Игра на милиарди

69

Къщата в Маклийн, Вирджиния, представляваше двуетажна тухлена постройка с черни капаци на прозорците и градински жокей, който да посреща гостите. Астър хвана чукалото и изчака да стане точно 7:30 часа, за да почука три пъти. Мъж, който явно се обличаше за работа, отвори почти мигновено.

— Да?

— Господин Носи. Казвам се Боби Астър. Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано, но смятам, че баща ми ви е посетил в неделя. Може ли да вляза?

Носи беше слаб и мургав, с много късо подстригана коса и хлътнали кафяви очи. Носеше каки панталони и поло риза, на която беше извезано името на компания „Бритиум" над лявата му гърда. Астър се намираше на правилното място.

— Очаквах някой да дойде — каза Носи. — Но смятах, че ще са ФБР или полицията.

— От никоя служба ли не са ви посетили?

— Само вие. Предполагам, че не сте агент или нещо подобно.

— Мениджър съм на хедж фонд. Живея в Ню Йорк. Погледът на Носи просветна.

— „Комсток"?

— Това съм аз.

Мъжът отпи от чаша, на която беше написано Американски плавателен съд „ДАЛАС".

— Влизайте. Тъкмо се приготвях за работа.

— Това вашият кораб ли е? — попита Боби и посочи към чашата.

— Всъщност е подводница. Прекарах десет години на тази ядрена машина. В тази къща вратата е люк, подът е палуба, а тоалетната е галюн. Съпругата ми ненавижда това. Децата смятат, че е забавно. — Носи погледна през рамото на Астър към спринтъра. — Ваш ли е?

— Да.

— По-голям е от някои от подводниците, на които съм служил. Има ли шофьор някъде там?

— Има.

— Защо не се качите при мен, докато пътувам за офиса? Можем да поговорим по пътя. Чакам обаждане в девет, което не мога да пропусна. Новите собственици. — Носи завъртя очи.

— Разбира се.

На мъжа му бяха необходими още десет минути, за да довърши кафето си, да целуне трите си деца за довиждане и да погали голдън ретривъра си. Астър стоеше на вратата на кухнята и ставаше свидетел на дневния ритуал в това семейство. Помисли си за собствената си дъщеря, Кейти, която в момента беше във ваканция в Ню Хампшир. Не помнеше кога за последен път я видя някоя сутрин, преди да тръгне за работа, или пък някоя вечер, когато се прибираше у дома. Офисът беше негова съпруга, любовница и дете, взети заедно. Нямаше намерение да се извинява за това, но поне можеше да се обади на дъщеря си, за да й каже здравей и че я обича.

След тази среща, каза си наум.

Обеща си.

Астър и Носи седнаха във форд експлоръра на домакина и пътуваха със 110 километра в час по „Джордж Вашингтон Паркуей". Потомак течеше от дясната им страна, зелена и ленива. Спринтърът ги следваше отзад.

— Приличате на него.

— Аз съм по-висок — контрира Боби.

— Съжалявам за случилото се. Някакви новини?

— Поне не съм чул. Самият аз се опитвам да разбера какво се е случило. Намерих адреса ви в дома на баща ми. Разполагаше също така с няколко статии за „Бритиум". Не планирате да ставате публични в скоро време, нали?

— Тъкмо бяхме купени от „Уотърсмарк". Трябва да сте чул. Астър кимна.

— Значи баща ми е бил тук по друг бизнес. Носи пое щафетата.

— Той изненада и мен. Имам предвид, че не се обади или нещо такова. Просто се появи една неделя сутрин на прага ми.

— Имаме си причина да се появяваме без предварително уведомление.

Мъжът зачака, но Боби не предложи обяснение.

— Както и да е — продължи Носи, — искаше да научи повече за компанията. Каза, че желае да разбере всичко за нас, от А до Я. Опитах се да го отпратя. Все пак беше неделя и децата имаха бейзболен мач. Това не го трогна. Предположих, че щом е изминал пътя до нас, вероятно става въпрос за нещо изключително важно. Изпратих децата със съпругата ми. Поканих го и му разказах всичко.

