Игра на милиарди

56

— Ако Маквей попита къде съм, просто й кажи, че не се чувствам добре. Измисли си нещо… че случилото се ми е повлияло по-сериозно, отколкото съм предполагала. Знаеш процедурата.

Алекс седеше във форда на Бари Минц на отбивката за почивка на магистралата на осем километра от летище „Тетърборо", където Боби държеше самолета.

— Знам процедурата — отвърна Минц. — Въпросът е дали Джан ще се върже.

— Да се надяваме, иначе завръщането ми няма да е от най-щастливите. — Жената погледна колегата си, който взе една черна раница от задната седалка. — Донесе ли всичко, за което те помолих?

— Искам да живея, нали? — Минц откопча ципа и започна да вади нещата едно по едно. — Микропредавател, слушалка-приемник, резервна батерия.

— А другото нещо? — попита Алекс, след като прибра всичко обратно.

— И другото нещо — отвърна Минц.

По-добре беше да не обсъждат „другото нещо", което представляваше ново поколение устройство за събиране на информация. Достатъчно беше да се спомене, че притежанието на подобно нещо представляваше нарушение на правния кодекс както от граждани, така и от служители на реда. Алекс го наричаше „вакуума".

Закопча раницата и отвори вратата.

— Ще те уведомя какво е положението веднага след като науча нещо ново. Трябва да се върна утре късно през нощта или рано сутринта в четвъртък.

Минц се опита да я дари с окуражителна усмивка.

— Готова си да стигнеш доста далеч по този случай… дори за теб.

— Аха, да, знаеш какво казват. Първо действай, после се извинявай.

— Ще го имам предвид.

— Просто дръж Бил Барнс под око. Ако научиш нещо, искам да го разбера преди него.

Алекс се качи в чарджъра и се замисли за следващата си цел. Получи самолета. Получи си играчките. Сега трябваше да намери необходимата й информация. Някой в Лондон знаеше кой беше наел Люк Ламбер. Нямаше да се прибере у дома, докато не разбереше необходимото.

Точно за три минути измина осемте километра до „Тетърборо". Намали скоростта от 180 на 135 (за всеки случай), когато зави към входа на летището, и си намери удобно място за паркиране до контролната кула. Преди да излезе от колата, прибра чантата на Минц в сака си.

Един стюард в униформа я чакаше на тротоара.

— Мога ли да взема багажа ви, госпожо?

Алекс мина покрай него и продължи към модерния терминал.

— Просто ме заведете до самолета.

Протоколът за осъществяване на частни полети беше подобен на този на пътническите, отбеляза жената, само дето ги нямаше опашките, лошото настроение, разглезените деца и най-важното, закъсненията. Пет минути след като се чекира, вървеше по пистата към 04. Лъскавият черен летателен апарат беше зареден и готов за излитане.

Помощник-пилотът стоеше до стълбата и й предложи ръка, когато стигна до него.

— Добър ден, госпожо Астър — поздрави мъжът.

Алекс спря като попарена и се опули срещу човека. Огледа го внимателно, но гневът и бързо я напусна.

— Добър ден.

— Пазете си главата.

Наведе се, за да влезе в самолета, но когато се озова вътре, осъзна, че може да се изправи спокойно. Летателният апарат можеше да превозва дванадесет пасажери и на всичките щеше да им е изключително комфортно. Имаше шест огромни кожени кресла, разположени едно срещу друго от двете страни на салона, едно бюро вдясно и диван до задната част на лявата стена.

Алекс се разположи в едно от креслата и се захвана за работа. Откопча сака си, извади тетрадките си и ги сложи на разтегателната маса. В тях се съдържаше всичко, което беше свалила за „Екзекютив Ауткъмс", частната военна компания, която беше наела Люк Ламбер за провалилия се преврат в Западна Африка, и наследница на Глобална реакция, анализ, разузнаване и логистика, или така наречената ГРААЛ.

Стюардът и предложи топла хавлия и постави купичка с печени бадеми пред нея. Информира я, че вечерята по време на полета ще бъде печена патица a l'orange с див ориз и задушено брюкселско зеле. Ако госпожата желаела горещ лава кейк за десерт, трябвало да каже сега, за да бъде включен в менюто и за да може госпожата да се наслади на нощния си сън. Госпожата отказа десерта и предложението за шампанско, като помоли вместо него за еспресо и малко мир и спокойствие, благодаря ви много.

