Игра на милиарди

27

Астър прескочи Пенелъпи Еванс и се наведе над леглото, за да вземе списанието.

— Хей! — провикна се Съливан. — Казах ли ти да не пипаш нищо? Използвай носна кърпичка или просто остави всичко както си е.

Астър извади кърпичка от джоба си и я използва, за да вземе списанието. „Информационните технологии днес" не беше точното четиво за свободното време на една тридесет и пет годишна жена. Изданието се отвори на статия със заглавие „Следващо поколение решения за мрежови устройства". В първия абзац ставаше въпрос за някаква компания в Рестън, Вирджиния, която се казваше „Бритиум". Той гласеше: „Този авангарден софтуер доведе до фундаментална промяна в начина, по който устройствата и системите се свързват, комбинират и взаимодействат едни с други". Нататък беше още по-неразбираемо. Прегледа набързо останалите страници, като търсеше една-единствена дума: Палантир. Остави списанието разочарован.

На нощното шкафче имаше наредена купчина с романи с меки корици. Повечето бяха криминални от известни автори на бестселъри. Книгите потвърдиха първоначалните му мисли. Жената не четеше „Информационните технологии днес" за забавление.

Астър надникна в банята. Не видя нищо интересно там, върна се в спалнята и излезе в коридора. Офисът на Пенелъпи Еванс се намираше в края му. Дебели завеси пречеха на дневната светлина да влезе в помещението. На бюрото беше включена лампа, която осветяваше куп документи. В стаята още беше нощ.

Боби пристъпи внимателно към бюрото, съобразяваше се със забележката на Съливан да не пипа нищо. Досега не го бяха арестували, но като регистриран представител на Нюйоркската фондова борса и като основен представител на Националната асоциация на дилърите на акции, неговите отпечатъци бяха в системата и бързо щяха да го открият по тях. Отново обви пръсти в носната си кърпа, преди да прерови купчината. Имаше статии, свалени от най-различни вестници и периодика, темите варираха от последните новосформирани фирми в Силициевата долина до нарастващото влияние на независимите фондове върху „Уолстрийт", относно продажбата на исландска земя на чуждестранни купувачи.

Исландия?

Астър прегледа купчината с годишни доклади, оставени в ъгъла на бюрото. Първите няколко бяха на високотехнологични компании, листвани в НАСДАК. Имаше един производител на силициеви пластини, дистрибутор на рутери и суичове — нещо, което можеше да се класифицира като „Мрежова инфраструктура" — и една космическа компания, която се занимаваше с производството и изстрелването на комуникационни сателити. Боби прегледа първите няколко страници на всеки от докладите. Отново не успя да намери думата Палантир сред тях. Нито пък нещо, което да му се стори застрашително или обезпокоително, или по някакъв начин да е свързано със смъртта на баща му. В интерес на истината докладите нямаха нищо общо помежду си, освен факта, че всички включваха наскоро листвани компании, най-старите от които вече бяха станали публични една година по-рано.

Помисли си, че това може да бъде следа, затова провери дали поръчителят е един и същ. Не беше. Десетина различни банки бяха участвали, за да пуснат тези компании на пазара. Сигурен беше, че поръчителите ще са реномирани фирми.

Астър продължи да преглежда годишните доклади, макар и не толкова старателно. Предимно бяха компании в сферата на технологиите, но имаше и някои традиционни индустрии. Не всички бяха американски. Имаше една южноафриканска минна компания, австралийски производител на тежко оборудване — трактори, камиони, багери и подобни — и добре известен германски производител на електронни компоненти, предимно висококачествено аудио- и комуникационно оборудване. Едва след като прегледа тези, осъзна, че докладите са отпреди няколко години. Най-скорошният беше от 2008.

Отново погледна към германската компания и си спомни, че преди няколко години организацията беше купена от добре известна фирма за дялово инвестиране. Освен това не знаеше нищо друго.

На бюрото имаше отворен лаптоп. Астър натисна бутона на мишката и екранът оживя. Друга статия, този път не за „следващо поколение мрежови устройства", а за Срива от май 2010, публикувана във „Файненшъл Таймс", докладваше, че повредата в правилното обслужване на покупките и продажбите беше довела до рязкото спадане на индекса „Дау Джоунс" с хиляда пункта в минута само за да си възвърне две трети от загубеното по-късно.

