Игра на милиарди

73

Астър пристигна в офиса на Септимъс Ревънтлоу на „Четиридесет и девета" и „Парк" точно в 15:30 часа. Съли кръжеше около квартала със спринтъра. Боби му обеща срещата да е кратка. Влезе в сградата и провери таблото с информация за офисите. РКХ, или „Ревънтлоу Консолидейтид Холдингс", се намираше в 3810. Реши да си сложи вратовръзка, за да се реваншира за грубото си държание. Не беше сигурен дали по този начин признаваше победа или поражение. Използва стъклото като огледало. Завърза своята „Уиндзор" и забеляза, че друго познато име също е наемател в сградата и също е на тридесет и осмия етаж. Какви бяха шансовете? Реши да се отбие изненадващо преди срещата си с Ревънтлоу и да зададе някои въпроси.

Асансьорът пристигна. Астър се замисли, преди да влезе в него. Една жена задържа вратата и най-накрая се престраши. За щастие, пътуването беше бързо, спряха само на една междинна спирка. Излезе на тридесет и осмия етаж. Офис 3810 беше отляво. Зави надясно и тръгна по коридора, докато не стигна до двойна врата. Големите букви съобщаваха името на обитателите на офиса. ЧАЙНА ИНВЕСТМЪНТ КОРПОРЕЙШЪН. Сложи ръка на дръжката, имаше намерение да влезе. Какво щеше да каже? С кого трябваше да говори? Суверенният инвестиционен фонд несъмнено вземаше решенията си в Пекин, а не в Ню Йорк. Обърна се и продължи към края на коридора. Вратата на офиса на Ревънтлоу съобщаваше фирмата му със същите стандартни букви. Отвори и влезе вътре. Рецепцията беше празна. Нямаше секретарка. Нямаше асистенти. Офисът беше необитаем като гробница. Астър остана с впечатлението, че никой не влиза тук.

— Септимъс — провикна се. — Тук съм.

— Ела отзад. Няма как да ме пропуснеш.

Астър тръгна към края на къс коридор, където се виждаше отворена врата. Ревънтлоу стоеше зад семпло бюро. Зад него имаше лавица за книги, а от едната му страна малка масичка. Един от прозорците беше с изглед към катедралата „Свети Патрик".

— Радвам се, че успя да дойдеш — каза Ревънтлоу. — Съжалявам, че те накарах да изминеш толкова много път по това време на деня.

— Давай накратко — отвърна Астър.

— Сметката ти е в системата ми. Банкерът ми очаква да му се обадя. Някаква промяна в позицията?

— Не.

— Значи си съгласен да вземеш всичките триста милиона долара?

— Не ни трябват толкова много, за да посрещнем марджин кола, но ще ги използваме да омекотим удара. Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

— Сигурен ли си, че юанът ще се обезцени?

Астър се изправи и тръгна да се разхожда из офиса. Не отговори на Ревънтлоу. Истината беше, че вече не можеше да бъде сигурен за нищо, най-малко за това дали китайското правителство щеше да обезцени валутата си, както обеща Магнус Лий. Ако „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" наистина имаше нещо общо със смъртта на баща му и с атаката, която Палантир (и Едуард Астър) вярваше, че предстои — каквато и да беше тя, — не можеше да се има доверие на Лий. За първи път Боби Астър осъзна, че е бил част от плана. Не знаеше как или защо. Знаеше само, че съществуваше безспорно ниво на взаимосвързаност, което определяше съвпадението и случайността. Безпокойството му само се увеличи от желанието на Септимъс Ревънтлоу да инвестира 300 милиона долара в „Комсток".

— Знаеш ли — започна Астър, — никога не си ми казвал откъде семейство Ревънтлоу е придобило парите си.

— Дълга история — отвърна Септимъс. — Минала история. Нямаме време да се връщаме към нея сега. Донесе ли документацията?

— В куфарчето ми е. Трябват ми няколко подписа. Парите от Германия ли идват?

— Отчасти, но преди Германия да стане Германия. Прусия и Беларус. Берлин и Киев. Династии, които отдавна са се разпаднали и са отишли на бунището.

— Не знаех, че сам ръководиш нещата тук. Нямаш ли секретарка?

— Предпочитам сам да движа всичката работа. — Ревънтлоу посочи към телефона си. — Мисля, че трябва да се обадя.

Астър спря да крачи. Осъзна, че Септимъс е по-нервният от двама им. Мъртвешки бледото му лице беше почервеняло. Макар помещението да беше климатизирано, по челото му беше избила пот. Все пак, помисли си Астър, щеше да изгуби доста пари, ако „Комсток" фалираше.

На рафтовете зад Ревънтлоу имаше десетина стъклени поставки, в които бяха поставени договори за минали финансови сделки. Разгледа ги, любопитно му беше да научи какви други инвестиции беше направил Септимъс, освен наливането на 300 милиона долара в разклатен хедж фонд. Погледът му се спря на третата поставка. За втори път през последния час имаше чувството, че са го ударили здраво с бейзболна бухалка.

— Какво знаеш за тези момчета? — попита той. Ревънтлоу взе поставката, която напомняше за покупката

на „Бритиум Текнолъджис" от „Уотърсмарк".

— Вложил съм доста сериозна сума в „Уотърсмарк". Изпращат ми по една такава за всяка сделка.

— За всяка една?

— Да.

— Какво ще кажеш за „Силикон Солюшънс"? „Уотърсмарк" участваше и в тази сделка, нали? — Астър намери поставката сред останалите. Преди да успее да коментира, телефонът му извибрира. — Извини ме, трябва да вдигна.

