Игра на милиарди

43

Магнус Лий наричаше плана си „Троя".

Първо, защото също като Троянския кон от легендата трябваше да се спечели доверието на врага, за да се влезе в укрепената светая светих. И второ, заради модерното значение, свързвано с термина: Троянски кон представляваше софтуер — или малуер, — внедрен в чужда или вражеска операционна система с цел да се поеме контролът над нея или да се използва за нечии цели.

За разлика от Одисей обаче, Лий нямаше нужда да строи огромен дървен кон или друга сложна фигура. Всичко, от което имаше нужда, за да вкара в действие своята заблуда, се намираше зад стените на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън".

„Троя" беше злият близнак на ЧИК.

ЧИК беше публична. „Троя" беше скрита.

ЧИК инвестираше в миноритарни дялове. „Троя" от своя страна търсеше мажоритарни дялове.

ЧИК не влияеше на мениджмънта. „Троя" искаше пълен контрол.

ЧИК и „Троя" споделяха една обща черта. Инвестираха в широка гама от индустрии: енергия, потребителски продукти, финанси, авиокомпании, автомобили и разбира се, технологии.

— Времето настъпи.

Магнус Лий погледна всичките пет човека, които седяха заедно с него на кръглата маса. Присъстваха генерал от армията и адмирал. Други двама бяха едни от най-висшестоящите служители на разузнаването в страната му. Всичките бяха партийни членове. Лий нямаше да ги забрави, когато се присъединеше към Постоянния комитет. Но дори тези четиримата, със своите постове и власт, не му бяха достатъчни, за да пусне в действие своя рисков план. Затова имаше и пети член на масата. Мъжът, който му беше дал благословията си преди толкова много години. Премиерът.

— Господа — започна Лий, — налага се да решим.

За момент никой не проговори. Присъстващите просто се взираха в него. Усети желанието и амбицията им, но също така усети тяхното безпокойство.

— Как можем да продължим след онова, което се случи във Вашингтон? — попита генералът.

— Как може да не продължим? — контрира го Лий. — Нима стигнахме дотук, за да се откажем при първия насрещен вятър?

— Веднъж вкараме ли плана си в действие, те няма да могат да направят нищо — добави адмиралът, който беше най-враждебно настроеният човек сред тях.

— Изненадващо е, че още не знаят — каза мъжът от държавното разузнаване.

— Не е толкова изненадващо — отвърна Лий. — Често предметите, които са пред очите ни, са най-трудни за намиране.

— Астър, Хюз и Гелман може и да са мъртви, но пак остава човекът или организацията, които са ги уведомили — каза генералът. — Палантир.

— Работя по въпроса, докато говорим — обясни Лий. — Не може да се скрие завинаги. Ако има някаква истинска власт, щеше да отиде сам при президента. Който и да е този човек, то на него не може да му се има доверие. Действията му показват точно това.

— Знаем ли дали Едуард Астър е уведомил някой друг?

— За момента, не — излъга Магнус Лий. Не искаше останалите да знаят за последното съобщение, изпратено до Робърт Астър. Той беше повече от способен да се справи с проблема сам. — Всичко върви по план.

— Всички по местата си ли са?

Лий кимна.

— Прекосяват границата в този момент.

— Толкова много хора. Тревожа се.

— Недей — отвърна Магнус. — Границите почти не се охраняват. Влизането беше първото нещо, с което се заех преди толкова много години. Положихме доста труд, за да осигурим едно възможно най-безопасно преминаване.

— Графикът остава същият, нали? — попита премиерът.

— Както винаги — отвърна Лий. — Не виждам никаква причина да го променяме.

— Много добре — каза най-висшестоящият мъж. — Дремахме в сенките достатъчно дълго.

Магнус Лий стана.

— Всички ли са „за"?