Игра на милиарди

36

Legio, Patria, Nostra.

Алекс беше сама в кабинета си и набра думите в търсачката на лаптопа. Телефонът и беше на бюрото до нея, дисплеят му беше осветен със снимка на татуирания цветен символ на гърдите на Рандал Шепърд. Знаеше, че татуировката означава членство във военна организация, но в коя?

Натисна Enter и веднага получи резултатите.

— Легионът на страната ни.

Това беше мотото на Френския чуждестранен легион, наречен Legion Etrangere.

Алекс потърси татуировки, свързани с Чуждестранния легион. Намери една подобна, но не идентична, на втората страница на търсачката. 1° означаваше „първа рота". 2 REP — втори полк.

Това беше сериозно начало, но все още не беше приключила.

Разгледа другата татуировка на ръката на Шепърд, която заслужаваше вниманието и. На нея бяха написани римските числа III.III.V и под тях думите Vincere aut Mori. „Завладей или умри". Започна да търси, като използва комбинации от числата и латинската фраза. Появиха се по-малко от десет страници. Никоя от тях не предложи повече следи за истинската самоличност на Шепърд.

Алекс предположи, че римските числа представляват дата. III.III.V се превеждаше като 3 март 2005 г. Пробва в търсачката и беше възнаградена с 2 милиона резултата. Добави „Спечели или Умри" и бройката спадна до 200 000. Нямаше да получи никаква помощ от тук.

Върна се няколко стъпки назад. Няколко от нейните млади лъвове бяха служили в морската пехота и всеки имаше поредица от татуировки, които да му напомнят за всяка трудна кампания — Фалуджа в Ирак, провинция Хелманд в Афганистан. Вероятно и тази татуировка беше направена, за да напомня за някоя спечелена или изгубена битка или операция. Алекс чинно прегледа информацията за неотдавнашните занимания на Чуждестранния легион. Имаше мисии в Близкия изток и Косово, както и не толкова известни действия в Африка и Азия. Никъде обаче не срещна споменаването на някоя битка или операция, която да се е осъществила на 3 март 2005 г. Нямаше как да потвърди предположението си, че римските числа бяха дата.

Стана от стола и зашляпа към кухнята. Часовникът показваше 23:30. Осъзна, че не беше яла нищо от ранния следобед. Стомахът й я информира недвусмислено, че е освирепяла от глад. Отвори хладилника и намери парче сирене „Грюер" и една ябълка. Остатъци. Спомни си как една вечер, след като бяха правили любов с Боби, се промъкнаха в кухнята, намериха огромна купа със спагети карбонара и седнаха заедно на масата, пръстите на краката им се докосваха и увиваха едни в други. Особено неприятно беше, че се разбираха само когато не си говореха. Карбонарата й звучеше чудесно.

Боби беше невероятен готвач.

Алекс стоеше изгубена в мислите си, докато стрелките на часовника не се събраха на дванадесет часа. Изправи се, върна се в офиса си и в 00:03 се обади в Париж, Франция, където денят тъкмо започваше.

— Ало? — разнесе се сънлив глас.

— Жан. Обажда се Алекс Форца от Ню Йорк. Имаме проблем.

Жан Еро, заместник-директор на ГДВС — Генерална дирекция за външна сигурност, френската национална организация за борба с тероризма, — веднага се разсъни.

— Как мога да помогна?

— Разполагам с отпечатъци, които искам да провериш. Той е един от вашите. Бивш Legion Etrangere.

— Изпрати ми ги. Веднага се заемам.

— И, Жан… vite[46].