Игра на милиарди

86

Тридесет минути преди отварянето Нюйоркската фондова борса приличаше на организиран ад. На етажа се простираха три огромни помещения с високи тавани с обща площ от 3700 квадратни метра, с електронни търговски табла, разположени тук и там като препятствия в машина за пинбол. Балконът, който ограждаше етажа, осигуряваше място за медийните екипи на Си Ен Ен, „Фокс Нюз", Си Ен Би Си и други, които организираха министудиа и разполагаха с дежурни репортери от сутрин до вечер. Наблюдаващи всичко това от терасата бяха големите момчета, които биеха звънеца за отваряне.

Алекс стоеше неспокойно на единия от двата входа към етажа, откъдето виждаше сградата до „Ексчейндж Плейс" и старата централа на „Джей Пи Морган" от другата страна на улицата.

— Минц — каза тя в микрофона на ревера си. — Докладвай. За да избегне подслушване на комуникацията им, изиска да

използват военната честота, която беше запазена за национални спешни случаи. Не беше напълно защитена, но беше най-доброто, което можеха да измислят за толкова кратко време.

— Всичко е чисто — отговори Минц, гласът му беше изпълнен от гордост от новопридобития му статут. Вече не беше Стрелеца само на приказки. Вече беше и в действителност такъв.

Алекс провери агентите си, които патрулираха по улиците около Борсата. Никой не беше забелязал някого от наемниците, чиито досиета беше намерила в дома на Джеймс Солт — или номера от 1 до 23, както ги приемаше.

Прочете доклада на Палантир и го предаде на Джанет Маквей заедно с всичко, което беше научила от Майкъл Грило. От там информацията беше поела към полицейския комисар, към офиса на кмета и разбира се, към централата на ФБР във Вашингтон. Нямаше никакво съмнение, че Нюйоркската фондова борса беше целта. Кметът беше непреклонен, като заяви, че Борсата трябва да остане отворена. Силите на реда се съгласиха, макар причината за това да нямаше нищо общо с гордостта им, а с тактиката.

Също така беше взето решение да не се обявява публично естеството на заплахата. Имаха план да блокират трафика на превозни средства в радиус от два квадратни километра от сградата на Борсата. Това също беше отхвърлено. Алекс отбеляза, че съществува вероятност да е набелязана втора цел. Възможността за нападение на универсален магазин, правителствена сграда или, опазил Бог, училище от толкова тежковъоръжени, изпитани в битка наемници беше изключително плашеща.

Наистина имаха само един вариант и той беше да заловят терористите. За да постигнат това, двеста полицаи и агенти на ФБР, повечето от Специалния отряд за борба с тероризма, бяха мобилизирани, запознати със ситуацията и назначени да патрулират в определен сектор. Всичките бяха облечени в цивилни дрехи — като брокери от „Уолстрийт", секретари, туристи и градски работници. Всички разполагаха със снимки на наемниците. Последната заповед беше най-важната: никой не биваше да се опитва да се справи сам с някого от заподозрените, преди да получи зелена светлина от Алекс. Единственият знак за подсилена охрана беше допълнителната бригада „Херкулес", позиционирана на ъгъла на „Уол" и „Броуд", но това съвсем не беше нещо необичайно. Нюйоркската фондова борса ежедневно си беше една от основните цели.

Алекс погледна към улицата, струваше й се, че навън е една нормална лятна сутрин в средата на седмицата.

Какво можеше да се обърка?