата. През прозореца си видя как една светкавица проряза небето. Започна да брои бавно и да чака грохота да се разнесе. Стигна до три, когато гръмна толкова силно, че подскочи на мястото си. Стегна колана с още два сантиметра и каза молитва. Не за безопасен полет, а за късмет да успее да засече номера на Санди Буфо. Не се надяваше много да успее. Бюрото трябваше да се свърже с оператора му в Южна Африка и да го накара да го проследи. Йоханесбург беше с един час напред от Лондон. Не мислеше, че има много мениджъри на телекомуникационни компании, които стояха будни в полунощ.

Докато самолетът набираше скорост по пистата, Алекс отново се опита да се обади на Джон Съливан. Обхватът не беше добър и връзката нямаше как да бъде осъществена.

Боби, помисли си тя. Защо не ми се обаждаш?