Игра на милиарди

88

Юанът умираше бързо и грозно.

— Следиш ли стойностите? — Марв Шанк стоеше на вратата и се усмихваше широко.

— Засега сме отгоре с петстотин милиона. Ти беше прав през цялото време. Китайците обезценяват. Ако юанът продължи да пада, това ще е най-силното ни тримесечие.

Астър погледна монитора. Юанът беше стигнал 6,5 и продължаваше да се покачва много над стойността, на която беше купил контрактите си. Драматичната промяна настъпи преди час, след като снимка на Магнус Лий и китайския премиер как напускат заедно известен ресторант в Пекин заля интернет пространството. Очевидно наследникът беше официално помазан. Лий не криеше подкрепата си за експортно насочена икономика. Човек просто трябваше да събере две и две.

— Не е зле.

— „Не е зле"? Да не ме будалкаш? Вече сме напред с няколкостотин милиона. Мигът е звезден. Ти си чуека, Боби.

— Чудесно, но парите не са наши. Усмивката на Шанк се изпари.

— Какво имаш предвид с това, че не са „наши"?

— Информирах кредиторите ни, че преводите, които са получили вчера за покриването на марджин кола, са направени по погрешка. Помолих ги да върнат парите на банката, която им ги е превела.

— По сметката на Септимъс Ревънтлоу?

— Точно. Технически погледнато, ние сме в дефолт по нашите договори от вчера. Всичките ни позиции са замразени на вчерашните стойности.

— При които затъвахме?

— Да.

— Шегуваш се, нали?

— Сторено е. Ние не правим бизнес с терористи.

— Но… — Шанк поклати глава, не можеше да намери думи да изрази емоциите си. Най-накрая въздъхна и се предаде. Дори той не можеше да не се съгласи с Астър.

— Продавай, когато Борсата отвори, за да се издължим. Говори с Манди Прайс. Виж какво мисли и тя.

— Какво ще се случи с парите на Ревънтлоу?

— За момента нищо. Правителството първо трябва да получи доказателство срещу него. Засега разполагат единствено с думата ми, че е замесен във всичко това.

— Покажи им ръката си — отвърна Шанк разгневен.

— Не мисля, че това ще е от особена полза след година, когато най-накрая стигнем до съда. Освен това Ревънтлоу се е покрил. Вероятно се е качил на някой самолет веднага след като е разбрал, че брат му няма да се измъкне. Обзалагам се, че никой повече няма да го види.

— Значи утре, когато юанът се срине, трябваше да сме с два милиарда отгоре, да сме новината в града, но вместо това „Комсток" ще е разорен, аз ще съм изгубил дори ризата на гърба си, а Септимъс Ревънтлоу просто ще се е оттеглил от сцената.

— Горе-долу е така. Освен ако правителството повдигне обвинение срещу него и семейния му офис, макар и двамата да знаем, че това няма да се случи.

Рано тази сутрин Астър, Алекс и Шанк бяха заведени в един офис на „Федерал Плаза" 26 и бяха разпитани от самия директор на ФБР. Нито дума не биваше да излиза за участието на Магнус Лий или Септимъс Ревънтлоу в заговора, нито сега, нито когато и да било. Докладът на Палантир се намираше на бюрото на президента. За по-късно през деня беше насрочена извънредна среща на Съвета за национална сигурност. Ако се разчуеше, че Китай е замесен в смъртта на Чарлз Хюз и Мартин Гелман, дипломатическите последици щяха да бъдат немислими. Покушението над правителствените представители се смяташе за casus belli[71]. Ястребите на Капитолия щяха да искат такава.

— Шибана работа — каза Шанк, вдигна ръце нагоре, обърна се и напусна офиса.

Астър наблюдаваше приятеля си да ходи нагоре-надолу в търговския отдел, крещеше заповеди всички да продават, мръщеше се и се развикваше на всеки, който посмееше да му зададе някакъв въпрос. Той беше създание на „Уолстрийт". Марв Шанк щеше да живее и да умре на него.

Обади се на Алекс.

— Нещо ново?

— Нада.

— Мислиш ли, че са се отказали?

— Никакъв шанс.

— Ревънтлоу знае, че сме ги разкрили.

— Дали? Не съм убедена. Но дори да е така, не мисля, че има някакво значение.

Астър се завъртя, отиде до източния прозорец и погледна към „Бродуей" и „Уолстрийт".

— Мислиш ли по въпроса?

— Кой?

— Сещаш се… за нас.

— Не излизам с мъже, които си гризат ноктите — отвърна Алекс.

— Много смешно.

— Задръж секунда. — Гласът на бившата му съпруга стана сериозен, а тревожният тон изпрати ледени тръпки по гръбнака му.

— Какво има? — попита той.

Не последва отговор и Астър зададе въпроса си отново.

— Те са тук — отвърна Алекс. Връзката прекъсна.

Боби сложи ръка на прозореца, очите му се спряха върху сградата на Борсата. Започваше се.