Игра на милиарди

44

— Джан, Алекс е.

— Нямаше те дванадесет часа. Какво има?

— Французите го идентифицираха. Името му е Люк Ламбер. Бяхме прави за татуировките. Служил е девет години във Френския чуждестранен легион, след това е започнал да работи като наемник.

— Чудесни новини. Прати ги на Бил Барнс.

— Вече му пратих подробностите на електронната поща. Но слушай, Джан, има още. — Алекс й разказа за участието на Ламбер в проваления преврат в страната Коморски съюз и връзките му в „Екзекютив Ауткъмс", частната военна компания, която беше изиграла ролята на организатор на събитието. — Моето мнение е, че същата група може да знае защо Ламбер е бил в Щатите.

— „Екзекютив Ауткъмс"… никога не съм ги чувала.

— Проверих ги. Излезли са от бизнеса след проваления преврат. Собственикът е тип на име Джеймс Солт, бивш офицер от САС[51], войник за пример и така нататък. Съвсем скоро Солт започва друг бизнес, наречен ГРААЛ.

— Забави темпото, Алекс. Не мога да разбера всичко, което ми казваш.

— ГРААЛ[52]. Глобална реакция, анализ, разузнаване и логистика. Вече не се наричат „частна военна компания". В наши дни е по-модерно „консултанти по сигурността", сключват договори за осигуряването на защита и охрана в Ирак и Афганистан, подобни неща. В уебсайта им пише, че се намират в Лондон. Искам да хвана първия полет, да отида там и да разговарям с тях.

— Кога? След няколко дни?

— Днес. Трябва ми самолет. — Маквей не отговори нищо. Мълчанието не беше отговорът, който Алекс търсеше. — Това е нашият шанс да разнищим случая — продължи тя. — Ако ГРААЛ са го наели, можем да разберем от чие име.

— Става въпрос за някои доста големи „ако". Конфиденциалността на клиентите е основно правило в този бизнес. Съмнявам се да изрекат и дума без съдебна заповед.

— Можем да ги посетим с нашите приятели от Петицата — предложи Алекс, като имаше предвид МИ-5, британската служба за сигурност и сестринска агенция на ФБР. — Да проведем един разговор — искрено и лично. Не мисля, че някоя фирма би искала да е известна като поддръжник на терорист, който е вилнял на американска земя.

— Ако наистина е такъв.

— Дори да не е, най-малкото, в което е бил замесен, е контрабанда на оръжие и три убийства.

— Накарай Бил да се обади на нашия легат в посолството там. Той може да се оправи с въпроса.

— Аз мога да се справя с това по-бързо.

— Не ти вземаш решенията. Няма да ти осигуря самолет, за да се отправиш на лов за патки, когато имаме изградена мрежа, която може да ни осигури отговорите, от които имаме нужда.

Алекс беше отрепетирала възраженията на шефката си предварително. Все пак тя беше разпоредила наблюдението на „Уиндърмиър Стрийт". Точно нейната работа беше довела до откриването на Ламбер. Тя имаше опит със Скотланд Ярд и МИ-5. По тона на Маквей обаче осъзна, че нищо от това нямаше да й свърши работа.

— Ще предам нашата загриженост, че това трябва да се случи бързо — продължи Маквей. — Но отсега нататък говори с Бил. Знам как се чувстваш. Мислиш си, че случилото се на „Уиндърмиър" е по твоя вина и че е твоя работа да оправиш нещата. Но аз уважавам йерархията. Това е шоуто на Барнс. Край на разговора. Изяснихме ли се?

Алекс не отговори. Маквей повтори въпроса си разгневена.

— Да — отвърна агентката. — Изяснихме се.

— Довиждане.

Алесандра затвори. Обади се на Бил Барнс и в интерес на честността и бъдещите работни взаимоотношения му предаде разговора си с Маквей. Барнс отвърна изключително любезно, че ще се обади на техния човек в посолството в Лондон, и обеща да я държи в течение.

— В момента, в който нещо се случи, ще ти се обадя. Давам ти дума.

Алекс не беше очарована от честността му. Отиде в кухнята и си направи кана с кафе. Предварително знаеше какво щеше да се случи с молбата на Барнс. Първо легатът в Лондон щеше да се обади на своя колега в МИ-5. Щеше да бъде насрочена среща, най-рано за този следобед, но най-вероятно за сряда. МИ-5 вероятно щеше да има някои връзки в ГРААЛ. Щяха да се обадят. Щяха да уредят обяд. Всичко щеше да е изключително официално. По учебник. По британски. Щеше да дойде четвъртъкът и след това…

Алекс удари чашата си на плота и навсякъде разля кафе.

Четвъртък беше прекалено късно.