Игра на милиарди

90

Шест чинара ограждаха пътеката към входа на центъра за данни на Нюйоркската фондова борса в Мауа, Ню Джърси. Дърветата бяха посадени в чест на легендарния чинар на „Уолстрийт", под който първите брокери на младата страна Съединени американски щати се бяха събрали в края на XVIII век, за да търгуват акции[72]. Септимъс Ревънтлоу смяташе този жест за отживелица. Вратата пред него беше единственият вход в сградата. Прозорци нямаше. Внушителната каменна сграда приличаше повече на крепост или на монумент на някой съвременен фараон, отколкото на дома на най-сложната търговска платформа в света.

Ревънтлоу тръгна към вратата. Вече беше минал през охранителните пунктове без никакъв проблем. Първи бяха високият насип и металната ограда, които заобикаляха комплекса. Следваха трите вдигащи се бариери, всяка от които се снижаваше само когато минеше през предната. Не срещна никакви затруднения. Името му беше в списъка с посетителите. Той беше днешният почетен гост.

Един от служителите го посрещна на вратата. Ревънтлоу се представи под чуждо име и показа съответните документи, а именно шофьорска книжка. Чуждото име принадлежеше на вицепрезидента на малка инвестиционна банка, която брат му наскоро беше купил. Като всяка подобна институция, банката желаеше да наеме малко пространство в комплекса за собствените си компютри, за да са в близост до компютрите, които управляваха Борсата. Правилният термин беше колокация.

— Всичките компютри на Борсата се намират в помещение с големина 1900 квадратни метра — обясни служителят, докато влизаха в силно аклиматизираната сграда. — Тези машини осъществяват изключително ефикасно всички направени поръчки за покупка или продажба. Наричаме ги „основните двигатели".

— И тези основни двигатели управляват цялата Борса?

— Осемдесет процента от нея, но с всеки изминал ден числото нараства. Разбира се, има специалисти там, които се занимават с големи блокови сделки за своите клиенти. Но ние имаме възможност да поемем голяма част и от този бизнес. Работим и за Американската фондова борса. Всичко на всичко около три милиарда акции на ден.

— Впечатляващо — похвали Ревънтлоу.

— Смятаме да разположим хардуера ви в един отсек в края на коридора. Ще споделяте мястото с още няколко банки, но мога да ви уверя, че ще сте на еднакво разстояние от сървърите ни.

— Не бих се задоволил с нещо по-малко — отвърна Ревънтлоу. В дните на високочестотна търговия, когато милиони акции сменяха притежателите си за секунди, дори най-малкото забавяне във времето за извършването на една сделка можеше да бъде фатално. С всяко отдалечаване с триста метра от един от „основните двигатели" на Борсата транзитното време се забавяше с една милионна. Докато отдалечаване с метър, 10 метра или дори 300 метра не водеше до сериозни вреди, то 15 километра или 1500 километра водеха. Оттук следваше и нуждата банките да позиционират мейнфрейма[73] си колкото може по-близо до Борсата.

— Можете ли да ми покажете основните двигатели?

— Съжалявам, но не е възможно — отвърна служителят. — Надявам се, разбирате.

Ревънтлоу кимна неохотно.

— Преди да се захвана с банкерство, работех в системния дизайн. Чух, че тук са красотите.

— Ако ми позволите, ще се съглася с вас. Знаете ли какво, мога да ви покажа Гейтуея за управление на риска. Това е хардуерът, който гарантира, че няма да възникнат никакви грешки.

— Всички търговски дейности ли минават през него?

— Разбира се — отвърна служителят обиден. — Смятаме това за най-конкурентното си преимущество.

Мъжът го поведе по коридора към огромна, ярко осветена зала, в която се намираха шест мейнфрейм компютъра. Ревънтлоу се усмихна доволен, макар сърцето му да биеше лудо. Той бръкна в джоба си, извади малък плик, скри го в дланта си и го отвори с палец.

— Според заложените параметри тези машини филтрират всяка сделка, за да се уверят, че отговаря на изискванията на Комисията по ценни книжа и фондови борси — продължи да обяснява служителят.

Ревънтлоу се наведе по-ниско до една от машините и вдигна ръка, за да докосне контролния панел.

— Моля ви — каза сприхаво мъжът и отмести дланта на посетителя си.

В този момент Ревънтлоу вдигна скрития плик до устата си и духна. Фин прах цианид полетя към лицето на служителя. Той го вдиша, изпъшка и се срина. Септимъс го хвана и го положи на пода. Прескочи падналия и се насочи към последния компютър от редицата.

От другия си джоб извади малка флашка. Погледна малкото черно устройство. Усети прилив на адреналин, който стигна чак до пръстите на ръцете му. В ръката си държеше крайния резултат на години планиране, на купища изхарчени пари, на безграничната амбиция на семейството си и най-дръзката схема на страната си.

Всичко това доведе до този момент. Сега изпълнението на плана зависеше от него.

Във флашката се намираше програмният код, който щеше да осигури на Китай контрола над всяка машина в този център за данни и по подразбиране към всяка машина, свързана с него. Към тях се причисляваха основните двигатели в Лондон, Франкфурт, Сингапур, Париж, Токио и — най-важното — резервните центрове за данни в Базилдън, Англия, и Синсинати, Охайо. Кодът също така щеше да зарази всеки хардуер, който осъществяваше някакъв бизнес с борсите. Всяка банка, застрахователна компания и брокераж. А от там и всеки клиент, който правеше бизнес с тях.

Казано накратко, Китай щеше да получи контрола над всичките фондови борси в света над и всяка финансова институция, която осъществяваше бизнес с тях.

Ревънтлоу намери контролния блок. Прокара ръка през главния панел и внимателно го отвори. Веднага видя USB слота. Единственото, което трябваше да направи, беше да сложи флашката и програмният код щеше да се прехвърли веднага — без да оставя никаква следа — в мейнфрейма, като по този начин щеше да влезе в търговския софтуер на Борсата. Задиша по-леко, работата му беше свършена. На никого нямаше дори да му хрумне, че неговото семейство — че неговата страна — тайно контролира най-могъщия пазар в света. Лека усмивка заигра върху устните му. Толкова просто беше, наистина.

Чуха се стъпки. После още.

— Спри.

Ревънтлоу се обърна рязко и видя зад себе си Боби Астър.

— Закъсня — каза той и отново се обърна към сървъра. Отчаяно се опита да вкара флашката.

— Веднага.

Гласът принадлежеше на жена. Ревънтлоу погледна в другата посока. На три метра от него стоеше тя, пистолетът й беше насочен към лицето му. Той взе решение. Пръстите му се стрелнаха отново към компютъра. Флашката докосна USB слота. Металът срещна метал.

Пистолетът произведе изстрел.

Ревънтлоу се строполи.

Умря, преди флашката да падне на пода.

— Не — каза Алекс. — Не сме закъснели.