Игра на милиарди

39

„Пилатус Р3" се приземи призори.

На летище Матаморос, разположено близо до границата на Мексико с Тексас, температурата на земята беше тридесет и един градуса. На пистата чакаха три черни автомобила „Шевролет Събърбън". Членовете на Екип Едно слязоха от самолета и веднага бяха облъхнати от аромата на мескит и юка. Без никакви инструкции хората се разделиха на групи и се качиха в превозните средства.

Конвоят напусна летището през един забранен портал в източния край на комплекса, на километър и половина от главния терминал, и тръгна на север към „Магистрала 101", докато не достигна Зона Индустриал, район със складове и фабрики, разположени на един хвърлей разстояние от американската граница. Матаморос беше център за maquiladora[47], а Зона Индустриал беше дом за много от световноизвестните корпорации, включително „Дженерал Електрик", „Уолмарт" и „Сони".

В колите шестимата мъже и двете жени получиха закуска, богата на въглехидрати, енергийни напитки и пакетирани храни, които да ги държат сити часове наред. Следващата част от пътуването им нямаше да бъде толкова комфортна. Повечето работеха, докато ядяха — разглеждаха картите, запомняха радиочестотите, повтаряха си наум задачите, които трябваше да изпълнят по време на тежката си мисия. Всички бяха професионалисти и знаеха как да използват пълноценно оставащото време.

След тридесет минути автомобилите спряха пред портата в задната част на един немаркиран склад, който беше голям колкото две футболни игрища. Вратата се нави нагоре и шевролетите влязоха в товарната зона по ширината на сградата. Подкараха покрай три големи тира, чиито товарни отделения бяха отворени и армия от мъже и машини пълнеха всяко с палети със стока за Съединените щати.

В далечния край на товарната зона се намираше четвърти камион. Трите джипа паркираха до него. Членовете на Екип Едно излязоха от тях и се разтъпкаха. Няколко от тях разпознаха името на голяма американска верига от супермаркети, написана от едната страна: ПЕКОС СУПЕРМАРКЕТС. Над кабината имаше хладилна система, която беше проектирана да охлажда вътрешността на камиона на 0 градуса по Целзий. Превозното средство пренасяше месо, най-вече прясно говеждо и птиче, от животновъдните ферми в Северно Мексико до Съединените щати.

В 7:00 часа един слаб, мустакат мексиканец, който носеше бял стетсън и огледални авиаторски очила, излезе от фабриката. Лидерът на Екип Едно го очакваше. Двамата мъже се ръкуваха, но не се представиха един на друг.

— Носиш ли ми нещо? — попита мексиканецът.

Лидерът на Екип Едно беше рус, с добро телосложение и загоряла кожа. Той беше служил десет години в Южноафриканската армия, където получи прякора Скинър[48]. Подаде на мексиканеца найлонова торбичка с цип, където се намираха паспортите, с които минаха през мексиканския контролен пункт. От тук нататък никой нямаше да носи никакви идентификационни документи — независимо дали фалшиви, или истински.

— Осем. Отчитам ти всички.

— Excelente — отвърна мексиканецът.

Мъжът поведе членовете на Екип Едно към съблекалнята до платформата за товарене. Вътре в нея имаше гащеризони от едната страна и кожуси от другата. Ръкавиците бяха натрупани в кош в единия ъгъл. Непромокаемите ботуши се намираха в другия. Мъжете и жените се местеха от едната купчина към другата и си избираха дрехи, които им ставаха. Когато десет минути по-късно излязоха от помещението, приличаха на хора, които са се насочили към Арктика.

Мексиканецът ги съпроводи до камиона. Една скрита врата в товарната част на превозното средство водеше към тясно пространство. Нямаше място да седнат. Екипът влезе вътре и всички застанаха рамо до рамо. Мексиканецът затвори вратата. Малко по-късно хладилната система се включи. В скривалището стана по-студено. По веждите и миглите им се образува скреж.

В превозния документ на камиона пишеше, че превозва пет тона говежди трупове към завод за обработка на месо в Харлинген, Тексас. Товаренето започна точно в седем и половина и приключи един час по-късно. Товарният автомобил напусна Зона Индустриал в 9:00 часа. Спирането на границата беше кратко и безпроблемно. Веригата супермаркети беше прекалено голяма, за да бъде заподозряна в нелегален превоз на имигранти. Подобни компании не нарушаваха закона.

В 10:00 часа камионът пристигна в завода за обработка на месо. Екипът чакаше търпеливо в студеното пространство. Никой не се оплакваше. Изкарваха достатъчно пари, за да не обръщат внимание на условията. Разтоварването на труповете беше бавна работа. Чак в един на обяд месото беше разтоварено и мексиканецът с белия стетсън и огледалните авиаторски очила отвори вратата.

— Bienvenidos a los Estados Unidos[49].

Екип Едно пристигна на американска земя.