Астър слушаше внимателно, докато Носи му представяше своята директорска реч. „Бритиум" беше започнала дейност преди десет години, създаваше софтуерни контролни приложения, код, който автоматизираше технологичната инфраструктура, превеждаше различни компютърни протоколи в познати, лесноразбираеми езици.

— На английски, моля — каза Боби.

— Съжалявам. Вие, момчетата от „Уолстрийт", сте доста изостанали. Обикновено се изгубвате в жаргона.

— Обикновен английски ще е супер.

— Казано на прост език, създаваме софтуер, който позволява на един човек или на бизнес начинание да контролира и оперира всякакъв вид електронни устройства навсякъде по света чрез интернет.

— Какъв вид електронни устройства точно?

— Всякакъв. Софтуерът може да помогне на една електрическа мрежа да следи температурата на всичките си турбини и да контролира скоростта им. Или да позволи на охранител да провери охранителната система от разстояние, да управлява осветлението в сградата, климатизацията, телефонната система. Каквото ви дойде наум.

— Може ли да контролира асансьор?

— Асансьор? Разбира се. Може да контролира абсолютно всичко. Най-хубавото е, че може да го прави чрез лесен за употреба интерфейс, нещо подобно на универсално дистанционно управление. Вземете например една болница. Там разполагат с всякакъв вид работещи независими системи. Една компютърна система контролира охранителната система — аларми, камери, всичко това. Друга следи за отработеното време на служителите и системата за влизане и излизане. Трета пък се занимава с отоплението и водоснабдяването. И така нататък. Проблемът е, че всяка една работи със свой протокол или език. За човек е важно да може да управлява всички тези отделни и независими системи от едно място. Нашият софтуер превежда различните протоколи на един от познатите езици. Все едно контролирате телевизора, Blu-ray плеъра и DVR-а си от едно устройство от креслото си.

— И това е популярно?

— Господи, да. Наричаме софтуера си „Платформа Империя". Точно сега тя контролира единадесет милиона устройства в петдесет и две страни.

— Къде по-точно?

— Болници, електроцентрали, летища, затвори, правителствени офиси. Дори ФБР и ЦРУ използват нашите неща.

— ФБР? За какво?

— За същото като всяка друга голяма организация, която има нужда да следи служителите си и да управлява инфраструктурата си.

— Има ли някой, който не я използва?

— Не мога да се сетя.

— Впечатляващо.

— „Уотърсмарк" също мислят така.

Носи напусна магистралата и се включи в движението по натоварените улици на Рестън, Вирджиния. Отби към един паркинг пред пететажна стъклена сграда, след което отведе Астър до офиса си на петия етаж.

— Разполагайте се.

Боби седна на един стол и погледна към архитектурните планове на масата. Носи застана до него.

— Ще бъде най-високата сграда в света. „Империя" ще контролира всичките критични функции. — Изпълнителният директор на „Бритиум" се усмихна. — Включително асансьорите.

Появи се един секретар и Носи му каза да донесе кафе и понички. Погледна часовника си достатъчно дълго време, за да изглежда, че е груб, след което върна вниманието си на Астър.

— Пет минути — каза той и посочи към часовника на стената.

— От какво се интересуваше баща ми?

— Той вече знаеше почти всичко за нас, но искаше да разбере дали работим с фирми на „Уолстрийт". Отвърнах му: „Разбира се". Всяка голяма банка използва технологията „Империя".

— Фондовата борса използва ли я?

— Баща ви ми зададе същия въпрос. Трябваше да проверя, но, да, използва я.

— За какво?

— Охрана. Достъп на служители. Отопление и климатизация. Асансьори. Телекомуникации.

— Защо телекомуникации? Това не е ли работа на телефонните компании?

— След като едно обаждане напусне сградата, да. Но преди това трябва да се уверим, че всички компютри са правилно свързани с интернет. Заявките се изпращат от етажа, но се изпълняват извън сградата. Информацията трябва да излезе и да се върне без никакви смущения.

