Игра на милиарди

22

Астър излезе от асансьора на шестнадесетия етаж на сградата на „Стандард Файненшъл", където го чакаше Брадли Зарек.

— Боби. Радвам се да те видя. Благодаря ти, че дойде толкова бързо.

— Бях наблизо — отвърна Астър.

— Знам, че денят е тежък. Всички сме шокирани от онова, което се случи миналата вечер. Ако можех да чакам относно това, нямаше да те притеснявам. Но… — Зарек разпери ръце, за да покаже, че събитията го налагат. Пазарът беше техният господар. — Да отидем в офиса ми.

Зарек беше старши вицепрезидент в отдела по прайм дайрект брокераж на банката. Прайм дайректът не беше особено известен, но носеше изключително добри печалби, занимаваше се предимно с много богати клиенти, частни инвестиционни фирми[29] (или „спонсори", както бяха известни в бизнеса) и хедж фондове като „Комсток". В действителност прайм дайректът представляваше банка за другите банкери и търговци. Когато Астър искаше да заеме пари, отиваше при Зарек или един от клоновете му във всяка от банките, с които „Комсток" правеше бизнес.

Мъжът покани Боби в офиса си и затвори вратата. Инвестиционните банки не разхищаваха пространство и дори такава голяма риба като Зарек разполагаше със стъклена кабинка, която беше малко по-голяма от банята за гости на Астър. От сувенирите, които бяха по рафтовете, ставаше ясно, че човекът е фен на „Метс". Боби взе една износена ръкавица, сложи си я и я удари няколко пъти с юмрук.

— Тази беше на Том Сийвър — каза нервно Зарек и седна зад бюрото си. — Игра с нея в шампионата през шейсет и девета.

— Каква година!

— О, да — съгласи се вицепрезидентът на банката и просветна все едно я беше преживял. Той беше пълничък, среден на ръст, с набола брада още в 14:00 часа и къдрава черна коса. Вероятно беше на четиридесет години, което означаваше, че е бил просто блясък в очите на родителите си, когато „Метс" бяха изиграли онзи невероятен сезон. — Имаха девет загуби до средата на август и спечелиха тридесет и девет от последните си петдесет мача, за да вземат първото място. Изглежда сякаш и ти си в това положение.

Астър огледа ръкавицата, след което погледна банкера.

— На мен ми се струва, че ние сме фаворитите за спечелване на шампионата.

Зарек се усмихна с неудобоство.

— Ние не виждаме нещата по този начин. Астър направи крачка към мъжа.

— О? А как ги виждате? — Нямаше намерение да улеснява работата на Зарек. От години „Комсток" беше един от най-добрите клиенти на банкера. Когато „Комсток" заемаше пари за ливъридж по някоя позиция, Астър получаваше телефонно обаждане от Зарек и приятелчетата му, които го питаха учтиво дали могат да участват в екшъна. Боби си имаше правило: приемаше само инвестиции над 25 милиона долара (за предпочитане 100 милиона). Дори стигаше дотам, че да избира клиентите си само сред други хедж фондове, спонсори, семейни офиси и суверенни фондове. Знаеше как да играе играта и винаги заделяше по нещичко за Зарек и рибките му.

— Виж, Боби, знаем, че имаш стабилна поредица…

— Тази стабилна поредица е на възрастта на децата ти. Зарек се усмихна — сега му беше още по-неудобно, отколкото преди минутка.

— И съм ти благодарен за това. Но мисля, че в момента малко се надценяваш.

Астър удари свещената ръкавица още няколко пъти, за да накара банкера да потръпне.

— Кой го казва?

— Никой не смята, че китайците ще обезценяват. Не и след като юанът се повишава през изминалите пет години. РМБ-то се е вдигнало с тридесет процента от 2006 насам.

РМБ означаваше ренминби.

— Е, и?

— Е, и… — Лицето на Зарек се набръчка от изумление. — Какво те кара да мислиш, че нещо ще се промени?

Астър отново удари юмрук в ръкавицата.

— Знаеш ли какво, Брад? Ако искаш, мога да те вкарам във фонда.

Очите на Зарек се ококориха като на девственица в стриптийз клуб. Мъжът се надигна с няколко сантиметра от стола си, но бързо седна обратно.

— Не и този път, Боби. Но ако искаш да ми кажеш нещо, което знаеш за валутата и мога да споделя с комисията по заемите…

Астър нямаше абсолютно никакво намерение да споделя инвестиционната си стратегия с Брадли Зарек. Зарек беше пчеличка — високоплатена, със скъпо образование, много умна, работлива пчеличка, но в крайна сметка пчеличка. Боби му хвърли ръкавицата малко по-силно.

— Добре, Брад, слушам те. Какво има?

Банкерът внимателно върна с две ръце ръкавицата на рафта, като я намества известно време. Накрая остана доволен, върна вниманието си на компютъра и обърна монитора, за да може и Астър да го вижда.

— Заехме ти четиристотин милиона.

— Всичките са обезпечени.

— Когато пазарът тръгна срещу теб, беше вътре с повече от осемдесет милиона.

— Но нещата се стабилизираха.

— Днес. Какво ще стане, ако се случи отново утре?

