Игра на милиарди

3

Астър излезе навън и като змия си проправи път до бара през тълпата от гости.

— Водка — каза на бармана. — Нека бъде двойна.

— Някаква определена марка?

— От онази, по-силната.

Барманът напълни една чаша с лед, наля няколко пръста от алкохола, след което остави бутилката до нея. Астър взе чашата и се насочи към вилата за гости. Няколко души се приближиха, за да го поздравят за скока. Той не им обърна внимание. За тази вечер беше приключил с говоренето.

Отново облече дрехите си във вилата за гости. Взе си телефона и видя, че е пълен с гласови съобщения. На първо място беше СМС от номер, който не познаваше. Астър обръщаше сериозно внимание на личното си спокойствие. Даваше телефонния си номер единствено на приятели, чиито номера също имаше. Съобщението беше изпратено от местен номер. Нещо в него му беше познато. Отвори съобщението.

Една дума.

Палантир

Не означаваше нищо за него.

Съобщението беше пристигнало в 23:07 часа, преди повече от час. Палецът му се насочи към бутона за изтриване, но бързо промени решението си. Според Алекс баща му беше умрял в единадесет, само няколко минути преди това съобщение. Обади се на номера. След седем позвънявания беше прехвърлен на гласова поща.

Разнесе се баритонов глас, оформен от дълги години пушене на цигари и пиене на бърбън. Не го беше чувал от пет години. Въпреки това беше необходима само сричка, за да накара космите по ръцете му да настръхнат и по цялото му тяло да се разнесе вълна на чист ужас.

— Вие се свързахте с Едуард Астър. Моля, оставете съобщение.

Боби взе чашата с водка, отиде до басейна и я изля в него.

— Хей! — провикна се той, скочи върху дъската за гмуркане и отиде в края й. — Слушайте всички.

Никой не му обърна внимание. Навря кутрето и показалеца в устата си и изсвири. Някой спря музиката. Гостите се обърнаха към него.

— Партито свърши.