Игра на милиарди

83

Майкъл Грило дръпна жадно и с удоволствие от цигарата си. Джеб Уошбърн стоеше до него и се наслаждаваше на своята. Мъжете говореха с Пол Лорънс Тиърнан за неговия софтуер Палантир и как беше засякъл предстоящата атака.

— За първи път забелязах модела преди година. Използвам програмата да следи тенденциите на фондовата борса. Направи ми впечатление, че много инвестиции са направени в корпорации с високи национални коефициенти на сигурност. Електроцентрали, петрол, сателити, микрочипове, интернет хардуер. Компании, които никога не бихте дали на някой чужденец, особено на такъв, който не е съюзник. Направих регресионен анализ[67], за да видя дали мога да намеря обща нишка. Бинго! Тя беше там. Всички сделки по закупуването бяха станали през частни инвестиционни фирми. Но тогава си помислих — няма начин. Не може всички тези фирми да вземат решенията си независимо. Статистически невъзможно беше подобен тип дейност да е случайна. Трябваше да има някаква корелация, нещо, което ги свързва. Започнах да ровя по-надълбоко и тогава се натъкнах на ЧИК — „Чайна Инвестмънт Корпорейшън", — която беше направила големи инвестиции във всичките частни инвестиционни фирми. Продължих да смятам, че връзката помежду им може да е напълно добронамерена. Съществуват много суверенни инвестиционни фондове, чиято работа е да инвестират по целия свят. Реших да свърша малко мръсна работа. Онези лукави копелета в Шанхай не са единствените, които могат да хакват на воля. — Тиърнан отпи от колата си и се ухили.

— Знаете ли кой е най-лесният начин да стигнете до една затворена система? Копирните машини. Всички са свързани в мрежата и реално нямат никаква защита. Влязох във вътрешната система на ЧИК, а всичката получена информация сочеше към Магнус Лий. Той не просто управляваше ЧИК. Той също оглавяваше тайна организация, наречена 13, Институт за инвестиционна инициатива, която създал, за да открадне всяка една индустриална тайна на САЩ, Япония и Европа. Китайците не просто правят фалшиви ролекси вече. Тук говорим за кражбата на последния дизайн на автомобили на „Дженеръл Мотърс", на архитектурата на микрочиповете на „Интел", на стелт технологията на „Нортроп". Не знам как, но имат очи и уши навсякъде. Това е подкрепяно от държавата им пиратство. — Тиърнан погледна първо единия мъж, а после и другия. — Тогава нещата станаха страшни и аз се свързах с господин Уошбърн. Знам кога трябва да се откажа. Когато началниците му отказаха да заплатят значителната ми инвестиция във време и пари, помислих към кого другиго да се обърна, който може да е заинтересован от тази информация. Видях, че Едуард Астър е в международния борд на съветниците на ЧИК. Нямаше начин да знае за това. Казах си, той е корав тип. Освне това, вярвах, че ще се ядоса много, когато научи за всичко това.

— Все още не си казал нищо за целта — напомни Грило.

— В Китай е важна репутацията. Достойнството. Класата. Колко те уважават хората. Целта на Лий е да създаде репутация на страната си като международен финансов център. Иска да стане вицепремиер на финансите. Няма по-добър начин да постигнеш подобно нещо от сломяването на могъща Америка. В момента Ню Йорк, Лондон и Токио са световните финансови центрове. Шанхай е доста надолу в листата. Той иска да промени това.

— Как? — попита Уошбърн.

— Не съм сигурен. Едуард Астър смяташе, че имат пръст в Срива преди няколко години и в погрома на „Фюдал Трейдинг", когато тази компания загуби милиард долара от собствените си пари за тридесет минути. Предполага се, че са въвели грешен алгоритъм. Не знам дали наистина е така, или не. Знам обаче, че Лий разполага с всичко необходимо, за да срине финансовата ни инфраструктура. Последната компания, която „Уотърсмарк" купи, създаде хардуера, на който работи чисто новата търговска платформа на Нюйоркската фондова борса. Това трябва да ви говори нещо.