— Как се почувства, когато разбра, че Нюйоркската фондова борса използва вашата платформа?

— Да ви кажа честно, не изглеждаше особено щастлив от това, но се интересуваше дали „Империя" е била в действие преди юли 2011.

Юли 2011. Астър нямаше проблем да си спомни датата. Горе-долу по това време стана Сривът, мистериозната повреда в търговската платформа, която предизвика спада на „Дау Джоунс" с хиляда пункта в минута, след което възвърна две трети от стойността си до час и продължи да възвръща през останалата част от деня. Причината за Срива още осигуряваше плодотворна почва за спорове. Заради това баща му пазеше онези статии в офиса си в „Чери Хил".

Спомни си финансовите доклади, които намери в къщата на Пенелъпи Еванс. Изброи компаниите една по една и Носи потвърди за всяка една от тях, че използва „Платформа Империя". Боби започна да гледа на „Бритиум" и „Платформа Империя" по различен начин.

— Надявам се, че не съм прекалено груб — започна той, — но доколко защитена е „Империя"? Изглежда доста критични индустрии я използват, за да контролират операциите си по един или друг начин. Имало ли е случаи на хакване или кибератаки срещу нея?

— Нито един. „Платформа Империя" е оборудвана със свой собствен файъруол, който да спира нежелани пробиви.

— Значи досега никой не е хаквал някой от вашите клиенти и не се е намесвал в контрола? Нито веднъж?

Въпросът изнерви Носи.

— Нямам правото да разисквам подобни теми. Мога да ви пренасоча към господин Хонг. Той се занимава с въпроси относно интегритета и съдебните спорове.

Астър вдигна ръце и се усмихна.

— Няма нужда да споменавате съда. Просто се опитвам да науча колкото може повече за компанията ви.

— Човек трябва да внимава.

— Имам един много важен въпрос. Може ли „Платформа Империя" да се използва за контролирането на автомобил?

Носи се засмя, преди да разбере смисъла на въпроса.

— Не, не може. Само шофьор може да управлява една кола. — Мъжът рязко стана. — Съжалявам, че трябва да ви изритам, но господарят ми чака.

Астър също стана.

— Споменахте, че баща ми е бил заинтересован от новия собственик.

— „Уотърсмарк"? Да, беше любопитен относно мениджърските им практики. Искаше да знае доколко са замесени в ежедневните ни операции.

— И?

— Разбира се, прекарваха много време с нас по време на продажбата и през първите шест месеца след придобиването. Запознаха се с всичките ни вътрешни системи — счетоводство, ведомости, доклади, подобни неща. След това ни оставиха да работим както си знаем.

— Имате предвид, че всичко е горе-долу както преди?

— Разбира се, господин Хонг въобще не ни закача. Това беше вторият път, в който Носи спомена името.

— Кой е господин Хонг?

— „Уотърсмарк" го доведе и му плаща заплатата. Събира всичката информация, която желаят. Занимава се с по-сериозните въпроси. Умен тип. Масачузетски технологичен институт. Станфорд. Също така е инженер. Разбира напълно онова, което правим.

Секретарят напомни за конферентния разговор по високоговорителя.

— Беше ми приятно — каза Носи. — Надявам се, че съм помогнал.

— Изключително много — отвърна Астър, макар да не беше толкова сигурен. — Благодаря ви за отделеното време.

Директорът го изпрати до вратата.

— Господин Астър — започна мъжът, лицето му беше истинска маска на тревогата, — не смятате, че „Бритиум" има нещо общо със смъртта на баща ви, нали?

— Имате предвид въпроса ми за колата? Просто бях любопитен, след като изслушах всичките ви обяснения, че „Империя" е като едно универсално дистанционно управление.

— Платформата не може да контролира кола. За тази цел трябва да хакнете GPS-а и разбира се, да инсталирате дистанционна насочваща система. — Настроението на Носи се подобри. Ядреният инженер, който се беше превърнал в софтуерен предприемач, надушваше предизвикателство. — Може би просто…