Игра на милиарди

92

— Какво мислиш?

Боби Астър отвори вратата на новия си офис.

— Това ли е? — попита Алекс, влезе вътре и огледа скептично калпавото помещение.

— Ще бъдем само двамата с Марв. Като едно време. Офисът беше с площ 90 квадратни метра и се намираше на

седмия етаж на стара сграда точно срещу реката в Батъри Парк в Ню Джърси. Мокетът беше износен, но чист. Флуоресцентните лампи не премигаха много. Метрото беше само на четиристотин метра от тук. Разполагаха също така със страхотна гледка към Манхатън.

— Как ще кръстиш фирмата? — попита Алекс.

— „Ренесанс Капитъл". Звучи малко старомодно, но, хей, ако приляга…

— Харесва ми.

Марв Шанк влезе, тътрейки се, в офиса и остави един кашон с канцеларски материали на едно от двете бюра, които съставляваха мебелировката. Отвори кашона и извади бутилка шампанско и чаши. Махна корковата тапа и наля в две от тях. Подаде едната на Алекс и вдигна другата.

Астър погледна бутилката шампанско, след което изля остатъка от колата си в третата чаша.

— За Ренесанса — каза той.

— За новото начало — каза Алекс.

— За семейството — каза Марв.

Отпиха и известно време се наслаждаваха на гледката. Шанк остави чашата си.

— Коя страна си избираш?

Астър погледна двете бюра, разположени едно срещу друго.

— Първото голямо корпоративно решение — каза той. — Ти избирай. Ти си шефът. Аз само работя тук.

Шанк седна на бюрото вдясно.

— Много ме съмнява.

Трите месеца след атаката не бяха особено благоприятни за „Комсток" или за Боби Астър. Така и не беше потвърдено официално, че Магнус Лий стоеше зад заговора, който целеше да срине западната финансова система, или че Китай по някакъв начин е бил замесен в провалената атака над Нюйоркската фондова борса. Въпреки всичко юанът направи внезапно и неочаквано завъртане и не само възвърна по-ранната си висока стойност, но и я задмина, като по този начин достигна исторически нива срещу долара.

Неофициално някой знаеше.

Промяната в стойността възлезе на 600 милиона долара загуби. Астър остана без нищо. Думите му, че всичко е обвързано с фонда, бяха истина. Остана без нищо. Къщата в Хамптънс, ранчото в Уайоминг, хижата в Аспен. Дори продаде мезонета си в Челси, за да се изплати на инвеститорите.

Що се отнасяше до имуществото на баща му, Едуард Астър беше завещал всичко на „Хелпинг Хендс".

Боби Астър беше разорен. Почти.

Шанк погледна първо него, а после и Алекс.

— Какви са тези искри, които прехвърчат наоколо през последните няколко седмици? Вие, хлапета, смятате да си дадете още един шанс ли?

Астър погледна бившата си съпруга. Алекс беше облечена в стегнат син костюм, косата й беше подстригана до раменете. Изглеждаше доста фризирана, малко по-възрастна и доста по-отговорна.

— Ако тя забави малко темпото — каза Боби. — Все пак пред нас е новият заместник-директор на нюйоркския офис на ФБР.

— Ако той се поспре малко — каза Алекс. — Без повече четиринадесетчасови работни дни.

— Хей — оплака се Астър. — Тъкмо започваме. Шанк погледна двамата.

— Това „да" ли е, или „не"? Боби изгледа Алекс.

— Това е „да". Определено.

Алесандра кръстоса ръце и го дари с най-заплашителния си поглед. Обърна се отново към Шанк.

— Добре де — каза тя, преди да се ухили. — Това е „да". Телефонът й звънна. Погледна дисплея.

— Трябва да тръгвам, момчета. Дългът ме зове. Астър я целуна.

— Ще се видим у дома.

— Карбонара за вечеря? — попита тя.

— Имаш я. С допълнително бекон, точно както я харесваш. Алекс го целуна отново и се обърна към Шанк.

— Да го прибереш до шест. След което напусна офиса. Марв погледна Астър ужасен.

— Ти ли си готвачът?

Боби отиде до вратата и се увери, че жена му си беше тръгнала.

— Засега.

Шанк обиколи малкия офис.

— Така, друже, разбра ли с колко пари разполагаме?

— Имам петдесет бона в сметката си. Ти как си?

— С малко повече съм. Не бях вложил всичко в „Комсток". Астър се усмихна виновно.

— Всъщност и аз не бях. — Отвори една голяма кутия, която стоеше в ъгъла, и извади пакет, увит в кафява хартия. Внимателно откъсна едното ъгълче и отдолу се подаде картина.

Шанк сбърчи лице.

— Господи, отвратителна е — каза той. — Кой е сторил това?

— Пикасо.

— Колко плати за нея?

— Два. Но това беше преди десет години.

Шанк огледа картината с по-одобрителен поглед.

— А сега?

— Показах я на „Сотбис". Направиха ми оферта.

— Аха? Повече от два?

— Малко повече. — Астър му показа имейла от известната аукционна къща. Марв се ококори.

— Това истина ли е?

— Плюс-минус пет милиона.

Шанк подсвирна, след което награби Боби в мечешка прегръдка.

— Леко, Марв — простена той.

— Съжалявам. — Приятелят му го пусна. — Знам, знам. Ако искаш приятел…

— Задръж.

— Какво?

— Аз наистина искам приятел. Този път ще го направим по различен начин. — Боби протегна ръка.

Шанк я погледна колебливо.

— Така ли?

— Да, така — отвърна Астър. — Искам приятел… и партньор.

Марв пое ръката на Боби и я разтърси. За първи път беше останал без думи. След малко отиде до прозореца. Остана там доста дълго време, взираше се в най-великия град в света.

Астър отиде до другото бюро и седна на него. Натисна един бутон на клавиатурата и плоските монитори оживяха. Приближи стола си, за да разгледа колоните от символи и числа, десетките фигури, които се движеха нагоре и надолу и му говореха на своя собствен таен език. Пазарите бяха отворили и работеха ефикасно както винаги.

По гръбнака му премина електричество.

Сядай. Слагай колана. И се включвай.

Астър се усмихна.

Отново беше в играта.