Игра на милиарди

91

Магнус Лий стоеше сам в офиса си в „Екселсиор Хол-дингс" и гледаше ужасните новини по телевизията. Атаката над Борсата беше осуетена още преди да беше започнала. Половината наемници бяха мъртви, а другата половина бяха заловени. Септимъс не вдигаше телефона си. Нито Даниъл. Опасяваше се от най-лошото.

Мобилният телефон на Лий иззвъня отново. Премиерът му се обаждаше за четвърти път. Началникът на армията също се обади, както и директорът на Държавна сигурност. Не отговори на никое от позвъняванията.

Стана и олюлявайки се, отиде на балкона. Айфеловата кула беше осветена от върха до долната си част от светложълти лампи. Светеше като електрически скъпоценен камък на фона на нощното небе. Въздъхна, след което се опита отново да се свърже с братята си. Нито един от двамата не му вдигна.

Беше останал сам.

Върна се на бюрото си и си наля малко уиски. Изпи го и потрепери. Осъзна, че единственото нещо, което не беше накарал хората си да копират, беше свястно уиски. Все още имаше време. Можеше да купи някоя малка шотландска спиртна фабрика и да открадне рецептата. Зачуди се за подходящо име. Нищо не му дойде на ум.

Беше свършен.

Нямаше да го изберат в Постоянния комитет. Нямаше да заеме поста вицепремиер. Кариерата му в партията беше към своя край. Но всичко щеше да свърши до тук. Беше предприел необходимите мерки, за да прикрие участието си в заговора.

Нямаше никакви доказателства, които да го изобличат. Нито атаката над Борсата, нито проникването на брат му в комплекса в Мауа. Щеше да бъде порицан, щяха да го ударят през ръцете, вероятно щеше да прекара една година в изгнание на някое затънтено място, но това щеше да е всичко.

Лий се усмихна на себе си. Знаеше, че безопасността му е осигурена. Прекалено ценен беше за страната и колегите си, за които беше направил много пари.

Прави пари и забогатей.

Това беше китайският начин.

Лий изгаси лампите и напусна сградата.

Изненада се, като видя, че колата и шофьорът му го чакаха. В крайна сметка поне един служител му беше останал верен.

Качи се отзад и затвори вратата.

— Здравей, Магнус Лий.

Лий се стресна като видя стареца.

— Старейшина Чен. Каква изненада. — Погледна към предната седалка. Зад волана не беше неговият шофьор, а този на стареца. Магнус се изплаши. — На какво дължа тази чест? — попита той.

Едва тогава забеляза огромния пистолет в немощната ръка на старейшина Чен. Старецът поклати глава. От дулото изригна пламък. Изстрелът беше изключително силен. Лий усети остра болка в гърдите си.

— Но, старейшина Чен… — Искаше да обясни, че провалът не беше негова грешка, че той беше планирал всичко, за да изстреля страната си до позиция, която да й осигури невиждани гордост и престиж, че се нуждаеше само от още няколко дни, за да се отплати на обществото.

Думите така и не излязоха от устата му. Магнус Лий се свлече върху седалката и умря.

— Вицепремиер — каза старейшина Чен. — Никога.