— Нарича се ливъридж. Нямаше проблем, когато позицията растеше нагоре.

— Не е никакъв ливъридж, ти вдигна залога си двадесет пъти. Струва ми се, че играеш на зарове.

— Всъщност, Брад, искам да заема още пари. Зарек премига, сякаш не беше чул последното.

— Не позволяваме на клиентите да вдигат ливъриджа си повече от двадесет пъти.

— Искам още сто милиона.

— Още сто милиона долара? Сериозен ли си? Астър кимна.

— Без допълнително обезпечение?

— Точно така.

— Мислехме си по-скоро да увеличим обезпечението ти или да намалим позицията ти.

— Смяташ, че няма да мога да я покрия?

— Няма значение какво мисля аз, Боби. Нещата са такива, каквито са. Има правила. Вече не сме 2008.

— За какво точно обезщетение говорим?

— Ако можеш да преведеш сто милиона, ще се чувстваме много по-добре.

— Сто милиона? Зарек кимна.

— Само сто.

— Това ли е всичко?

— В кеш или в акции, ако желаеш. Ще се уверим, че ще се разчуе. Приеми го като вот на доверие. Ще успокои доста нерви. — Банкерът се наведе напред. Очите му блестяха. Това беше онзи блясък, който човек придобиваше, когато беше напът да забие нож в корема на друг човек, след което да го завърти хубаво и здраво за по-сигурно. — В следващите двадесет и четири часа.

Астър сви рамене доволно, сякаш нямаше нищо против препоръката.

— Хей, Брад, знаеш ли какво?

— Какво, Боби?

— Майната ти.

— Моля?

Астър се приближи до бюрото. Неговите очи също блестяха. С онзи блясък, когато биваше притиснат в ъгъла.

— Какво? Искаш слухов апарат, който да отива на топките, които ти липсват? Вие, момчета, ме побърквате. Предлагате ми чадър, когато пече слънце, и си го искате обратно, когато завали. Типично. — Боби удари по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — Каква е репутацията ми?

— Звездна, Боби. Никой не го оспорва.

— Попитах те каква е репутацията ми?

— Десет години подред си винаги с поне осем процента отгоре.

— И три от тези десет бяхме с двадесет. Нали така?

— Да — отвърна Зарек, гневен, че се налага да отстъпва. — Виж, Боби, банката иска да продължава да прави бизнес с теб.

— Наистина? Защото на мен ми се струва, че искате да прекратите този бизнес.

— Съвсем не е така.

— Тогава ми дай още сто милиона.

— Невъзможно — отвърна банкерът и заклати глава непреклонно. — Няма как да стане. Бъди разумен.

— Добре, добре. — Астър вдигна ръце в успокоителен жест. — Чух те. Прав си. — Върна се на стола си, закопча маншетите си и се взе в ръце. — Ще ти кажа какво ще направим. Защото те уважавам и защото уважавам „Стандард Файненшъл". Мога да преведа двадесет и пет милиона.

— Искаш да изгубя работата си ли? — Зарек потрепери, сякаш беше отвратен от възможността. — Мога да приема седемдесет и пет.

Астър обмисли предложението. Кимна, след което присви очи. Тогава изведнъж заклати глава, превърна се в човек, който внезапно се е осъзнал.

— Двадесет и пет.

— Шестдесет.

— Четиридесет.

— Петдесет.

— До края на деня?

— Добре.

Зарек протегна ръка. Астър я сграбчи и я разтърси.

— Дадено.

Боби си тръгна, преди Брад да промени решението си. Когато излезе навън, се обади на Марв Шанк.

— Преведи петдесет на „Стандард Файненшъл".

— Свършиха ти дребните ли?

— Много смешно.

— Трябва да проверя финансовия отдел и да видя дали разполагаме с толкова пари.

— Имаме ги.

— Дори така да е, вероятно това ще са всичките ни пари.

— Просто го направи.

— Говори ли с нашия човек?

— Още не.

— Какво чакаш?

— Не искам да насилвам привилегиите си. Ще говоря с него, ако и когато сметна, че сме загазили.

— Тогава защо имаше моментно отклонение?

— Успокой се и преведи парите.

— Сигурен ли си, че няма нещо друго, което не е наред?

— Какво имаш предвид?

— Знаех, че Зарек ще иска да изкрънка малко кинти. Спомена ми сто милки.

— Да, а аз ги свалих на петдесет.

— Затова се тревожа. Във всеки друг ден не би му дал и цент повече от двадесет и пет.

Астър прекрати разговора. Изведнъж победата му се стори напразна. Шанк беше прав. Предаде се прекалено рано.

Огледа улицата за Съли. Нямаше никаква следа от аудито. Погледна часовника си и сметна колко е часът в чужбина. Извади телефона си и намери желания номер. Помисли какво трябва да попита стария си приятел и си представи как прекрасният му, ерудиран глас му казва да се успокои:

— Нищо не се е променило, Робърт, нали? Има само един възможен изход.

Астър забеляза Съли да се появява иззад ъгъла. Половината следобед беше към края си. Надяваше се трафикът до Гринуич да не е много зле. Забрави за обаждането до приятеля си. Искаше да разговаря с Пенелъпи Еванс.