Игра на милиарди

58

Астър забеляза Грило в края на бара.

— Тук достатъчно публично ли е за теб? — попита корпоративният следовател[58].

Часът беше шест и „Оук Бар" в хотел „Плаза" беше пълен. Туристи със зачервени лица и потни тениски се смесваха с чиновници в изгладени костюми и излъскани обувки. Спуснатите щори затъмняваха още повече и бездруго мрачното, покрито с дървена ламперия, климатизирано заведение. Мястото беше подходящо за осъществяването на сделки, планирането на сливания между компании и уреждането на разводи.

— Ще свърши работа — отвърна Астър, макар че съвсем не беше сигурен дали е така.

Грило го дари с комарджийската си усмивка, след което отпи от питието си. Боби погледна към запотената чаша. Усещаше вкисналия аромат на уискито и приятния нюанс на сладък вермут. Значи „Манхатън".

— Питие?

Астър можеше да усети вкуса в устата си, вкуса, който щеше да успокои зажаднялото му гърло и живота му.

— Разбира се.

Грило повика бармана.

Боби преглътна, зачака, не можеше да вземе решение. Барманът пристигна.

— Минерална вода „Пелегрино" с лайм. Висока чаша. Голям лайм. — Следователят го изгледа. Изчака питието си и когато му го донесоха, изпи половината на един път.

— Говорих с него — каза Астър.

— С кого?

— Палантир.

Усмивката на Грило се изпари.

— Как така?

— Скайп. В къщата на баща ми в Ойстър Бей. Двамата са поддържали връзка онлайн. Палантир му е помагал в разследването. В интерес на истината той е човекът, предупредил баща ми.

— Относно?

— Не стигнахме толкова далеч.

— Забави темпото.

— Всичко, което знам, е, че те слушат. Затова накарах Съли да ти се обади от предплатен телефон.

— Не и мен, не могат. Взел съм необходимите мерки. — Грило беше извадил зипото от джоба си и отваряше и затваряше капачето му с палец. — Обясни ми всичко по-бавно. Започни отначало и не си спестявай абсолютно нищо. Добър слушател съм.

Астър предаде дословно събитията от последните тридесет и шест часа, точно както го стори и пред Алекс, като започна от посещението си в къщата на Пенелъпи Еванс в Гринуич и продължи с ходенето си до „Чери Хил". Грило го попита защо не е бил толкова словоохотлив по време на миналата им среща. Боби знаеше, че е постъпил правилно, като си е премълчал. Дръпна ръкава на сакото си и показа превръзката.

— Онзи ме намушка и се изпари — каза той. — И ето ни тук.

— Огледа ли го добре? — попита детективът.

— Стоеше на същото разстояние от мен, на което стоиш ти.

— Едно описание няма да е излишно. После ще ми го опишеш. Кажи ми отново за компаниите.

Астър отново обясни за годишните доклади, които беше намерил в къщата на Еванс, и предположението му, че ключът към разгадаването на загадката се крие във връзката на компаниите с частните инвестиционни фирми.

— Но във всяка от тях е инвестирал различен спонсор — отбеляза Грило.

— В пет от тях. Двама спонсори са инвестирали в повече от една компания.

— Но самите компании не са свързани по никакъв начин помежду си.

— Не, но все пак… — доводът на Астър се изплъзна като пясък между пръстите.

— Разкажи ми повече за компанията, която баща ти е посетил.

— Която може би е посетил. — Боби му подаде статията, която беше намерил, и посочи къде се споменава „Бритиум". -Това означава ли нещо?

— Не и за мен, но ще поразпитам. — Грило прибра запалката отново в джоба си. — Още нещо. Взе ли уебадреса на човека, който каза, че е Палантир?

— Cassandra99.donetsk.ru.

— Русия. Предполагам.

— Можеш ли да го намериш?

— През скайп? Едва ли. Но все пак е от някаква помощ. Всяко малко парченце ни приближава все по-близо.

— А ти? — попита Астър. — Успя ли да откриеш нещо?

— Палантир е нещо сериозно. Можеш да си сигурен в това. Работил е за Пентагона. Нещо изключително секретно. Не е спечелил много приятели. Можем да предположим, че заради това не е искал да замесва ФБР в това.

— Дали работата му има нещо общо с „Бритиум", или с компаниите, които баща ми е проучвал?

— В момента не знам. — Грило се наведе толкова много, че Астър можеше да помирише одеколона му и да види как бръчките му образуват каньони около очите му. — Единственото, което мога да кажа, е, че каквото и да са разследвали двамата с баща ти, някои много властни хора не са искали те — или някой друг — да го разкрият.

— Мъжът, който се опита да ме убие, беше азиатец, но имаше странни сини очи.

— Азиатец, а?

Астър описа в детайли облеклото му.

— Говореше ли английски?

— Нямахме възможност да поговорим.

Грило въведе скайп адреса на Палантир в смартфона си, след което стана.

— Имаш ли нужда от защита?

— Имам Съли.

— Не се прибирай у вас. Стой на оживени места. Все още имаш апартамент в офиса си, нали? Там може би ще си в безопасност. — Грило присви очи и поклати глава. — Зарежи това. Отиди при някой приятел. Или на хотел.

— Ще бъда внимателен.

— Добре. Никога не знаеш къде могат да се появят тези момчета.