— Значи Борсата е целта? — попита Уошбърн. — Трябва да се обадя.

Някой почука на вратата.

— Това е господин Астър — каза Грило.

Следователят стана и погледна през шпионката. Видя тила на шефа си и тъмна тениска.

— Влизай — каза и отвори вратата.

В слънчевия му сплит се вряза юмрук. Друг размаза бузата му. Срина се на пода. Един слаб азиатец го прескочи. По-висок, властен мъж го последва и затвори вратата след себе си.

Уошбърн хвърли телефона и стана. Опитваше се да си извади пистолета. Азиатецът изстреля крак, който се заби в челюстта на мъжа и го прати на пода. Пистолетът също падна. Уошбърн посегна за него, но азиатецът го ритна, стъпи на китката му и я счупи грубо.

Грило се изправи на коляно. За кратко мярна Тиърнан, който завъртя количката си и тръгна по коридора, преди петата на нападателя да се вреже в лицето му и да запрати главата му на пода. Следователят легна по гръб, замаян и пребит. Носът му беше счупен, гръдната му кост беше натъртена. За негов ужас пистолета му го нямаше. Последва някакво боричкане, разместване на мебели. Някой изпищя и рязко млъкна. Азиатецът влезе в стаята заедно с Тиърнан, когото влачеше за изкълчената му ръка.

— Ти ли си Грило? — попита високият мъж.

— Аз съм.

— Добра работа. Или може би трябва да кажа благодаря ти. Пол Лорънс Тиърнан. Па-лан-тир. Умно.

— Мислех си, че вие, момчета, подслушвате всички — каза Грило.

— Намерихме те, нали? Само дето закъсняхме малко.

— Къде е господин Астър?

— На безопасно място, от което ни сътрудничи.

— Няма да се вържа.

— В момента хич не ми пука на какво ще се вържеш. — Високият мъж се обърна към Тиърнан, който въпреки наранената си ръка беше успял да се добере до дивана. — Доклада, моля.

— На бюрото е — отвърна Грило.

— Искам всички екземпляри.

— Това е единственото копие на хартия — каза Тиърнан. — Оригиналът е на компютъра ми.

— Наистина ли? Помислих си, че ти от всички хора би бил наясно, че е опасно да го съхраняваш на толкова незащитено място. Би било лесно за хора като… е, като мен и теб да го намерят. Предполагам, че си запазил проучването си на някое по-сигурно място, като флашка.

— Не му я давай — нареди Уошбърн.

— А ти си?

— Не е твоя работа, мамка ти.

— Ако не си Грило и не си господин Тиърнан, тогава наистина не ми пука кой си. — Високият мъж погледна към азиатеца. — Даниъл.

Уошбърн се опита да стане на крака, но онзи беше нечовешки бърз. Свитият му юмрук го удари по гърлото и премаза ларинкса му. Агентът на ЦРУ падна на колене и се хвана за прекършената трахея. Азиатецът сключи ръце около врата му и му счупи гръбнака.

— Добре — съгласи се Тиърнан. — Ще получите доклада. Намира се на една флашка на бюрото до компютъра. Кълна се, че е единственото копие.

— Покажи ми.

— Може ли да ми донесете инвалидната количка… моля.

Азиатецът я донесе и сложи Тиърнан в нея. Високият мъж го закара в офиса му. Грило се зае с носа си, стенеше, правеше се, че го боли толкова много, че няма представа какво се случва около него. Имаше доста кръв. Азиатецът изгуби интерес към него и започна да обикаля апартамента.

Високият блед мъж се върна с Тиърнан след пет минути. В дланта си държеше флашка.

— Мисля, че приключихме. Разбира се, има още едно място, където пазиш доклада. — Мъжът се чукна по челото. — Опасявам се, че не мога да те взема с мен. Сбогом, господа.

Високият мъж излезе.

Азиатецът погледна към Грило, който продължаваше да лежи на пода, след което взе една възглавница от дивана и се приближи към Тиърнан.