Съобщението от Марв Шанк гласеше: „Взе ли парите? Хей, двама агенти на ФБР тъкмо идваха да те търсят. Джанет Маквей иска да се явиш на адрес „Федерал Плаза" 26 до пет, за да й докладваш, или ще издаде заповед за арестуването ти. Обади ми се, като тръгнеш от РКХ".

— Важни новини?

— Нищо, което да не може да почака. Астър остави поставката.

— Работиш също с „Оук Лийф Венчърс", нали?

— Седни, Боби.

Астър изпълни нареждането. Ревънтлоу сплете пръсти.

— Какво си мислиш, че знаеш?

— Първо, нямам нужда от парите ти.

— Много лошо. Все пак ще ги вземеш.

— Значи и ти си замесен?

— Да, Боби. И аз съм замесен. Както и ти, в момента, в който прие парите ни.

— Защо уби баща ми?

— Нямам нищо общо с това. Тайните служби го убиха и никой не може да докаже противното.

— Заради „Бритиум"?

— Не заради „Бритиум"… с помощта им. „Платформа Империя" е най-доброто оръжие, което някога е било създавано. Забрави за атомната бомба. Защо ни е да изтриваме цял град от лицето на Земята, когато можем да поемем контрола над цяла страна, без дори никой да разбере?

— Кои сте „вие"?

— Ако знаеш за „Уотърсмарк" и „Оук Лийф", значи разполагаш с отговора.

— Не е съвпадение, че „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" е на същия етаж?

— Не.

— Но ти… ти не си китаец.

— Всъщност съм. Не излъгах за руските връзки. Дядо ми е бил граф Радзински. Отишъл е в Шанхай, за да избяга от чистките, след като белогвардейците били победени по време на революцията. Наследил съм повече от гените му, отколкото ми се иска. Когато беше решено, че ще идвам в Америка, се подложих и на операция.

— Рей Носи ми каза, че „Платформа Империя" не може да бъде хакната.

— Общо взето, наистина е така. Затова я харесваме толкова много.

— Но тогава…

— Как успяхме да я манипулираме ли? Чрез хора като теб и приятелите ти в „Уотърсмарк" и „Оук Лийф". Вече знаеш, че ЧИК притежава между тридесет и четиридесет и пет процента от двете, както и още няколко частни инвестиционни фирми. Достатъчно е, за да упражним определен контрол над борда на директорите. Но не е достатъчно, за да бъдем видими. Повлияхме на „Уотърсмарк", „Оук Лийф" и на други да купят компании, чиито продукти и технологии използват продуктите на „Бритиум" и основно „Платформа Империя". След като поемем контрол над една компания, използваме вътрешния си статут, за да придобием по напълно законен начин програмния код, който контролира продуктите. Купуването на „Бритиум" беше най-важната ни стъпка.

— И след това?

Ревънтлоу се усмихна, сякаш опонентът му не можеше да разбере прост фокус.

— Предполагам, че господин Хонг ти е приятел? — попита Астър.

— Хърбърт? Брилянтен човек. Официално работи за „Уотърсмарк". Но всеки ден отива на работа в офиса на „Бритиум". Всеки ден разполага със свободен, безпрепятствен достъп до всяка система, която използва технологиите на „Бритиум".

— Все едно да дадеш ключовете от къщата си на крадец.

Астър се замисли за компаниите, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Те създаваха електроцентрали, комуникационни сателити, ракети, които се използваха във флота и военновъздушните сили, и още много, много други неща. Излезе прав, като заподозря частните инвестиционни фирми като общия фактор, само дето те участваха по различен начин от този, който предполагаше.

— Сривът от юли 2011 — вие ли бяхте?

— Искахме да разберем дали теорията ни може да се осъществи на практика. Оказа се, че може. Беше плашещо. Трябваше да закърпим нещата и да прикрием следите си. Тогава определено не искахме огромен срив.

— При „Фюдал" пак ли бяхте вие? — Астър имаше предвид скорошния инцидент с банка „Фюдал Трейдинг", която изгуби повече от 500 милиона долара в рамките на три часа, когато по погрешка зареди грешен алгоритъм в търговския си софтуер.

— Без коментар.

— А сега? Защо сте толкова отчаяни?

— Отчаяни? Ние? Това ли каза баща ти, или вероятно този Палантир? Съвсем скоро ще разбереш.

— Защо инвестира в „Комсток"?

— Ние наистина сме семеен офис. Ние също вярваме, че юанът ще изгуби голяма част от стойността си. Ако не успееш да посрещнеш марджин кола си, ще изгубим доста сериозна сума. — Ревънтлоу вдигна телефона. — Здравей, Раджив. Аз съм. Моля те, осъществи трансфера към „Комсток". Веднага. Благодаря ти. — Затвори телефона. — Ти си на ход. Обади се на финансовата си директорка и я инструктирай да използва парите, за да посрещне марджин коловете.

— Ако не го сторя?

— Спомняш ли си онзи талантлив мъж, с когото се срещна в дома на баща си вчера? Сини очи. Бърз като светкавица. Това е най-малкият ми брат. Трениран е в храма „Шаолин", за да стане монах-воин. За нещастие, реши да тренира малко повече от необходимото. Успяхме да го изведем от страната, преди полицията да го залови. Особено му харесваше да наранява млади жени. Имаш дъщеря, нали? Казваше се Кейти? Шестнадесетгодишна. Ученичка в училище „Хорас Ман". Живее на…

— Дай ми телефона.

— Прави, каквото ти се казва, и всичко ще бъде наред. Юанът ще се обезцени. „Комсток" ще е трепач. Ще си новият Сорос. Не искаш ли точно това?

— Откъде знаеш, че юанът ще се обезцени?

— Брат ми ме увери.

Астър кимна, стомахът му беше свит от притеснение.

— Кой е брат ти?

— Магнус Лий. Бъдещият вицепремиер на Китай.