В 17:12 часа самолетът излетя от пистата. Алекс се намираше във въздуха. Полетът щеше да трае шест часа и десет минути, кацането беше предвидено за 5:22 часа местно време. Ако искаше да пристигне по-рано, трябваше само да помоли капитана. Горивото не беше проблем. Можеше да намали времетраенето с петнадесет минути. Алекс каза, че няма да е необходимо. Компанията, която имаше намерение да посети, не отваряше преди девет и тридесет. Разполагаше с достатъчно време да хване метрото до централната част на Лондон и дори да хапне сносна английска закуска.

Взира се известно време през прозорчето, но после спусна щората и се зае с работата си. Изненадващо нямаше кой знае колко много въпреки леснодостъпната информация — статии от вестници и списания, както и краткото описание в Уикипедия. Бюрото нямаше нищо за никоя от тези организации. Частните военни компании и консултантите по сигурността бяха под надзора на ЦРУ, а нямаше време да се свърже с контактите си в Лангли. Опита се да се обади на колега от МИ-5 напът за летището, но в Обединеното кралство беше прекалено късно и човекът не отговори. Изпрати му съобщение.

Едно нещо беше ясно. ГРААЛ се беше разраснала и просперирала през годините от своето създаване. Статиите споменаваха за договори с американското и британското правителства на стойност десетки милиони долари. Представянето на компанията на уебсайта й гласеше следното:

ОСИГУРЯВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРОФЕСИОНАЛНИ И КОНФИДЕНЦИАЛНИ ВОЕННИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ НА ЛЕГИТИМНИ ПРАВИТЕЛСТВА. ОСИГУРЯВА ВОЕННИ И СТРАТЕГИЧЕСКИ СЪВЕТИ.

ОСИГУРЯВА НАЙ-ДОБРИТЕ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ ПАКЕТИ, НАЛИЧНИ В МОМЕНТА ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ПОКРИВАЩИ БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ ПО МОРЕ, ПО ВЪЗДУХ И НА ЗЕМЯ.

ОСИГУРЯВА СЪВЕТИ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ОТНОСНО ИЗБОРА НА ОРЪЖИЯ И ОРЪЖЕЙНА ЕКИПИРОВКА.

ОСИГУРЯВА НАПЪЛНО НЕПОЛИТИЧЕСКИ УСЛУГИ, ОСНОВАНИ НА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ОТДАДЕНОСТ.

Алекс остави листа. ГРААЛ можеха колкото си искат да се наричат международен консултант по сигурността, но доколкото тя можеше да прецени, компанията си оставаше военна, или както казваха в Дивия запад — наемен патлак.

Прелисти останалите статии от вестници, в които се обсъждаше фирмата, но в тях нямаше нищо интересно. Вместо това започна да си мисли за Боби. Избликът на сантименталност, на който стана свидетелка в „Чери Хил", не беше характерен за него. Дали се държеше така, защото животът му беше заплашен, или наистина се беше променил? Смъмри се, че въобще е помислила такова нещо. Може би тя беше сантименталната в случая. Животът я беше научил, че хората рядко се променят. Така или иначе доминиращите личностни черти винаги ставаха по-силни и по-доминиращи с времето. В случая с Боби тези черти бяха арогантност, инат, прекалена увереност и — не можеше да отрече — щедрост.

Алекс изгони бившия си съпруг от ума си. Изправи се на мястото си и се опита още веднъж да прочете документите. Летенето я изморяваше и думите бързо се размазаха. Дори десет чаши еспресо нямаше да успеят да задържат очите й отворени. Боби отново се появи в мислите й. Представи си как докосва кожата й, бузата му върху нейната…

Опита се да се пребори със съня. Спомените й я ужасяваха. Във всяка връзка си имаше хубави моменти. Защо те бяха по-лесни за запомняне от лошите? Самолетът се наклони и се насочи на изток. Целият беше погълнат от мрака. Последната й мисъл, докато се отнасяше в страната на сънищата, не беше за работата, а за него.

Боби.

Дали наистина искаше да опитат още веднъж?