— Не, човече… не — каза Палантир, който даваше всичко от себе си, за да се избута назад само с една здрава ръка. — Моля те!

Азиатецът натисна възглавницата към лицето на Тиърнан, пъхна пистолета в гънките й и стреля три пъти. Приглушените изстрели не бяха по-силни от тежки стъпки.

Дотогава Грило беше станал от пода. През цялото време се беше подготвял, беше събирал сили за една последна атака. Той също знаеше малко за бойните изкуства. Имаше черни колани по бразилско жиу-жицу и карате. Освен това беше прекарал шест месеца в изучаване на Крав Мага с Израелските отбранителни сили. Опитът му, заедно с жестоките удари, които получи, му подсказваха, че азиатецът е изключителен боец. В дълга битка Грило нямаше абсолютно никакъв шанс срещу него. Налагаше се да е бърз, подъл и да използва смъртоносна сила.

Азиатецът се обърна и Грило го нападна с фронтален ритник. Кракът му се вряза в гърдите на опонента му и го запрати върху тялото на Тиърнан. Той падна върху инвалидната количка и я преобърна. Азиатецът превърна падането си в обратно салто и се изправи невредим, ръцете му бяха заели бойна позиция, очите му търсеха нещо, от което да се възползва.

Пистолетът лежеше на пода между двамата.

Грило замахна с крак към челюстта на мъжа. Ударът му беше прекалено бавен. Онзи го предугади и приклекна до пода, протегна крак и срита в сгъвките опонента си. Следователят падна тежко на пода. Монахът се хвърли към пистолета. Грило сключи крака около врата му, изви тялото си и събра колене, за да премаже ларинкса му. Азиатецът беше силен. Сантиметър по сантиметър се придвижваше към пистолета. И в един момент го стигна. Изви ръка назад и започна да стреля, изстрелите минаваха близо до главата на Грило. Третият куршум го уцели в рамото. Той се раздруса, опитваше се да пречупи гърлото на опонента си. Пистолетът падна от ръката на монаха и се плъзна по пода. Спря на сантиметри от следователя. Близо, но не достатъчно близо. Азиатецът изви гръб и разтвори краката на Грило. Всеки момент щеше да се освободи. Следователят протегна ръка към оръжието. Пръстите му докоснаха дръжката. Опонентът му се обърна на една страна и Грило осъзна, че го губи.

Най-накрая разтвори крака и се хвърли към пистолета.

С периферното си зрение видя една сянка. Над него се надвеси фигура. В гърба му се вряза коляно. Около врата му се увиха ръце и започнаха да дърпат гръбнака му, все едно беше лък. Потърси да се хване за нещо, за да има опора. Ръката му се натъкна на масивен пепелник. Нямаше как да го ползва за опора, но можеше да му бъде много полезен. Започна да нанася удари през рамо. Отново и отново пепелникът се бореше с главата на азиатеца, но онзи не охлаби хватката си. Прешлените му започнаха да пукат. По гръбнака и врата му потече ток. Изгуби чувствителността на пръстите си. Ръцете се стягаха около врата му, пръстите бяха напът да премажат гърлото му. Пред погледа му изникнаха опулените мъртви очи на Джеб Уошбърн. Те не му предлагаха нито надежда, нито окуражаване, само примирение. Нанесе нов удар. Хватката се разхлаби. Отново. Най-накрая се освободи и се търкулна на една страна.

Погледна нагоре и видя азиатеца — беше насочил пистолет към него.

Въздухът беше прорязан от изстрел. Грило не почувства нищо.

Азиатецът свали оръжието си. От перфектната дупка в челото му потече кръв. Той се строполи на пода.

Следователят се обърна. На прага на вратата се намираше рошав червенокос мъж, от пистолета му се издигаше тънка струйка дим. Зад него стоеше атлетична, тъмнокоса жена. Окото й беше подуто и изглеждаше ужасно.

Алекс Форца потупа Бари Минц по рамото.

— Хубав изстрел, Стрелецо.