„Смята се, че причината за внезапния рязък спад е една-единствена грешна заявка за продажба, която провокира компютърните програми да заявят хиляди заявки за продажба на пазара. Нов анализ на ситуацията предполага, че причината може да не е първата масивна заявка за продажба, а да се дължи на грешка в собствената търговска платформа на Нюйоркската фондова борса…"

Астър провери историята на браузъра, като по този начин изведе списък с последните сайтове, които Еванс беше разглеждала. Този път нямаше годишни доклади, а корпоративни уебстраници. Производител на силициеви пластини и друг на микрочипове — и двата стожери на Силициевата долина. Петролна компания. Американски производител на стъкло, свързан с компютърната индустрия. Може би бяха дошли от НАСДАК. Занимаваха се с технологии, но не само с това.

Никъде не намираше думата Палантир. Все още не напипваше нишката.

Съливан надникна в стаята.

— Времето свърши.

— Не са минали десет минути — каза Астър.

— На кого му пука за десетте минути? Нямаш ли уши?

В този момент Боби чу сирената. Воят все още идваше отдалеч.

— Кой се е обадил?

— Искаш ли моето предположение? Убиецът. Наблюдава къщата.

— Защо?

— Глупав въпрос. Не иска да открием нищо.

— Нуждая се от секунда — каза Астър.

— Не разполагаме с такава — отвърна Съливан, хвана го за ръката и го дръпна.

Боби се освободи и се върна, за да вземе годишните доклади и статиите, които Еванс си беше разпечатала.

— Каза да търся следи. Ето ги и тях.

— Казах да гледаш. Не да крадеш. Това е престъпление.

— Ще имаш достатъчно време да ми обясниш, когато ни арестуват.

Астър мина като хала покрай бившия детектив и продължи по коридора към спалнята на Еванс. Нещо в първите няколко реда на статията, която жената беше чела, продължаваше да го измъчва. Не беше сигурен какво беше привлякло вниманието му, но смяташе, че може да се окаже важно.

— Вземи това списание от леглото — нареди той. — Ръцете ми са пълни.

Съливан стоеше като препариран на прага на вратата, все едно беше закован за пода.

— Нямаме време.

— Просто го направи.

— Но…

— Нуждая се от него.

Съли изруга под носа си, след което се размърда и взе списанието.

Сирените приближаваха. Не беше само една полицейска кола, а две.

Астър спря в долната част на стълбището, изплашен, не беше сигурен дали трябваше да напуснат къщата по същия начин, по който бяха влезли в нея. Съливан едва не го събори на пода в бързането си да излезе през предната врата.

— Забрави за задния изход — каза той. — Размърдай се.

Боби затръшна предната врата зад себе си. Докато бягаше към автомобила, осъзна, че е изгубил носната си кърпичка някъде в къщата. Качи се на пътническото място, а Съливан запали двигателя. Настъпи педала на газта, аудито изхвърча по алеята и излезе направо на улицата. Астър се извъртя на мястото си, за да погледне назад. Зърна първата полицейска кола, но само за секунда. Автомобилът им зави и армия от дървета блокира видимостта зад тях. Остана в същата позиция, гледаше, чакаше, всеки момент очакваше да види ченгетата да ги последват с включени светлини и надути сирени. Никой не го стори.

Боби си сложи предпазния колан. Отпусна се и се загледа напред. Мълчеше и превърташе в главата си последните секунди от престоя си в къщата: бързата кражба на годишните доклади, лудото слизане по стълбите и прелитането през предната врата. Нямаше представа къде беше изтървал носната кърпичка.

Съливан изглеждаше изнервен.

— Чуй ме, Боби. Постъпихме умно.

Астър не отговори. Не кърпичката го притесняваше. Тя беше чиста и бяла, без никакъв монограм на нея. Нещо друго беше. Нещо много по-лошо.

— Какво има хлапе? Какво не е наред? — попита Съли и го потупа бащински по крака. — За днес стига ли ти да си играем на ченгета?

Астър извърна поглед. В главата си превърташе отново момента, в който, в бързането си да напусне къщата, се подпря с лявата си ръка от вътрешната страна на предната врата на Пенелъпи Еванс.

Все още можеше да почувства гладката повърхност под пръстите си.