Игра на милиарди

85

Магнус Лий разгледа колекцията си от вратовръзки. Нуждаеше се от някоя, която едновременно да бъде елегантна и непретенциозна. Вратовръзка, която да е подходяща за бъдещ член на Постоянния комитет на Китайската народна република. Синя, не черна. Пази Боже, червена. Направи крачка надясно и прокара палец през тъмносините си вратовръзки. Избра си „Диор" в среднощно синьо и я положи върху бялата си риза. Перфектно.

Приключи с обличането и влезе в спалнята си. Прислужникът му чакаше на колене, готов да излъска обувките му. „Джон Лоб". Произведени специално за него в Лондон. Бъдещият вицепремиер трябваше да бъде безупречен. Китайците не искаха лидерите им да се обличат като селяни.

Лий слезе в лобито с асансьора. Шофьорът му задържа вратата на мерцедеса и мъжът се разположи на задната седалка. Трафикът по „Донгуан авеню" беше слаб и пристигна в хотел „Пенинсюла Пекин", който се намираше на около пет километра от дома му, за четиридесет минути. В ресторант „Хуан Тин" го заведоха до най-добрата маса. Премиерът пристигна скоро след него. Мъжете ядоха скъпа вечеря от дим сум, супа от перки на акула, пресен групер[69] и патица по пекински, последвана от чиния плодове и коняк „Хенеси".

— Някаква информация от Ню Йорк? — най-накрая попита премиерът, бузите му бяха зачервени от алкохола.

— Чакам всеки момент — отвърна Лий.

— Ако всичко протече по план, утре ще бъдеш в Постоянния комитет, вицепремиер Лий.

— Уверен съм, че „Троя" ще успее.

Премиерът избърса устата си и потисна една лукава усмивка.

— Не е достатъчно просто да успеем — прошепна той. — Западът трябва да се провали.

Лий кимна.

Премиерът протегна ръка, докато мъжете слизаха по стълбите към автомобилите си. Фотограф от „Пекин Таймс" ги снима. След няколко часа снимката щеше да бъде публикувана в сайта на вестника. Утре сутринта щеше да се появи на първа страница на всеки вестник по света. Щеше да се разчуе, че избирането му е сигурно. Магнус Лий, вицепремиер на финансите. Юанът щеше да падне като камък. Инвестицията му при Боби Астър щеше да пожъне успех и той щеше да се отплати на старейшина Чен.

Всичко беше толкова близо.

Лий погледна часовника си.

Всеки момент.