Игра на милиарди

64

Тайната квартира беше голяма грозна къща в колониален стил, разположена на хълмовете извън Дариен в Кънектикът, на един час на север от Ню Йорк. Сградата се нуждаеше от една боя и нов покрив, но щеше да свърши работа за лятото, в случай че не валеше много. Лизинговият агент нарече сделката истинска кражба за 3000 долара месечно. Високият, леко наподобяващ азиатец джентълмен с немското име, който подписа документите, не коментира. Нямаше нищо против ронещата се боя или течащия покрив. Онова, което го интересуваше, беше изолираността на къщата, безкрайният заден двор, който се сливаше с горска поляна с брястове, и фактът, че най-близкият съсед се намираше на половин километър и ги делеше един стръмен хълм.

— Лятна вила за гостуващото ми семейство от Сингапур — обясни клиентът. — Наситили са се на морето. Искат да видят малко земя.

Лизинговият агент хвърли поглед на костюма, обувките, масивния златен часовник „Бреге" и не зададе повече въпроси. Клиентите, които плащаха авансово, бяха рядко срещани — и не бяха за изпускане. Точка.

Екип Едно кацна на летище Уестчестър в 19:00 часа местно време. Самолетът рулира до края на пистата, където един хангар го скри от поглед. Тъй като полетът беше от Харлинген, Тексас, нямаше никакви митнически документи за попълване или паспортен контрол за минаване. Един ван без отличителни знаци, собственост на „Соничи Корпорейшън", чакаше на уговореното място. Ключовете бяха оставени в плик в жабката.

Осемте пасажери слязоха от самолета в 19:09. В 19:10 всички се бяха разположили удобно в превозното средство.

В 19:15 то напусна територията на летището през източния изход. Една-единствена охранителка беше на пост на портала. Тя беше прекалено заета да гледа как „Ню Йорк Метс" мачкат „Атланта Брейвс", за да забележи кой пътуваше в него, още повече в коя посока се беше насочил.

Шофьорът спазваше ограниченията на скоростта и взе разстоянието от 77 километра за по-малко от един час. Навън беше станало тъмно, когато ванът пристигна в Дариен. Пътниците мълчаливо слязоха. Денят беше дълъг и съвсем не беше към края си.

Екип Две пристигна в 20:00 часа след осемчасов преход от северната част на Ню Йорк. След като прекосиха границата, екипът пътува до дистрибуционния център на „Силикон Солюшънс" в Бъфало, където размениха тясното пространство на камиона с по-удобния интериор на пътнически ван без отличителни знаци. Оттам поеха право на изток-югоизток, продължиха по ширина на щата Ню Йорк, завиха на север по крайбрежието и влязоха в Кънектикът.

Екип Три кацна на летище „Туийд Ню Хейвън" в 20:00 часа след тричасов полет от Ню Орлиънс на борда на самолет на „Нобъл Енърджи". Тъй като пасажерите нямаха никакъв багаж, продължиха покрай зоната за получаването на такъв. Един ван ги чакаше до тротоара. Шофьорът сигнализира, че се включва в движението, но летищната полиция му направи знак да спре. Полицаят огледа превозното средство отпред и отзад, както и младите мъже и жени вътре.

— Кои са пътниците ви? — попита той.

Шофьорът наскоро беше пристигнал от Полша. Английският му беше сносен. Човекът нямаше представа кои са пътниците му. Бяха го наели да вземе осем пристигащи пасажери и точно това имаше намерение да направи. Сви рамене и поклати глава.

Полицаят се приближи още повече.

— В града сме за конференцията — предложи отговор високият рус мъж на предната седалка, който беше прекарал пет години като сержант в СЛС, или Специална лодъчна служба, екип от командоси към британските въоръжени сили. — „Нобъл Енърджи". Ние сме европейският търговски екип. Знаете ли някое добро място, на което можем да отседнем?

Полицаят беше фен на Английската висша лига по футбол. Британците бяха добри хора.

— В Ню Хейвън? Не. По-добре отидете в Манхатън. Хотел „Стандарт". Ще останете доволни.

— Благодаря, друже.

Пътуването до тайната квартира беше бързо и спокойно.

Веднага след пристигането на трите екипа първата работа, която трябваше да се свърши, беше да се преместят оръжията и оборудването от склада и да се подготвят за употреба. Наемниците вече бяха научили за загубата на командира на операцията Люк Ламбер и за конфискуването на намиращото се в оръжейното подземие. Колкото и жалко да беше, подобно събитие не беше бедствие. Тук ставаше въпрос за военна операция, а военните операции се подготвяха заедно с резервни планове за сценарии точно като този. Както им беше наредено преди заминаването им, лейтенант Санди Буфо, жилавият южноафрикански командос, по-известен като Скинър, пое командването. Първата му задача беше да организира доставката на резервните оръжия и припаси до тайната квартира. Доставката беше уредена да пристигне рано сутринта.

Скинър събра екипа в гаража, за да им раздаде екипировката. Всеки член получи бронежилетка, комуникационен колан с чисто нов клетъчен телефон и военна радиостанция, 9-милиметров пистолет „Зиг Зауер" и петдесет патрона с кух връх, автомат М5 на „Хеклер и Кох", заедно с петнадесет пълнителя, всеки от които съдържаше двадесет и седем патрона, две ръчни гранати, една бяла фосфорна граната, хидратираща система

„Кемълбек", пакет висококачествен декстроамфетамин, по-известен като „спийд", и нож KABAR с калъф.

Всички членове получиха и по още нещо: малка торбичка, която съдържаше 500-милиграмова капсула чист натриев цианид.

Целта беше всеки да прибере по 800 000 долара след успешното завършване на мисията, освен онези 200 000, които вече бяха взели. Възможно беше да получат доживотна присъда без право на помилване в затвор с усилен строг режим. Там затворниците прекарваха двадесет и три часа на ден заключени в килия два на три, в която никога не изгасяха осветлението. Разходките бяха само един час в тесен двор с дванадесетметрови стени от всички страни и ограда отгоре, която скриваше и малкото видима дневна светлина.

Смъртта беше за предпочитане пред залавянето, независимо дали щеше да бъде от полицейски куршум, или от смъртоносната отровна таблетка.

Наемниците прекараха следващите няколко часа в запознаване с екипировката си. Пистолетите бяха разглобявани и сглобявани отново. Автоматите бяха разгледани внимателно и пригодени към личните изисквания на хората. Пълнителите бяха заредени и прибрани в саковете.

Скинър Буфо нареди на екипите да се съберат в гаража с цялата си тактическа екипировка. Наемниците си бяха сложили жилетките, комуникационните колани с пистолетите и резервните пълнители. Метнаха саковете на рамо и прокараха ремъците на автоматите през гърдите си. Всеки от екипа носеше товар от повече от 15 килограма.

— Дълъг ден — каза мъжът, докато оглеждаше с гордост групата. — Осветлението ще бъде изгасено след час. Лягайте и поспете колкото може повече. Когато се събудите, искам да останете вътре, докато не огледам района и не ви дам зелена светлина. Стигнахме дотук — нека не се прецакваме сега. Тридесет и шест часа, хора. Gott mit uns[61].